Празните понятия в предизборната кампания

Политическият философ Ернесто Лаклау свързва популизма с т.нар. празни означаващи (empty signifiers). Това са образи, термини или понятия, чиято връзка с отразяваната от тях реалност е прекъсната. Такива са например претенциите на една диктатура, че осигурява на хората свобода и справедливост. Те наименуват някаква несъществуваща реалност и затова нямат никакво покритие в действителността.

Всеки, попаднал безкритично в паяжините на подобни празни идентификатори, вижда в тях надежда за решаването на своите лични проблеми. Но проблемите на хората са различни и колкото по-разнообразни са те, толкова по-вероятно е единственото общо между тях да остане това, че са неразрешени или неразрешими.

Това формално сходство позволява на един конкретен проблем да олицетвори цялата тоталност от всевъзможни човешки проблеми. По този начин термини като "хляб", "земя" и пр. са ставали обединителни центрове, около които е изкристализирал символичният субект "народ", в противовес на неспособната да реши проблемите му държава. Така се конструира обща идентичност и общ враг. Кои конкретни термини ще ги олицетворят зависи от специфичната политическа ситуация и нейните личностни проявления.

Когато един конкретен проблем започне да изпълнява подобна обща представителна функция, тя активира множество други проблеми, които дотогава са стоели на заден план. Това се вижда ясно в сегашните протести срещу вдигането на пенсионната възраст във Франция. Повишаването на възрастовата граница за пенсиониране е само повод да се активират множество други, натрупани в миналото или инспирирани в настоящето недоволства. Това обяснява защо двигателят на тези протести са хора, които ще се пенсионират след 3-4 десетилетия, т.е. които в момента най-малко са засегнати от промяната.

Предизборните кампании на много български партии в последно време също мобилизират подобни празни идентификатори. Чрез тях се цели двоен ефект - партийната маса се разширява и същевременно става по-удобна за ръководството, защото свиква да приема тезите на партийната централа, без да ги подлага на логическа или фактологическа проверка. Да вземем за пример двете най-емблематични партии в това. отношение.

Елегия за БСП

Преди няколко години квалифицирах идейния статус на БСП като "колаж" от несъвместими политически позиции. С отслабването на електоралната подкрепа за тази партия нейната идейна еклектика започна да поразява не толкова общия политически климат в страната, колкото самата нея. Причината за тази безпътица е неизменната и безусловна зависимост на БСП от фактора "Русия" (СССР). Този фактор изпразва от съдържание както идентификатора "българска", така и идентификатора "социалистическа". В потвърждение на този извод ще разгледам три ключови момента от идейното обезличаване на тази партия.

Първо, БКП се преименува през 1990 г., за да се представи като нова, социалистическа и сякаш европейска партия. В същото време обаче тя се върна рязко в миналото и започна своето летоброене (изразено чрез партийните конгреси) от началото на социалистическото движение в България. При това БСП не се разграничи аналитично от нито един от греховете на своите предшественици, извършени под влияние на СССР и Коминтерна. Нещо повече, партията премълча крайно критичното отношение на нейната предшественица към Руската империя и русофилството в България през целия период от 1891 до 1917 г.

Второ, БСП мълчаливо се отказа от марксизма, без да разобличи неговия революционен подход или репресивните сталински методи за ликвидиране на неудобните. По този начин тя остави да тлее в представите на нейния електорат класовото оправдание за политическото и физическото насилие над българските елити след 9 септември. В същия дух БСП участваше в конструирането на новото общество, без да анализира структурните недостатъци на старото, които доведоха до неговия разпад.

Накратко, БСП не се раздели с нищо от историята на своите предшественички, за да не дискредитира някогашния СССР или дори царска Русия. Тя пожертва лявата си идентичност в името на руската кауза, независимо какъв е режимът в Москва. Тя не проведе пред своя електорат никаква разяснителна кампания относно предимствата на демокрацията и остави своите симпатизанти да чакат по спирките на историята възстановяването на комунизма или "спасител" от типа на старите комунистически лидери, а в това време влакът на новото общество отнасяше техните синове и внуци все по-напред.

