Националният съвет за тристранно сътрудничество, в който правителството консултира важни намерения с работодателите и синдикатите, не постигна съгласие по проекта за Закона за държавния бюджет за 2023 г. Социалните партньори посочиха като основна причина заложения прекалено висок бюджетен дефицит и отдалечаването на членството на България в еврозоната, съобщи БТА.

Принципите, които са използвани и бяха валидни за изготвянето на предходните два бюджета, са валидни и за този, подчерта вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров, който ръководи заседанията. Напомни, че отговорността е на този, който трябва да внесе този проект, както и на този, който ще го подкрепи и приложи.

Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова добави, че законодателни промени и политически решения от последните няколко парламента оказват отрицателно въздействие върху приходната част и водят до увеличаване на разходите. По думите ѝ разчетите на Министерството на финансите продължават да показват, че при запазване на действието на приетите политики през миналата година и без предприемане на приходни и разходни мерки, дефицитът за тази година ще бъде 6.4 на сто от брутния вътрешен продукт.

Петкова припомни, че предложенията на служебния кабинет за промени в данъчното законодателство (връщане към единна ставка на ДДС и налагане на еднократен данък свръхпечалба) бяха публикувани през март за обществено обсъждане и посочи, че след ясен политически сигнал от партиите, че няма да бъдат подкрепени, сега кабинетът предлага проект, съответстващ на действащите политики.

Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал обърна внимание, че в средносрочната прогноза на министерството до 2025 г. е записан бюджетен дефицит от над 3% и в следващите години, а това отдалечава България от основния ѝ приоритет - членство в еврозоната, вероятно за 10-годишен период. Бюджетните дефицити рефлектират и върху държавния дълг и вървим към задлъжняване на държавата. Основните виновници за това състояние на публичните финанси са действията на политиците и безотговорното им отношение към съставянето на редовно правителство, каза Иванов.

Българска стопанска камара се въздържа от подкрепа, каза Станислав Попдончев и също мотивира решението с отдалечаването на България от членство в еврозоната и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Най-голямо впечатление правят средствата, предвидени за капиталови разходи, и е ясно, че до 10 млрд.лв. будят недоумение как биха могли да бъдат извършени до края на годината, подчерта той. От камарата апелираме да се запази бюджетният дефицит до 3 процента и засега да не се правят радикални промени в данъчната система, добави.

Високият дефицит е плуване по течението, не подкрепяме и повишаването на държавния дълг, не подкрепяме мотивите за увеличаването на заплатите в администрацията по начина, по който се случва, каза Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата. По думите му не са предвидени мерки за ограничения и икономии.

Представителите на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Съюза за стопанска инициатива на гражданите също отказаха подкрепа за проекта.

Участниците в тристранката от двата синдиката - "Подкрепа" и КНСБ, изразиха притесненията си от липсата на мерки за намаляване на дефицита и за гарантиране на ръст на доходите на работещите.

Социалните партньори обсъдиха и проектите на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване за 2023 г. , по които също не постигнаха съгласие, информира БТА. Становището им обаче не е обвързващо за правителството, което предстои да одобри законопроекта и да го внесе в Народното събрание.