Ядосани на Ердоган, но за малко: защо земетресението няма да преобърне изборите
Преди земетресението Зелиха Чобар и близките ѝ ходят на пикник на известен стадион в Адъяман, въпреки че е забранено. Сега живеят на игралното му поле.
Преди четири месеца всички в многолюдната ѝ къща си лягат с мисълта за усмивките на най-малките, които чакат с нетърпение да станат и да си играят със снега. Вместо това съпругът ѝ я събужда в 4 сутринта и хваща ръката ѝ. "Всички отидоха да прегърнат дърветата. Мислеха, че ще са в безопасност. Имаше и осветление. Беше като фойерверки."
Тя седи на земята в палатков лагер в един от най-засегнатите градове след опустошителното земетресение в Турция и Сирия; само в първата страна загинаха 50 хил. души, а високата смъртност бе свързана от редица експерти и с некачественото строителство и недостатъчния контрол от регулатори и власти.
Посещение на "Дневник" в Адъяман показа, че по главните улици вече са разчистени много от внушителните късове бетон от блоковете, рухнали като колоди карти. На други обаче още се виждат отломки, джамии са с прекършени минарета. В някои квартали тече ремонт, в други напуканите сгради изглеждат изоставени. Редом с белите палатки на службата за бедствия към правителството (AFAD) не са рядкост и сините, на които пише на два езика, включително на английски: China.
Адъяман бавно и мъчително опитва да се върне към нормалния живот. За мнозина в палатковите лагери в града, смятан за крепост на управляващата Партия на справедливостта и развитието, "нормалността" обаче носи неизвестни. Голяма част от хората, с които "Дневник" разговаря в града в края на миналия месец, не са убедени, че смяната на властта ще реши проблемите им или - още повече - че подкрепата за нея няма да ги задълбочи.
Трусът, въпреки многобройните критики към властта, не дава на опозицията преднина в пострадалите райони.
Дни преди най-оспорваните този век избори в Турция Адъяман и другите засегнати градове са сред големите неизвестни, за които битката на президента Реджеп Тайип Ердоган и опонента му Кемал Кълъчдароглу ще е до последно.
"Нямаме лично пространство, всичко е публично"
Зелиха Чобар и близките ѝ са натоварени, заедно с други семейства, в микробус и оставени на стадиона. "Цял ден валеше и чакахме. Имаше войнци, мислех, че ще припадна от студ", спомня си в лагера. Докато говори гръмогласно и ръкомаха, около нея се събират хора. Някои са нейни роднини. Сред тях не е сестра ѝ, който губи децата си и краката си, затисната под отломките в продължение на дни, с тежки изгаряния заради врялата вода от пукнат радиатор.
"Мога да оцелея с яйце или глава лук. Долго нямах обувки, но никога не се оплаквам. Накрая ми донесоха мъжки. Не искам да виня никого, но отговорът, който получихме, беше по-бавен", спомня си тя.
Животът в палатка може да е труден, но първите дни на недоимък са в миналото. Лагерът на стадиона бавно заживява като малък град. Децата играят, има болница и медицински пункт, може да се доставя храна (и то не само хуманитарни пратки, а и по поръчка). В малки печки пред палатките си семейства варят чай. Седмица преди посещението на "Дневник" в лагера свири турски музикант.
Чай правят и Фикри и Нилгюн, чийто дом в осеметажен блок рухва. Имената им в този текст са сменени по искане на събеседниците: съпругата работи в правителствените структури, мъжът - в голяма компания. Не искат да рискуват. И двамата разчитат на властите, за да получават заплати: тя напълно, той - отчасти. Компанията му не може да работи - би било опасно в пострадалата от земетресението централа - но заедно с правителството за момента покрива част от заплатата му, включително за този месец.
"В началото във всяка палатка имаше 20 души заради лошите условия", спомня си Нилгюн. "Вече има по палатка на семейство." Бързо посочва обаче големия проблем за живеещите в лагера и той не е в набавянето на всичко необходимо. "Нямаме лично пространство, всичко е публично." В случая "семейството" включва четирите им деца и майката на Нилгюн.
Надяват се да се настанят в контейнери след 10-15 дни: би трябвало да са в приоритетните групи, където са семействата с деца и хората с увреждания. Някои от палатките около тях вече са празни: част от хората са се върнали по домовете си. Двамата твърдят, че има и избрали да останат в лагера, за да получават помощи.
