"Виждал съм Ердоган повече от родителите си": изборите в "кюрдската столица" на Турция
Виждаш ли, ето там е построен първият робот. В целия свят. А ето там е първата отоплителна система. В целия свят. А сега сме на най-дългите крепостни стени. В целия свят.
- Може би в цялата Вселена?
- Да! В цялата Вселена.
Непознатият мъж жестикулира развълнуван, сочи в далечината, говори на смесица от турски и английски, но една дума издава, че е кюрд: "Амед." Така кюрдите наричат родния му Диарбекир. Когато чуят гост на града да го произнася, често се усмихват, кимат и повтарят името.
Думите му са отчасти верни, но крепостните стени под краката му действително крият много история. Участъци от укреплението, в което жители се наслаждават на почивния си ден за Рамазан байрам, от джамиите, от други исторически сгради изглеждат като току-що построени. Това също е отчасти вярно: "старите" са разрушени при въоръжените сблъсъци на турската държава с бойци на Кюрдската работническа партия (ПКК) и други в Сур, историческата част на града, през 2015-2016 г. Осемдесет процента от Сур са засегнати.
Възстановяването продължава, но раните в града не зарастват. Расте само надеждата, че този път от кюрдите ще зависи нещо в турската политика - отново, както в избора на кмета на Истанбул.
Кюрдите могат да решат изборите на 14 май, на които битката на между президента Реджеп Тайип Ердоган и водения от Кемал Кълъчдароглу алианс е за всеки глас. При посещението на "Дневник" в най-големия турски град с кюрдско мнозинство жителите му показаха, че съзнават това. Със самочувствието им обаче идват много неизвестни и страх за бъдещето - дори опозицията, от която прокюрдските сили формално не са част, да спечели.
"Ще гласувам за себе си"
Шевкет сам идва за разговор на пазара в събота сутринта, където след посрещането на Рамазан байрам въздухът се изпълва от мирис на печено месо - предната вечер скарите димяха дълго след полунощ.
Думите му няколко пъти са заглушени от лилав микробус.
"Победа за нашите хора!", ехти от високоговорителя в колата на малката Зелена лява партия. Нейните символи, а не тези на най-голямата прокюрдска Демократичната партия на народите (ДПН), са провесени над главните, покрити с калдъръм, улици; дори над централите на ДПН в Диарбекир. Сякаш водещата прокюрдска сила не съществува. "Просто една от партиите е", казва 50-годишният Шевкет, готвач, родом от града. "Ще гласувам за себе си."
С тази фраза кюрдите казват, че гласуват за партия, която ги представлява. ЗЛП е с радикална лява програма, силно антикапиталистическа, с акцент върху заличаване на различията на турци, кюрди и всички останали.
ДПН би станала шестата прокюрдска партия, забранена от турски съд по обвинения във връзка с ПКК; делото продължава. Който е гласувал за нея, сега ще трябва да избере ЗЛП, от чието име се кандидатира и ДПН и за която активно агитира.
"Избирателите чакаха от нас да кажем за кого да гласуват", казва Дерсим Даг от Диарбекир, кандидат за депутат в Истанбул.
Диарбекир като кюрдската общност е свикнал на промени - от 30 хил. жители през 1930 г. е набъбнал до 1.7 млн. през 2021 г. От този период прокюрдски партии има само през последните три десетилетия. Половината не стигнаха до парламента - изборният праг бе 10% след преврата преди 40 години. По-късните партии започнаха да заобикалят прага чрез независими кандидати. От години ДПН преминаваше успешно и бариерата (междувременно тя бе свалена до 7 на сто).
"Икономическият и кюрдският проблем са свързани"
И тук икономиката носи тревога. Пред една от известните джамии в Сур 30-годишният строителен инженер Есвет Гьокхан казва като много турци, че е виждал стока на една цена в магазин сутринта и друга - вечерта.
"Икономически положението е ужасно, точно като другото, че хората не могат да говорят на майчиния си език", допълва той. За неговия приятел Селджан Адън, лекар на 27, разпределен в Измир, не е по-различно. Отчита друго предимство на западния град: "Политически е по-спокойно. Не можете например да видите машини на армията по улиците на Измир. Тук можете." "Дневник" също видя такава машина вечерта на Рамазан байрам. Късно през нощта от улицата се чуваха полицейски сирени. "Не е изключение за празника, съвсем нормално е."
