За някои учени те са неизбежният следващ етап за предотвратяване на екзистенциалната заплаха от климатичната криза. За други за тях дори не трябва да се говори.

Технологиите за отстраняване на въглероден диоксид (CO2), които осигуряват средство за изсмукване на въглерода от атмосферата, са една от най-горещите области на климатичните изследвания, но и най-противоречивата, пише "Гардиън".

Дебатът дали и как да се разработи такава технология беше разпален от публикуването през март от Междуправителствената експертна група за климатичните промени (IPCC) на последната част от доклада, в който се прави цялостен преглед на науката за климата. Докладът стига до заключение, че начините за улавяне и съхранение на CO2, макар и скъпи, могат да играят роля в опитите за поддържане на световната температура в безопасни граници.

Джон Кери, специалният пратеник на президента на САЩ за климата, говори за своите опасения. По думите му някои учени предполагат, че е възможно да се стигне до надхвърляне на средната световна температура отвъд предела от 1.5 градуса над нивото отпреди индустриалната епоха, към която цел се стремят правителствата съгласно Парижкото споразумение за климата от 2015 г., а след това връщане обратно под този предел; има технологии и други неща, които позволяват връщане.

Бившият главен научен съветник на британското правителство сър Дейвид Кинг категорично не е съгласен. Той смята, че ще са необходими много видове отстранявания на CO2, заедно със средствата за "поправяне" на климата, като например посредством повторно замразяване на ледените шапки, тъй като светът е почти сигурно, че ще надхвърли поставения като цел предел от 1.5 градуса над нивото отпреди индустриалната епоха (1850-1900 г.).

Множеството стартиращи компании, специализирани в новата технология, свидетелстват за потенциалната бизнес възможност, която много компании и инвеститори виждат в отстраняването на CO2. Тези новоизлюпени компании изследват всичко от "скрубери", които химически премахват въглеродния диоксид от въздуха, до "биовъглен", който създава тор от изгаряне на дървесни отпадъци без кислород, и улавяне и съхранение на въглерод, чрез което въглеродният диоксид се втечнява и изпомпва в подземни геоложки образувания. Те са приели доклада на IPCC като стимул за инвестиции и даване на зелена светлина.

От своя страна Бен Рубин, изпълнителен директор на Съвета на въглеродния бизнес (Carbon Business Council), който представлява няколко специалисти по отстраняване на CO2 от атмосферата, отбелязва, че докладът на IPCC дава да се разбере, че прозорецът на възможността се затваря бързо, подчертавайки спешната необходимост от намаляване на емисиите на парникови газове.

Но срещу ключовия раздел от доклада на IPCC, който разпали спора, беше водена яростна борба от страна на учени и правителства до последните моменти преди документът да бъде финализиран. Шепата споменавания на отстраняването на CO2 от атмосферата в окончателното резюме на доклада от 36 страници за политиците, което представя накратко ключовите послания и е съставено от учени заедно с представители на правителствата от всички страни членки на ООН, които искат да вземат участие, бяха вмъкнати чак след часове на ожесточени караници.

Саудитска Арабия и други страни производителки на петрол са били най-настоятелни премахването на CO2 и улавянето и съхранението на CO2 да бъдат включени и да им бъде придадено особено значение. В крайна сметка в резюмето бяха оставени девет споменавания на отстраняването на CO2 и още няколко на улавянето и складирането на CO2.

Лили Фюр, която е директор на програмата за климата и енергетиката в Центъра за международно екологично право, настоява: "Трябва да оспорим схващането, че трябва да правим по-малко сега, защото можем да направим повече по-късно, с технологични решения. Това е опасно схващане."

Фридерике Ото, водещ автор на IPCC и доцент в института "Грантъм" в Лондонския имперски колеж, изтъква: "Моето усещане за отстраняването на CO2 е, че трябва да се преструваме, че това не е опция. Трябва да действаме така, сякаш отстраняването на CO2 никога няма да бъде постижимо. В момента нямаме технология, която да работи в необходимия мащаб... тъй че трябва да направим нашите политики така, сякаш премахването на CO2 не е опция."

По думите ѝ преследването на отстраняването на CO2 би могло да бъде опасно разсейване, като тя поставя под въпрос дали е добра идея да се харчат пари за технологии, които предлагат много несигурни бъдещи ползи, след като жизнеспособни начини за намаляване на емисиите сега не се внедряват достатъчно бързо.

Дейвид Кинг признава, че някои учени имат притеснения за отстраняването на CO2, но той смята, че то е необходимо заради бездействието досега. "[Онези, които възразяват] заемат точно същата позиция, която заех през 2015 г., когато ръководех глобалните преговори за Великобритания", отбелязва той и подчертава: "Но вече няма време за бавене."

Кинг, който работи с инженерния департамент на Кеймбриджкия университет в опит да се намерят начини за повторно замразяване на Арктика, посочва, че докладът на IPCC стига до заключение, че е налице само малка възможност за света да ограничи затоплянето до 1.5 градуса, разчитайки на огромни намаления на парниковите газове в следващите няколко години, което едва ли ще се случи.