България е първа в Европейския съюз по процент на младите хора, които казват, че са започнали свой бизнес или предприемат стъпки, за да го направят. Най-често те са водени от желанието си да следват своята страст или интерес, а основна бариера е достъпът до достатъчно средства.

Това са част от изводите в проучване на Евробарометър, публикувано през март. В България то е проведено през октомври 2022 г. сред 1 021 души на възраст от 15 до 30 години.

Отговаря ли тази представа за младите български предприемачи на действителността? Какви са очакванията и представянето им като служители? Подготвени ли са изискванията за предприемаческа дейност в българската реалност? Какво ги мотивира сами да станат бизнесмени?

Според Евробарометър за най-много българи (94%) при избора на потенциално работно място най-важно е компанията да бъде финансово стабилна.

Второ по важност е да предлага "добра заплата" (93%).

Следват отговорите компанията работодател да зачита баланса между личен и професионален живот и да подкрепя кариерното развитие (и двете по 90%).

За 81% от анкетираните най-важно е включването на служителите във взимането на решение. Същият процент поставят на първо място това компанията да има социални цели. Да има цели, конкретно свързани с околната среда, е важно за 74% от интервюираните.

Попитани коя е най-важната за тях цел, която биха си поставили при създаването на свой бизнес, най-често българите (46%) заявяват, че това е да следват своята страст или интерес. Други популярни отговори са:

Малко повече анкетирани (48%) предпочитат да са служители, отколкото самонаети (46%).

Младите българи, които предпочитат сами да са си ръботодател, най-често посочват като причина за това свободата да изберат работното си време и място (55%), независимостта на това "да си бъдеш сам шеф" (47%) и личното задоволство от превръщането на една идея в реалност (39%).

Тези, които предпочитат да са служители, дават най-често като аргумент редовния стабилен доход (44%), сигурността на работното място (42%), фиксираното работно време (26%), недостатъчно капитал/средства, за да преминат към статут на самонаети (24%).

Попитани кое според тях спира младите хора да станат предприемачи, най-често българите казват, че това са недостатъчните капитал/ресурси (40%), свързаните финансови рискове (35%) и липсата на познания/образование/умения за започване и управление на бизнес (32%).

В България е най-високият процент хора, които заявяват, че са започнали свой бизнес или предприемат стъпки, за да го направят (общо 37 на сто).

На въпроса, ако трябваше да създадат собствен бизнес, какъв вид подкрепа би им била най-полезна, най-честият отговор е коучинг (процес, в който човек бива ръководен чрез стимули и предизвикателства да открие най-добрите си и силни страни, за да се реализира и израства в занимание с нещо, което му носи удовлетворение - бел.ред.) и наставничество от опитни предприемачи (30%).

Попитани откъде биха потърсили първоначалното финансиране:

На въпроса къде биха потърсили обучение по предприемачество:

Според Добромир Иванов, изпълнителен директор на българската предприемаческа асоциация BESCO, е трудно да се генерализира за нагласите на младите българи при излизането им на трудовия пазар.

По думите му младите хора нямат познания за това как да станат самонаети, но е хубаво да имат мечта и желание. Той подчертава, че в началото образоването и четенето са много ключови.

Той цитира проучване от преди около пет години, според което България последна в Европа по брой хора, които допускат някога през живота си да стартират бизнес (под 4%), но сега вижда тенденция, че се променя образът на бизнеса и предприемачеството.

Изтъква, че той и екипът му работят, за да се види, че "образът на бизнесмена с черния джип, бръсната глава, ланец и охрана е отминал и днешните предприемачи са нормални млади хора, които много са учили и са се трудили, имали са идеи, били са смели и са много успешни и на световния пазар, имат нормален живот, че това може да го има всеки българин, стига да е честен и да се труди". Това послание според него стига до все повече млади хора.

Той изтъква, че IT секторът дава свободата да можеш да правиш нещо, което променя света независимо от коя държава го правиш, "ако си добър, хората купуват това, което създаваш и това преборва бариерите, които преди ги имаше в обществото ни".

Най-вероятно за началото на собствен бизнес според неговите наблюдения младите хора ползват личните си финанси.

В BESCO работят да се създаде механизъм за насърчаване на т.нар. ангелски инвестиции - "ангели" са по-успели инвеститори, които подкрепят съвсем началния етап на идеята. "Това се прави в България от 30-40 човека, които помагат на младите хора. Но това би трябвало да са стотици и дори хиляди хора, защото в България има много хора с възможности, които обаче по-скоро ще си купят трета къща и пета кола, отколкото да направят това нещо".

