Под знамето на борбата с тероризма, престъпността и нелегалната имиграция все повече държави по света пренебрегват личната неприкосновеност и систематично нарушават защитата на личните данни. Правителства и компании прибягват с все по-голяма готовност към мерки като послушване на телефонни разговори, видеонаблюдение и контрол на работното място, събиране, съхраняване и обмен на персонална информация.

Дори демокрации, за които човешките права са неприкосновени конституционни принципи, мутират в общества на надзора. Това сочи изследване на американския Информационен център за електронните лични данни (Electronic Privacy Information Center) и британската група "Прайвъси интернешънъл" (Privacy International), оповестено в самия край на декември.

Двете организации от десетилетие наблюдават спазването на частното пространство и злоупотребите с личните данни. В доклада си за 2007 г. те представят картината в 47 държави, включително България. Оценяват "обществата на контрола" по 14 критерия. Сред тях са конституционните и законовите мерки за защита на личното пространство, идентификационни системи и биометрични данни, обмен на личната информация, визуално наблюдение, прихващане на комуникациите, съхраняване на събраните сведения и достъп на властите до тях, дори и надзор на работното място и контрол върху медицинската и финансовата информация за граждани.

Тенденцията е притеснителна - навсякъде по света се отчита влошаване на защитата на личното пространство и нарастване на механизмите за наблюдение. Рейтингът за 2007 показва още, че правителствата са все по-склонни да архивират информация от географско, комуникационно и финансово естество за всички свои граждани и пребиваващи чужди лица. Тези процеси водят до заключението, че всички, независимо от правния им статус, попадат под подозрение, коментират авторите на проучването. То е достъпно в интернет на адрес www.privacyinternational.org.

На България, която за първи път присъства в изследването, се отрежда позиция на "общество с обширно наблюдение". Най-слабата оценка британските и американските експерти дават на системата за

на комуникациите у нас - по тези два показателя страната се нарежда сред страните с всеобхватно наблюдение. Като недостиг в областта на частната неприкосновеност се отчитат и състоянието на законодателството за защита на личните данни у нас, съхраняването на тази информация, достъпът на властите до нея, нивото на защитеност на сведенията от медицински и финансов характер и пътуванията на гражданите, както и по отношение на два по-общи критерия - управлението на държавата и гаранциите за демократичните стандарти.

В коментарната част към доклада експертите обясняват, че формално България разполага с пълно законодателство за защита на личната сфера, но то се прилага слабо. Гражданите трябва да представят лична карта, за да бъдат допуснати в интернет кафе, а интернет провайдърите трябва да регистрират идентификационните номера на своите потребители. Министерството на вътрешните работи произволно използва правомощията си, което води до периодични оплаквания от злоупотреби и незаконно подслушване, смятат авторите.

"Основният проблем за защитата на личните данни в България е прекомерното им събиране от различни институции при нужда и без нужда", коментира Фани Давидова от фондация "Програма Достъп до информация". Често се случва да се прехвърлят лични данни от един администратор на друг, без да има правно основание за това. През 2007 г. у нас (във Варна) се извърши и първата продажба на голяма база лични данни. Това започва да се случва и в България", отбеляза Давидова. Тя допълни, че не бива да се подценява търговската стойност на големите бази с лични данни и възможността с тях да се извършват нарушения. "Важното в такива случаи да се реагира адекватно и

както и да започне да налага законовите санкции на нарушителите", посочи експертът. От неправителствената организация припомниха, че година преди отчетения период в България бяха направени промени в Закона за защита на личните данни, които почти изцяло са били в негативна посока. "В доклада на "Прайвъси интеренешънъл" няма как да бъде отбелязан и изборът на нов състав на Комисията за защита на личните данни през декември 2007 г. Надяваме се, че работата ще бъде по-добре организирана", допълни Фани Давидова. Преди дни новият председател на комисията - Венета Шопова, обяви приоритетите за работата на комисията - да улесни регистрацията на администраторите на лични данни, която вече да става само по електронен път, да засили проверките и да опрости процедурите за проверки по жалби на граждани.

В същата група, в която България е класирана по доклада на "Прайвъси интернешънъл", са още Франция, Дания, Литва, Индия. Две категории по-напред в тази област е поставена Румъния. Изненадващо за мнозина, Гърция е единствената държава, постигнала доброто ниво на опазване на личното пространство според доклада.

Водачи в "Оруелската класация" са страни като Русия, Малайзия, Китай, Сингапур, Тайван, Тайланд, но и САЩ и Великобритания. Те са наречени "общества с всеобхватно наблюдение". За Съединените щати изследването казва, че липсва пълно законодателство за опазването на личната неприкосновеност. Мерките за контрол са разширили обхвата си, като са засегнали и посетители и чуждестранни лица. Авторите споменават, че Конгресът е одобрил президентския план за шпиониране на комуникациите в чужбина, извършвани през базирани в САЩ мрежи, в това число порталите за електронна поща "Гугъл" и "Хотмейл". Великобритания пък е посочена като световен лидер в схемите за наблюдение. Посочва се, че политиците са разрешили проследяването на комуникациите, а институцията на комисаря за съблюдаване на подслушването има много малко правомощия. Правителствените агенции са изпратили стотици запитвания за достъп до базите на телекомуникационните оператори. Лондон планира през 2008 г. да снабди и всички чужденци в страната с биометрични карти.

В доклада се посочва, че страните от Европейския съюз също обмислят затягане на граничния контрол по подобие на американските биометрични проверки. Експерите очакват и разширяване на обмена на информация между страните членки - ДНК данни, пръстови отпечатъци, регистрация на превозни средства и др.