Седмици след земетресението Ердоган вече обещаваше, че ще бъдат изградени 650 хил. жилища за две години, от които половината - за една. Нилгюн не вярва. "Правителството каза, че ще завърши за година, но, честно казано, може би няма да стане. Дори може би ще е за пет."
Защо в Турция пак има сплескани блокове до непокътнати сгради
Лятото може да е още по-трудно
Бурак Бинзет, който ръководи опозиционната Републиканска народна партия (РНП) в Адъяман, вижда други задаващи се проблеми. "Заради летните условия, в които животът ще е труден за хората, трябва да си правим планове", обяснява в друг лагер в града, в който цари по-празнична атмосфера. Там за Деня на националния суверенитет и децата (23 април) идва клоун, децата играят, благотворителни организации им носят лакомства.
Бинзет има предвид палатките. Посочва пред себе си: този вид, разположени в лагера, някога са използвани от анадолски номади. В масово използваните от изкуствена материя температурата лятото ще е двойна. "Ще изникнат хигиенни въпроси, инфекциозни заболявания. Достъпът до питейна вода е труден, с това има опасения дори от тиф и холера."
Живели ли сте в Турция? Ако си купите нова кола, плащате данъци за земетресение. Дори цигари. Къде отиват парите? Виждате как всички живеят в палатки.
Самият Бинзет обаче признава: в Адъяман подкрепата за ПСР достига 70% на избори досега.
"Много помощ идва от чужбина, хората си мислят, че идва от Ердоган. Те 20 години вярваха в това, което се говори по кафенетата - че е добър", обяснява той нестихващата му популярност. "Научиха ги, че ако получиш просто хляб, трябва да благодариш за всичко. Че ти е достатъчно само хляб и лук и трябва да благодариш на Бога, може да не познаваш морската храна. Винаги си мислят, че Ердоган може да не им даде нещо, затова предпочитат да са му благодарни."
"Данък земетресения": подготвена ли бе Турция, питат гневни жители
"Дневник" потърси за подобен разговор представител на ПСР в Адъяман, но срещата се провали поради независещи от двете страни обстоятелства.
"Бяхме ядосани"
Повечето от хората, с които "Дневник" разговаря в района, не реагираха радушно, попитани за обещанията на опозицията.
Гюлер Алмаз от Малатия е в палатката, съседна на Зелиха Чобар. Съпругът ѝ е починал известно време преди труса, няколко години ѝ помагат парите, които получава след смъртта му. След 6 февруари има проблем с набавянето на лекарствата за епилепсия, не получава помощи. Ще гласува обаче за Ердоган.
"За да получим помощ, трябва да гласуваме. Бяхме заможни, загубихме всичко", казва. В хода на разговора обаче дава признаци, че се разколебава. "Мисля, че няма да реши проблемите", казва, попитана дали Ердоган може да се справи с последствията от труса. "Ще помисля (за гласуването), ще питам хора, които знаят по-добре." Обяснява, че има роднина от опозиционната Добра партия, но няма да гласува за него: никога не я посещавал.
| "Тайип Ердоган. В началото бяхме ядосани, но ще гласуваме за него", казва Селви Кълънч, която все още работи в текстилна фабрика в града, оцеляла и след земетресението. Няма деца, но е загубила стотици роднини. Къщата ѝ може скоро да бъде възстановена. А защо Ердоган предвид всички критики към регулациите, за които носи отговорност и правителството му и накрая пада един блок, а друг остава недокоснат? "Сградите, изградени от правителството, са добри, другите - не." Вотът ѝ на парламентарните и президентски избори ще е заради самия Ердоган. "Вярвам му", продължава тя. |
А защо някой ще гласува за Ердоган, ако му е бил ядосан? "Мисля, че властите не получиха достатъчно информация, включително кмета ни. В началото казваше, че няма големи щети."
Правителственият служител Нилгюн също обвинява кмета, но вижда проблеми и в бизнеса, и във властта.
