Ако преди изборите в неделя нито един български политик не успее да формулира поне две ясни изречения по темата култура, т.е. не даде знак, че осъзнава важността на проблема, тихо ще изляза от клуба на оптимистите.

- Защото в много населени места в страната единствената Европа 33 г. по-късно е немският супермаркет в края на града.

- Защото моторът на ВСЯКА цивилизация от древни времена са нейната култура и образование.

- Защото никога няма да бъдем пълноценен член на ЕС, без да сме свързани в европейската културна екосистема. Това простичко означава - българската публика да има редовен достъп до европейска култура, българското съвременно културно съдържание да бъде устойчива част от културния календар на Европа и най-вече - България да участва активно в създаването на общоевропейска култура.

- Защото след 16 г. членство в ЕС България продължава да е изолирана от европейските културни процеси.

- Защото за 33 г. "членство" в свободния свят страната ни не успя да създаде своя Национална културна стратегия, която да решава тези проблеми (поне 5 правителства я обявяваха за свой първи приоритет - резултатите ги знаете).

- Защото за 33 години в страната ни не е построен НИТО ЕДИН театър, а и не съм чул някой да обещава това в бъдещето.

- Културна стратегия и реформа в сектора, която да гарантира включването на България в европейската екосистема на културните индустрии с ясна пътна карта, ясни срокове и ясни цели.

- Успешното реализиране на Проекта за култура в Плана за възстановяване (той ще подпомогне именно това включване)

Точно толкова простичко е.

Нужни са знания, къртовска работа, решителност и биографии, които доказват това.