Серджу Матис, хореограф: Бъдещето е възможно, ако предотвратим климатичната катастрофа
- Не само индивидите, чиито гласове прозвучават в моя спектакъл, са изчезнали, но и целият вид вече не съществува.
- Иска ми се хората, които се занимават с танц, да са толкова отдадени на изкуството, колкото са учените.
- Със спектакъла си опитвам да възстановя чувствителността на публиката към живота на другите видове, с които съжителстват на тази планета.
Серджу Матис е румънски хореограф, който ще гостува в България със спектакъла си "Място за изчезване (Безнадеждно)". В него са включени гласовете на птици, чийто вид е изчезнал от Земята. Спектакълът ще открие 16-ото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик" на 9 май и по този повод "Дневник" разговаря със Серджу Матис.
Как стигнахте до гласовете на птиците и защо решихте да ги включите в своя спектакъл?
- Работехме по проект за репрезентации на природата в европейската култура, като се фокусирахме конкретно върху древногръцката и римската пасторална поезия. Също така междувременно се опитвахме да намерим и съвременна поезия, която олицетворява красотата на природата в наши дни.
Открих, че съвременните поети, бардовете, които възпяват природа, са учените. Те са тези, които наблюдават отблизо последиците от промените в климата, пишат доклади и отчаяно се опитват да съставят планове за избягване на екологични катастрофи или изчезването на животински видове. Научните текстове за естествения свят са поезията, която ни трябва в този момент, когато сме изправени пред задаващото се масово изчезване.
| По време на проучването за проекта попаднах на записи на животински видове, които вече са изчезнали. Тези звуци оказаха огромно въздействие върху мен. Беше като да слушаш гора от призраци, звуци, които никога повече няма да бъдат чути в света освен под формата на тези записи. Не само индивидите, които са записани, са изчезнали, но и целият вид вече не съществува. Тогава си помислих, че тази дигитална гора е саундтракът на моя танцов проект за природата. |
Трудно ли се съчетават науката и танците?
- Научните текстове са красиви и учените са толкова отдадени на своите изследвания, че ми се иска повече хора, които се занимават с танц, да бъдат толкова обсебени и отдадени на това, което правят, както биолога или геолога например. Има много общи неща, които изкуството и науката споделят. Интересът към света на природата е само един от тях.
За хората, които не ви познават - как изглежда танцът, в който вярвате и искате да правите?
- Интересувам се от сложния танц. Оценявам простотата, но тя ме отегчава. Предпочитам танца, който е мащабен и дълго обмислян, сложно конструиран, смесващ емоциите и технологиите. Когато чуя хората да казват: "Не го премисляй!", аз си казвам: "О, не, напротив! Моля те, премисляй!" Мисленето е фантастична способност.
Може би трябва да се инвестира повече време в мислене. Да мислиш докато танцуваш. Част от мисленето в движение също е усещане, запомняне, въображение, създаване... Ценя мисления танц в осъзнато тяло, танцуващо до безумие.
Кога и защо решихте, че искате да се занимавате с танц?
- Майка ми ме водеше почти насила на уроци по танци, когато бях на 8 години, за да канализирам някъде хиперактивността си. Но след това започнах да обичам танците, явно съм бил добър в тях, не знам. Когато влязох в националното балетно училище, майка ми искаше да спра, но беше твърде късно. Нямаше вече начин да се разделя с танца.
Кои са най-големите предизвикателства пред това да се занимаваш конкретно с модерен танц?
- Мисля, че най-големите предизвикателства са финансовите. И също така да обяснявам на баба ми отново и отново с какво си изкарвам прехраната, особено на моята възраст.
Какво послание искате да отправите със спектакъла "Място за изчезване (Безнадеждно)"?
- С този спектакъл ние пренасяме антиутопичното настояще на сцената и преувеличаваме ефекта от дълбокото усещане за загубата и тъгата по изгубената природа, за да възстановим чувствителността на публиката към живота на други видове, с които съжителстват на тази планета.
- "Безнадеждно" ли е бъдещето? В какво бъдеще вярвате?
- Разбира се, че винаги има надежда. Надеждата никога не умира! Безнадеждността може да бъде подтик за радикални действия, които са толкова необходими в момента, за да не стигнем до екологична война. Всички планове за опазване на природата и оцеляването на видовете се водят от надеждата... от отчаяната надежда. Бъдещето е възможно само ако обществото успее да предотврати предстоящата климатичната катастрофа.
Какво бихте казали на хората, за да ги поканите да гледат вашия спектакъл?
- Нека прекараме известно време заедно, слушайки истории за загуба, скръб и надежда. Нека преосмислим отношението си към природата. Напрягащо е, но е необходимо.
Чуйте тези невъзможни дигитални гори и се ангажирайте да не позволявате на други форми на живот да изчезнат. Моят спектакъл е отчаян опит за повторно свързване с всичко останало от околната среда.
"Моето тяло, моят танц": фестивалът "Антистатик" събира артисти от десет страни
Серджу Матис е румънски хореограф, роден през 1981 г. в Клуж-Напока. Танцовото си образование получава от хореографското училище в Клуж и академията по танц в Манхайм. Танцовата му кариера започва в Tanztheater в Нюрнберг. От 2008 г. живее и работи в Берлин, създавайки спектаклите Keep It Real (2013), Explicit Content (2015), Neverendings (2017), Hopeless (2019), UNREST (2021), DRANG (2022), Blazing Worlds (2023). Води танцови лаборатории и други образователни формати в Германия и чужбина.