Няма съмнение, че БСП е притежавала нужния потенциал за подобна разяснителна кампания. Показателна е успешната разяснителна кампания на БСП пред читателите на в. "Дума", целяща да реабилитира монархията като форма на управление. Тази кампания започна още през 1992 г. и благодарение на нея пропагандната теза на комунизма за тъждеството между монархията и фашизма в Царство България не се пренесе върху личността на Симеон Сакскобургготски. БСП успя да "просвети" своя електорат за няколко години до степен не само да не протестира срещу появата на наследника на цар Борис III в България, но и да припознае неговото правителство като свое.

Следователно БСП плаща тежък данък на конфликта между нейната формална проевропейска реторика и нейната негласна подкрепа за носталгията към руското присъствие в българската история. Казано с езика на теорията за политическото представителство, БСП не влезе в ролята си на попечител, който се стреми да разшири погледа на своите симпатизанти, съобразно новата политическа реалност в България и света.

Затова значителна част от големия електорат на БСП от началото на 90-те години се сви многократно, а част от него стана лесна плячка на партия "Възраждане", която по агресивно демонстрира своята отдаденост на руския геополитически интерес.

Какво възражда "Възраждане"?

Тази партия също потърси легитимация в миналото. Тя прие името на легендарното преддверие към новата българска държава - Възраждането. С този акт обаче приликите свършват. Българското Възраждане е период на всенароден стремеж към образование, култура, просперитет и независимост. Над 600 българи от Османската империя завършват университети във Виена, Мюнхен, Париж, Петербург, Пиза, Хайделберг, Флоренция и т.н. А когато се връщат в България, тези образовани българи се радват на всенародно уважение и почит. Днешните "възрожденци" стигматизират завършили елитните западни университети като "чуждестранни агенти" и проявяват агресивно пренебрежение към високото образование и експертността.

Възрожденските предприемачи трупат своето богатство, благодарение на достъпа до широките пазари на Османската империя, Балканския полуостров, Австро-Унгария и поглеждат дори към Великобритания. Новите "възрожденци" искат да се оттеглим от богатия пазар на ЕС, като обещават просперитет чрез търговия с далече по-слабо развити икономики, предимно поразени от олигархическото наследство на комунизма.

Тази визия е незащитима с икономически аргументи, затова на помощ идва лъжата. Лидерът на "Възраждане" заяви в интервю от 30 март, че нашата икономика не функционира (колко патриотично!?) и поради това внасяме всичко. Данните от НСИ показват друго: именно износът на България за ЕС и САЩ през 2022 г. е по-висок от вноса. Ако внасяме повече храни, отколкото произвеждаме, значи изнасяме други стоки, произведени в България. Фрапиращ търговски дисбаланс има традиционно в търговията именно с Русия, където преди войната вносът беше 5-6 пъти по-голям от износа, а сега тази диспропорция е още по-голяма. За възрожденско отношение към истината и прогреса ли става дума тук, или за "диво политическо суеверие", както някога Благоев нарича русофилството?

"Възраждане" прилага подобен морален стандарт и към въвеждането на еврото. Правят се катастрофични прогнози за вдигане на цените след приемането на еврото, но не се дава пример за държава, която се е сринала икономически, след като го е направила. Естествено, няма пример и за държава, която е просперирала, след като е ограничила икономическите си връзки с развитите държави.

Приказките за финансов суверенитет в стил XIX век са в пълен разрез с духа на днешното време. С какво например финансовият суверенитет на България в началото на 1997 г. помогна на българския народ да избегне ограбването на неговите спестявания и насладата от месечна заплата от 6-7 долара? На какво основание суверенната тогава България потърси помощ от световните финансови институции и богатите европейски държави, ако и те се ръководят по същата логика от суверенното си право да работят само за финансовото благосъстояние на собствените си народи?

Глобализацията не е продукт на световен заговор, който цели да подчини целия свят на шепа свръхбогати и влиятелни хора. Тя е световен колективен продукт от желанието на хората от цял свят да живеят по-добре, да получават по-качествени услуги, да се движат по-свободно навсякъде Това глобализиране на пазарите няма как да не направи някои бизнесмени свръхбогати или да изправи света пред глобални екологични проблеми.