Има единични много добри инициативи за обучение и който е попаднал на училище с такива програми, има потенциал да научи доста неща в училище. Но това са единични усилия на конкретни организации, не е някакъв систематичен подход, допълва Иванов.

Според него не се взимат достатъчно информирани решения, а за пазара на труда няма адресирани към тях информационни източници, които да ги ориентират донякъде и за висшето образование.

Той изтъква, че няма специализиран източник, сайт, който да ги информира добре за пазара, но те и не си правят този труд, "гонят диплома първо, след това мислят". Проблемът е, че по време на обучението, не се мисли за професия, за професионални качества, а се мисли за диплома и след това за реализация.

Той разказва за осъществен наскоро проект с профили на поколенията работници в България. Според изводите в него за това, от което се интересуват младите, когато подбират работа, на първо място стои възможността за по-високото заплащане.

Това обаче, което ги отличава от другите поколения, е, че те искат фирмата да е с добра репутация, да има корпоративна социална отговорност за тях.

Тази категория млади хора се ангажират много с обществени кампании и каузи, доброволчество и държат фирмата да има добра репутация, предпочитат с чуждестранно участие или по-голяма българска, наложила се фирма, отбелязва Томов.

После идва и въпросът за технологиите, които се използват във фирмата. Според анализа младите хора предпочитат среда с нови съвременни технологии, в която се мисли иновативно.

След това търсят предизвикателства, да не е рутинна строго ограничена монотонна работа, да има предизвикателства, промени пред тях, отбелязва Томов, като допълва и още едно условие - търсят фирма, в която да имат възможност да общуват, да има техни връстници.

По думите му най-общо има две причини хората да създават бизнес:

Прави хубаво впечатление, според него, че повече са младите, които са движени от идеи, но те са в определени сектори: IT, изкуствен интелект, биотехнологии, в по-авангардни, по-високотехнологични области на бизнеса.

Но, подчертава Томов, едно е да имаш намерение, друго е да предприемеш действия и да го направиш.

Според Томов там, където обществата са богати и има високи доходи от наемен труд, около една трета мислят за бизнес. Там, където няма много възможности, няма високи доходи от наемен труд, по-голямата част (Румъния, Полша например) мислят за собствен бизнес.

Другият феномен е закъснялата зрялост при младите, изтъква Томов. Става дума за това, че младите отлагат и семейните задължения, поемането на отговорност за своя живот, за живота на другите, като цяло.

Според него големият проблем е, че няма практическо обучение, то е изцяло теоретично в системата на образованието и младите живеят откъснати от реалната практика.

На въпрос в коя област най-често са заинтересовани да създадат свой бизнес младите хора, Томов посочва информационните технологии, но и социалните услуги, сферата на изкуствения интелект, биотехнологиите донякъде, комуникациите, където при инфлуенсърите се наблюдава голям бум.

Той също подчертава, че все по-важен става здравословният баланс между професионалния и личния живот, както и свободата на избор.

По думите му най-честата причина за стартирането на собствен бизнес е разрешаването на проблем, с който самите предприемачи са се сблъсквали. Това идва в комбинация със следването на лична страст или интерес и активизиране на силните качества и умения.

Оказването на положително въздействие е също голяма мотивация - много млади предприемачи са мотивирани от желанието да повлияят позитивно на обществото или да допринесат за кауза, с която се идентифицират.

Друг фактор, по думите му, е нарастващата наличност на ресурси и подкрепа за предприемачите, като акселератори, инкубатори, фондове за рисков капитал и различни програми за финансиране.

Той също казва, че при тях като инвеститори, най-често идват предприемачи разработващи технологични продукти. Една от причините за това е, че този сектор предлага потенциал за висок растеж и рентабилност, а в същото време изисква по-малко първоначални инвестиции от традиционните бизнеси.

Според него първоначалното финансиране често е от решаващо значение за предприемачите, които тепърва започват реализацията на своите идеи. Освен от приятелите и семейството, в България в момента вече има по-голямо разнообразие от начален капитал.

На университетско ниво в България има няколко институции, които предлагат курсове и програми по предприемачество.

Въпреки това, на ниво средно училище подобно обучение все още не е широко достъпно в България. Има някои успешни инициативи в училищата, но със сигурност не са достатъчно.