"Купихме апартамента от предприемач. Рухна сграда на 10 години. И строителят има отговорност... Но всички разрешения се надзирават от правителството", казва тя. Закъснялата реакция в Адъяман, както и другаде, свързва с местната власт (от ПСР): в първите три дни хиляди предупреждаваха през социалните мрежи, че до тях не достига помощ или че роднините им са затиснати; понякога клипове снимаха самите те изпод развалините.
Когато двамата чуват думата "избори" обаче, Нилгюн бързо пресича всеки възможен въпрос: "Приключихме".
"В началото Тайип беше добре"
Групата около Зелиха Чобар е по-словоохотлива. Нурия, нейна роднина, живее в съседна палатка и в друга къща преди земетресението ѝ. Тя също ще може да се върне в дома си със съпруга и детето си, което няколко пъти идва по време на разговора. Раздвоена е да гласува ли изобщо: помощи така или иначе получавали само "собствените" хора на властта. Нито тя, нито други в кръга са склонни да вярват на опозицията, някои - дори без да знаят програмата ѝ или да са чували за безплатните къщи.
Жена, отказвала да се включи в разговора досега, обаче внезапо го прави. Обвинява AFAD, че не доставят достатъчно помощи в лагера. Кани в палатката си, за да покаже, че няма достатъчно одеяла. Синът ѝ не получавал лекарства, въпреки че имал психични проблеми. Казва, че повечето предмети, които се виждат вътре, са дарения от "чужденците". Впрочем Фикри и Нилгюн също ги споменават с добро.
Целият свят ни помага. В началото, когато чужденците - Европа, Америка - започнаха да го правят, мислехме, че са студени, като по филмите. Сега виждаме, че имат топли сърца. Изненадани сме.
След като излиза от палатката и разговорът се връща към политика, избралата анонимност жена обаче насочва вниманието към още един проблем, дошъл от властта.
"В началото Тайип вършеше добра работа, а след това доведе тези сирийци тук. Всички са засегнати", подмята по-късно.
Как сирийските бежанци станаха нежелани в Турция
Зелиха Чобар се съгласява. "По-важни са нашите хора - (сирийците) крадат, обират къщи, вземат дрехите на мъртви след труса. Но има и турци, които го правят."
Ще гласува за Кълъчдароглу, след като в началото е гласувала за Реджеп Тайип Ердоган. "Хората умираха, а те дойдоха едва след това. Казват: можете да се върнете в тези къщи (които пострадаха - бел. ред.). Затова няма да гласувам за него." Но може ли да вярва на Кълъчдароглу, че ще е по-различен? "Не съм сигурна, но му се доверявам."
"Отговорни са и нашите хора"
В палатката край групата на Зелиха жената без одеяла получава обещание за доставки от Озан Кълъч от World Central Kitchen, неправителствена организация с нестопанска цел. Основана от популярен готвач през 2010 г., тя предоставя храна на засегнати от бедствия и конфликти. Кълъч отговаря за Адъяман; твърди, че след земетресението са предоставени над 20 млн. порции в Турция и Сирия.
И според него основните материални нужди са задоволени. Дори да има нужда от мобилни тоалетни и душове и подобни хигиенни доставки, сериозното предизвикателство в момента е друго: "Отсега нататък трябва да извадим хората от палатките, да поставим контейнерите и да им дадем работа или образование, защото през цялото това време в лагерите и палатките, без работа и образование, те стават апатични. Ако си останат в палатките, това ги отделя от нормалния живот."
Преди World Central Kitchen сменя професии: учител по английски, преводач, заминава за кратко за Афганистан, после в строителна компания в Саудитска Арабия. По-късно започва в компания, която произвежда стоки като зехтин и бадеми. Издига се до директор. Земетресението преобръща всичко. Губи много приятели. Оставя работата и решава да помага.
Преди труса имахме различен живот, различен светоглед, различни ценности. След като го преживяхме, нещата, по които толкова много сме работили, не са важни.
За станалото не са виновни само правителството и бизнесът, продължава той. "Въпросът е кого ще обвиним: правителството ли, строителството ли? Всичко започва с правителството. Толкова пъти казвахме на някого тук: имаш разрешение за три етажа, но пред изборите прокарват (амнистия) и си добавяш още два, обаче основите на сградата са като за три етажа. Отговорно е правителството, но са отговорни и нашите хора. Архитекти, строителни инженери - правителството не може да го направи без тях. Ако самите хора не искат."
