Еврокомисията дава България на съд по три случая, включително за градските автобуси

Европейската комисия съобщи днес, че дава България на съд по три случая - за чистите превозни средства, за електронната тол услуга и за предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води.
Чисти превозни средства
Брюксел реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз заради това, че властите в София не са превели в националните закони и регулации (т.нар. нетранспониране) правилата за чисти превозни средства.
Директивата за чистите превозни средства определя национални цели за обществените поръчки за чисти превозни средства.
Това се отнася по-специално за градските автобуси, където обществените поръчки представляват около 70% от пазара. |
В случая на България директивата изисква най-малко 17.6% от всички лекотоварни превозни средства, 7% от всички камиони и 34% от всички градски автобуси, купени между 2 август 2021 г. и 31 декември 2025 г., да бъдат чисти превозни средства и поне 17% от всички градски автобуси, купени през същия период, да имат нулеви емисии на отработили газове.
Директивата обхваща и лизинг, наем и финансовия лизинг на превозни средства, както и договори за определени услуги като:
- обществения пътен транспорт
- специализирани услуги за пътен превоз на пътници
- сухопътен пътнически транспорт без разписание
- специфични пощенски и колетни услуги
- събиране на битови отпадъци.
Тя има за цел още подобряване качеството на въздуха в общините и удължаване на жизнения цикъл на продуктите (по принципите на кръговата икономика).
Първият референтен срок за отчитане на постигнатото на национално ниво е след две години - през 2025 г., а вторият е през 2030 г. България още не е въвела директивата в законодателството си.
Крайният срок за транспониране на директивата беше август 2021 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до България през септември 2021 г. и мотивирано становище през април 2022 г. (две от трите стъпки в наказателна процедура - бел. ред.).
Тъй като България продължава да нарушава директивата, Комисията сега реши да направи третата и последна стъпка и отнесе случая до Съда на ЕС.
Електронна тол услуга
Европейската комисия реши да предяви иск срещу България и Полша за нетранспониране на правилата за електронно пътно таксуване в националното законодателство.
Европейската услуга за електронно пътно таксуване (EETS) е система за таксуване, при която, след като тя бъде изцяло въведена, ползвателите на пътища в ЕС могат да плащат пътна такса с един договор за абонамент, имат един доставчик на услуга и едно бордово устройство, което обхваща всички държави членки.

Брюксел съди България заради закони за авторското право и отворените данни
Директивата има две цели: да се осигури оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и да се улесни трансграничният обмен на информация за неплащане на пътни такси.
Значителните различия в техническите спецификации на електронните системи за пътно таксуване биха могли да възпрепятстват постигането на оперативна съвместимост на електронните пътни такси в целия ЕС и да навредят на ефективността на транспортните операции, на разходната ефективност на системите за пътно таксуване и на постигането на целите на транспортната политика, отбелязва Еврокомисията.
Поради това липсата на транспониране на тези правила представлява пречка за оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване на държавите членки и за трансграничното прилагане на задължението за плащане на пътни такси в ЕС.
Това означава, че от водачите може да се изисква да имат повече от един договор за абонамент, доставчик и бордово устройство, за да шофират до или през България и Полша. Проблеми биха могли да възникнат и при събирането на пътни такси за нарушители, които не пребивават в страната, както и за водачи от тези държави в други държави членки. |
Крайният срок за транспониране на тази директива изтече на 19 октомври 2021 г. Комисията започна процедурите за нарушение срещу тези държави членки през ноември 2021 г. и реши да изпрати мотивирани становища през май 2022 г. Тъй като те продължават да нарушават задължението си да транспонират директивата, Комисията реши да отнесе случаите до Съда на ЕС.
Търговия с вода
Европейската комисия реши също така да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС за неправилно прилагане на правилата на ЕС за експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води.
Еврокомисията предприема правни стъпки, за да гарантира правото на потребителите на информация, да ги защити от подвеждане и да гарантира честна търговия.
Според Брюксел българското законодателство не е в съответствие с правилата, тъй като то не забранява предлагането на пазара под повече от едно търговско описание, както се изисква от директивата, на натурални минерални и изворни води, произхождащи от един и същ извор.
Освен това, противно на правилата, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се посочва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство позволява също така да се използва обозначението "изворна вода" за вода, която не отговаря на условията за използване на този термин. |
След като Комисията изпрати официално уведомително писмо през юли 2020 г. и мотивирано становище през септември 2021 г., тя заключи, че установените нарушения не са отстранени.