Но подобни проблеми по никакъв начин не могат да бъдат решени чрез разделянето на света на лагери, чрез силата на оръжията и хибридните войни. Тези и множество други парадокси са плод на несъвместимостта между идентифицирането с геополитическа гледна точка на Русия и публичните наративи на "Възраждане" за икономически, научен, културен и образователен прогрес.

За съжаление, същото отношение се проявява не само към икономиката, но дори към самия живот на българите. Представителите на "Възраждане" виждаха в SARS-CoV-2 вирус, който не заслужава специално внимание. Нещо повече, мерките на правителството бяха наречени фашистки, защото ограничават човешките свободи. Същите мерки в Русия и далече по-драстичните мерки в Китай обаче не бяха наречени фашистки.

Всъщност обвинението във фашизъм започна да се появява във всяка държава от бившия социалистически лагер, където има съпротива срещу руските геополитически домогвания. Няма съмнение, че ако правителството беше оставило вируса да се разпространява свободно, обвинението във фашизъм щеше да бъде същото - този път, защото хора са оставени да умират без грижи.

Статистиката на ООН (виж в прикачения файл) показва, че в България за 2 години от COVID-19 са починали 2.5 пъти повече хора, отколкото са всички убити цивилни и военни (от двете страни) в Донецк и Луганск за целия период от 2014 г. до 24 февруари, 2022 г. Неизбежният въпрос е: Чий патриот е онзи, който не се трогва от изгубените животи на толкова българи и нарича усилията за тяхното спасяване "фашизъм", а в доста по-малко жертви от друг народ намира достатъчно оправдание за нахлуването на руските войски в Украйна и последвалата заплаха за световния мир?

Партиите на мира?

Както БСП, така и "Възраждане" са откроени от президента като "партии на мира", тъй като са против изпращането на българско оръжие в Украйна. Желанието да не се помага на нападнатия народ отдавна се коментира като военна подкрепа за по-силния, за агресора. Цялата пацифистка реторика на тези партии би прозвучала искрено, ако те бяха организирали протести срещу руската агресия, срещу мобилизацията на нови руски войници, срещу участието във войната на военните групи на Пригожин и Кадиров (чийто морален статус е повече от съмнителен), срещу доставката на нови оръжия от Русия за войната или срещу масовото нападение над цивилни обекти и човешки жертви.

Нищо подобно обаче не направиха "миролюбците" от БСП и "Възраждане". Това ги превръща в истински партии на войната - партии, които пледират за мирни преговори, узаконяващи завоюваните от Русия територии със силата на оръжието. При това, без да се притесняват от риска, подобен завършек на войната в Украйна да постави и България в сходно положение.

Празните идентификатори "Свобода" и "Патриотизъм"

На фона на казаното, използването на тези празни идентификатори звучи пародийно. Те не могат да бъдат декомпозирани до реални политически и икономически показатели. Няма как да се аргументира стъпка по стъпка защо отдалечаването от ЕС и доближаването до Русия може да увеличи свободата в България. Няма как отдалечаването от най-развитите икономики и сближаването с доказано неефективни такива да предизвика икономически подем или да намали инфлацията.

Неслучайно лидерите на тези партии не стигат по-далече от общи декларации за отдаденост към "интересите на България". Интересите на всяка държава се защитават тогава, когато нейните граждани могат да използват максимално способността си да се учат от най-добрите в икономиката, науката, образованието и т. н. Отварянето за западните инвестиции, усвояването на западните технологии и икономическа организация е пътят, по който всички източноазиатски държави - малки и големи, постигнаха забележителен икономически ръст.

Държава, в която политиците парират способността на своите граждани да се учат от най-добрите, която не изпитва респект към получилите най-високо образование, няма как да защити своите собствени интереси. Тя се превръща в жертва на изпразнени от съдържание индикатори, зад които прозират мъглявите евразийски утопии на Русия.