Преди шест години като студент получавах един процент от това, което получавам сега. Но ми беше по-добре.
И двамата винят Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, но имат и друга причина да са недоволни от него. Някога той водеше политика на "отваряне", обещаваше помирение, създаде кюрдскоезичен канал на обществената телевизия ТРТ, направи стъпки към прекратяване на конфликта с ПКК. Десетилетие и половина по-късно редица кюрдски градове се управляват от назначени от държавата кадри, защото избраните на поста, често от ДПН, са арестувани за връзки с ПКК. Преди дни над 100 активисти и политици бяха арестувани в Диарбекир и другаде по същите подозрения.
Кюрдският проблем и икономическият проблем са най-големите проблеми не само в кюрдските провинции, но и в цяла Турция. Но вярваме, че за да се разреши икономическият проблем, трябва да се разреши и кюрдският. Голям процент от бюджета на държавата се отделя за войната с кюрдите. Образователният проблем за младите е особено голям заради езика.
"Не политици, а партизани"
Есвет Гьокхан и Селджан Адън ще гласуват като Шевкет. Розерин Тадик ще направи същото. На 26 години, тя работи по дисертация в Диарбекирския университет на тема политики към жените на назначените от ПСР управници на мястото на отстранените кметове.
Дни преди да предложи чай и ядки на тревата пред дома си в квартал на Диарбекир, тя става член на ЗЛП. "Дори не проверих програмата им. Сигурна съм, че милиони са като мен. Най-важното нещо е идентичността и милиони кюрди ще гласуват като мен. Вярвам, че ще направят най-доброто."
Не всички кюрди се чувстват представени от "своите" партии и от тази реторика.
Предната вечер млад сервитьор в заведение от другата страна на цитаделата се отпуска, когато клиентите са се разотишли. "Ще гласувам за Републиканската народна партия" на Кемал Кълъчдароглу, обяснява и настоява, че много млади ще направят като него. А защо не ДПН? "Защото са като партизани, като активисти. На Турция ѝ трябва нещо ново. [В началото] при ПСР беше добре. Вече не е."
В Истанбул таксиметров шофьор кюрд казва, че ще гласува за РНП, защото вярва на Кълъчдароглу. Тази позиция най-често се чува след получаване на уверения за неговата пълна анонимност.
"Всички са еднакви към кюрдите", казва Есвет Гьокхан; той и Селджан Адън ще гласуват за Кълъчдароглу на президентските избори; "всички" са партиите, които се явяват на парламентарните - без Зелената лява партия. "Управляващите бяха на власт 21 години."
Искаме да видим друго правителство. Виждал съм Ердоган повече пъти, отколкото родителите си.
За строителния инженер вотът за Кълъчдароглу е само средство за смяна на властта, не непременно източник на доверие. "Не се доверявам на нито едно правителство. Само на Селахатин Демирташ." Последният бе съпредседател на ДПН, чиито коментари го пратиха в затвора.
| Въпреки това според скорошно проучване на диарбекирския институт Rawest Research подкрепата за първата партия на Република Турция, някога символ на репресията срещу кюрдите, е нараснала четири пъти в големите градове спрямо последните избори преди пет години. Изненадващо е, защото двайсет години кюрдите бяха разделени: между Ердоган и водещата прокюрдска сила. Възможно е РНП да има депутат в Диарбекир за пръв път от 20 години. |
Кюрдите може да решат вота в Турция (но и да се разделят)
Ще има ли промяна
Как ще гласуват "сменилите се" поколения е особено важно в Диарбекир и в целия кюрдски югоизток.
| Близо 23% от турските граждани са на възраст под 15 години. До 10% от турците ще гласуват за пръв път на 14 май. Данни от социологическата агенция KONDA сочат, че делът им в провинциите с преобладаващо кюрдско население е много по-голям. В Диарбекир е 15%, в Шърнак - 19%, в Сиирт и Хакари - 18%, в Агри, Муш и Урфа - 17%. |
Селджан Адън гласува за пръв път. Предишният, през 2018 г., решил да не легитимира президентската република. Розерин Тадик иска с партийната работа да помогне за неслучилата се по думите ѝ през 90-те промяна. Майка ѝ е от поколението, видяло "отварянето" по времето на Ердоган; за нея постигнатото може да изглежда повече. "Но и за нея нищо не се променя."
