Към 1 декември 2007 г. в регистъра БУЛСТАТ има вписани над 26 000 юридически лица с нестопанска цел (4546 фондации и 21 949 сдружения). Отделно от това читалищата в България са над 3700. Това е голяма бройка, но повечето от тези организации не осъществяват дейност. Защо има толкова много организации? Някои от причините са:

- част от тях нямат активна дейност - например организират веднъж годишно благотворителен бал.

Други разчитат изцяло на доброволната работа на техните членове и/или симпатизанти, обикновено на местно равнище, и затова е много трудно да бъде засечена тяхната дейност

- голяма част от регистрираните организации са спортни клубове (всъщност почти всички съществуващи спортни клубове в България са сдружения)

- има и организации, които се създават от групи ентусиасти с определена цел, но впоследствие ентусиазмът изчезва и остава само регистрацията.

Естествено е, че има и голям брой организации, регистрирани с цел кандидатстване за финансиране. Сам по себе си този факт не е толкова лош, като се имат предвид проблемите с усвояването на средства от европейските фондове. Така или иначе те би трябвало да отидат за постигане на целите на организацията и на съответната програма, по която се отпускат. Освен това чрез проектите се създава заетост.

В Унгария, която има население подобно на България, има няколко пъти повече регистрирани организации. Освен това, както се вижда от статистиката, сдруженията са почти 5 пъти повече от фондациите. Така че това би трябвало да е пример за засилена гражданска активност. Но дали това е така? Къде е гражданската активност?

Традиционно е схващането, че нестопанските организации (често наричани граждански) са основна съставна част от гражданското общество. Това е така, но у нас нестопанските организации се развиват в две противоположни посоки - от една страна, се професионализират и се превръщат в своеобразни консултантски групи, а от друга страна, започват да се появяват и организации със силни мисии, които са движени от гражданската активност. Може да се каже, че членството в ЕС донякъде засили това разделение.

Групата на организациите консултанти се различава от фирмите консултанти основно по правната си форма. Техният фокус се променя с промяната на фокуса на финансиращите програми и основната им експертиза е в професионалната подготовка на проекти и познаването на европейските изисквания за кандидатстване по проекти. Съответно всякаква гражданска активност извън рамките на дейностите по спечелените от тях проекти е рядко изключение.

Напоследък все по-ярко се откроява и друга форма на гражданска активност - групи от хора имат проблеми и се обединяват за разрешаването им. Това често са неформални обединения, например групата на младите хора, събиращи се на екологични протести. Суходол е друг пример за активна гражданска позиция. Това е нова вълна от гражданска енергия. Тя много често е инициирана или включва в себе си и част от "традиционните нестопански организации", създадени по различни донорски програми за постигане на определена цел. Друга форма на гражданска активност са дарителските кампании. Въпреки наличието на голям брой измамници хората започват да различават истинските каузи от измислените. Естествено стартът е труден, но дарителството се възражда, макар и бавно. Много важен фактор за това е подобряване на икономическото състояние в страната.

Можем да обобщим, че започва да се вижда засилване на гражданската активност. Въпросът е, че за да бъде поддържана, са необходими и пари, защото не са много хората, които могат да си позволят да отделят от времето си за граждански акции постоянно, ако това не се превърне в тяхна работа. А и организирането на доброволци и дори събирането на дарения са професии, за които трябва да се плаща.

То до голяма степен определя и начина на работа на самите организации. Голяма част от тях са създадени със средства по различни донорски програми, финансирани от чужбина. С приключването на тези програми идва и въпросът а сега накъде. Нестопанските организации, свикнали да разработват проекти, се насочват към възможностите за европейско финансиране, а и започват да продават своите познания в разработване на проекти. Това обаче води до промяна в същността на работа на част от организациите, защото видът финансиране, което ЕС предоставя, на практика е финансиране за предоставяне на услуги - социални, здравни, консултантски, докато голяма част от оттеглящите се донори финансираха развиването на демократични институции и процеси и създаването на стабилни нестопански организации.

Изследване от края на 2005 г. показва, че 40% от финансирането на българските нестопански организации идва от чуждестранните донори. Как може да бъде компенсиран този процент? Държавата трябва да осъзнае ценната роля, която играят, като предоставят услуги, които друг не би предоставял, а дори и като т.нар. watchdog - независима организация, която да следи доколко държавата изпълнява задълженията си.

В момента държавата ни няма ясна политика, България изостава от страните в Централна и Източна Европа, където се създават специални фондове за развитие на гражданското общество (Хърватия, Унгария), държавата отделя 1% процент от приходите от приватизация за създаването на стабилни местни финансиращи фондации (Чехия), приема се "механизъм за 1%" (Унгария, Полша, Словакия и др.) или просто се стимулира стопанската дейност на тези организации, когато тя подпомага нестопанските цели. Показателен беше и опитът да се премахне един от малкото стимули за финансиране на нестопански организации у нас - данъчните облекчения за дарения от физически лица. За щастие този опит беше неуспешен, но това е още един пример за липсата на координирана държавна политика. Едва от три години държавата отпуска и централизирана бюджетна субсидия на конкурсен принцип, но размерът на тези средства е едва 12-13% от общия размер на държавната субсидия за нестопански организации. Останалата част отива за

В световен мащаб брутният продукт, произвеждан от нестопанските организации, е 5.4 % от общия БВП. Затова би следвало държавата да обърне внимание на тези организации и да помогне за създаването на благоприятна среда за тяхното функциониране - както законодателна, така и финансова. Следва да се помисли дали някои от изпитаните механизми за подкрепа на нестопански организации в други страни от Централна и Източна Европа не трябва да се приложат и у нас. Механизмът за 1% е много интересен, защото всеки данъкоплатец определя организация, която да получи 1% от неговия данък. Начинът на разпределение на бюджетни субсидии също трябва да се развие и поне 50% от средствата да се раздават конкурентно.

Може би най-важният проблем е, че в България няма (или са малки като размер на отпусканите средства) истински местни организации или фондове, които да предоставят финансиране за граждански инициативи, и затова е изключително важно да се стимулира създаването им. Те могат да получат средства от частния сектор (корпоративни фондации), от богати българи или от държавата, която да създаде т.нар. ендаумънт - голяма сума пари, която се инвестира, и приходите от нея се разпределят за дейност.