ЕС подготвя свой закон за финансирането от чужбина, но едва ли ще е за "чуждестранните агенти"

Европейският съюз работи върху проект на закон, който не задължи неправителствени групи, консултантски компании и академични институции да разкриват всеки път, когато се възползват от финансиране, идващо от страни извън ЕС, съобщи брюкселското издание "Политико".
Според изданието три източника твърдят, че планирането е в съвсем ранна фаза и опитва да отговори на проблема с кампаниите за влияние върху съюза.
Каквато и форма да приеме инициативата, едва ли ще се появи Европейски закон за чуждестранните агенти, тъй като това противоречи на решения на Съда на ЕС и в нито една от 27-те страни членки няма законодателство, прибягващо до подобен термин.
"Политико" припомня, че изискване за регистриране на лобисти от името на чуждестранно правителство, компания, организация или физическо лице има в САЩ и Австралия. Американският закон от 1938 г. се нарича така - Закон за регистрирането на чуждестранните агенти.
Европейската версия едва ли ще е насочена към физически лица, но вероятно ще определя бизнеса и организации с нестопанска цел в ЕС да разкриват, когато получават финансиране, включително плащания за научни изследвания. Това обяснява пожелал анонимност служител в Европейската комисия, според когото обмислянето на идеята би трябвало да приключи към края на май.
"Очевидно въпросът е деликатен. Все още сме в ранен етап на събиране на информация от широк кръг, за да сме сигурни, че подхождаме правилно", допълва източникът от комисията. За целта на неправителствени организации е разпратен предварителен въпросник, в който вече се питало за подробности откъде идва финансирането им.
Зам.-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова е планирала тази седмица поредица от срещи с гражданското общество.

В анализ от преди месец на грузинския Институт за свобода на информацията се напомня казусът от Унгария, по който Съдът на ЕС постанови на 18 юни 2020 г., че местната версия на такъв закон от 2017 г. ( За прозрачност за организациите, получаващи чуждестранни средства) нарушава чл. 63 от Закона за функциониране на ЕС (за свободното движение на капитали) и чл. 12 от Хартата за основните права на ЕС (за свободата на сдружаване). Именно това решение на ECJ плюс наказателната процедура, започната от Европейската комисия принуди Виктор Орбан да оттегли задължителното регистриране и "етикиране" на НПО в страната като "чуждестранен агент".
Анализът е по повод проектозакона за чуждестранни агенти в Грузия, оттеглен след няколко дни на бурни граждански протести, на които се твърдеше, че той е копие на такъв закон в Русия. Европейският съд за правата на човека в Страсбург (свързан с друга организация - правозащитният Съвет на Европа) вече се произнесе, че т.нар. Закон за чуждестранните агенти в Русия нарушава чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека, защитаващ свободата на сдружаване. Съдилища в Европа също са постановявали по различни поводи, че е проблематично от НПО да се изисква да се обозначават като "чуждестранен агент" и да бъдат задължавани да се вписват в конкретен регистър като такива.
Венецианската комисия (също от структурите на Съвета на Европа) отбеляза, че унгарският проектозакон повдига въпроси и за съответствие с чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека (за защита от дискриминация).
В този смисъл, ако ЕС стигне до някаква своя версия на закона в САЩ и я нарече "за чуждестранните агенти", тя може да бъде веднага приета от Орбан и подобни нему като оправдания да върнат отхвърлени от съда национални закони като инструмент за натиск над критичните гласове и действия към властта.