В първите десетилетия на Република Турция се налагат глоби за всяка изречена кюрдска дума. Говоренето на кюрдски не е забранено от 1991 г. От 2006 г. не са забранени и прокюрдските имена, "неподходящи за националната култура". Въпреки това всички събеседници на "Дневник" общуват на турски. Говорят го и минувачите по улиците.
Думи на кюрдски прозвучават едва когато чуят "Благодаря" на родния си език в края на разговорите: Zor spas.
"Не че се притесняват - направо ги е страх", казва в офиса си Мурат Байрам, който ръководи организацията Botan International, с мисия развитието на кюрдската журналистика. В момента на кюрдски не могат да се организират дори учебни курсове. Розерин, която ще гласува за Кълъчдароглу, не му вярва много, нито очаква много (включително защото знае какви са избирателите на партията му), но допуска известно подобрение.
В детската градина още в първия ден осъзнах, че не съм част от обществото. Тогава не даваха на децата да имат кюрдски имена. Когато учителят ми ме нарече Зерин, се разплаках. Още е като в детската градина: не се чувствам като член на обществото. Искам образование на собствения си език.
Капаните на общността
Кюрдската общност също ще трябва да извърви дълъг път. Преди 125 години, в деня на срещите с кюрди в Диарбекир, прапрадядото на Мурат Байрам създава първия кюрдски вестник. Днес обаче малцина четат на езика.
След кариера в турски медии Мурат Байрам решава да промени това. Заобикаля забраната за курсове на кюрдски, като организира семинари чрез Botan International, на които кюрдски журналисти да обменят опит и добри практики с имена в бранша. Трудното търсене на спонсори приключва с постоянно партньорство с "Репортери без граници". В офиса и студиото му могат да работят колеги от други медии, да записват телевизионни програми и подкасти. За една година кюрдски журналисти записват там 450 видеопрограми в студиото.
Може ли наистина Ердоган да загуби изборите в Турция
Надява се поне курсовете на кюрдски да бъдат разрешени. "Може би в Европа изглежда като малко подобрение, но за кюрдите ще е много. Някои кюрди се притесняват да ходят в болница, ако не говорят турски. Майка ми не говори. Ако има проблем, взема мен или друг човек."
Организацията на Байрам е под натиск от турските власти, защото насърчава кюрдската идентичност, казва той, но попада и под "приятелски огън". Споделяне на думи на вътрешния министър на сайта на Botan предизвиква "обвинения, че подкрепяме властта. Партии и медии очакват да сме им активисти".
Честно казано не сме 100% обективни. Ако някоя партия поддържа кюрдите, повече информация за тях. Но всяка седмица имаме интервюта с представители на партии. Всяка партия иска само с нея. Приоритетът ни е Кюрдистан. Но всички ни обвиняват, че подкрепяме другата страна.
"Не искат да си журналист, да споделяш информация и истории, какъвто е основният ни фокус. А ние, кюрдите, не сме хомогенни, имаме различни идеологии, класи. Изпитваме натиск не само от държавата, но и от собствените си приятели."
Дори "човешките истории" се сблъскват с критики. Репортаж за стоки, продавани на улицата от хора от околните села в Диарбекир, води до нападки. "Опитваме да проправяме път за нови стилове в кюрдската журналистика. А много хора ни питат: защо пишете за портокали? Трябва да пишете как държавата ни убива. Не може да пишем само за бойци и политика. А 90% от кюрдската журналистика е за това."
Политика и бойци - тези изглеждаха водещите теми в публичното пространство и в разговорите на "Дневник" в Диарбекир. Шевкет говори и за Европа - с критика, че си затваря очите за страданията на кюрдите, защото работи с властта в Анкара. Преди това, когато разбира, че разговаря с журналист от България, казва: "И България не е демократична. Като нас."
Разказ как кюрдските политици, свързани от държавата с ПКК, и жители на Диарбекир гледат на въоръжения конфликт очаквайте тази седмица в "Дневник".