"Пластично деформирани" връзки: външната политика на Турция след изборите
Дългодишни враждебни отношения към Европа (дори сега да се променят), отдалечаване от Съединените щати, внимателен баланс в Украйна, все по-активна политика в Африка и съседство. Столици в различни точки на света чакат да видят дали Реджеп Тайип Ердоган ще остане на власт, за да знаят как ще ги засегнат най-важните избори тази година.
Каквото и да се реши в урните обаче, за света Турция няма да се промени из основи: интересите, движили я в последните години, няма да изчезнат.
"Дневник" разговаря с представители на двете водещи опозиционни партии, Юнал Чевикьоз, външнополитическият съветник на Кълъчдароглу (Републиканската народна партия), и Емир Гюрбюз, член на изпълнителния съвет на Добрата партия на Мерал Акшенер, както и с експерти, в Анкара и Истанбул.
Макар Чевикьоз да бе посочен от редица събеседници на "Дневник" като възможен избор за следващ външен министър, силен резултат на Добрата партия със сигурност ще повиши тежестта ѝ във вземането на решения.
А между политиките на двете, макар да ги свързват обща програма и разбирането за ползите от някои сегашни действия на Ердоган, има известни нюанси.
"Голямата стратегия"
Балансът е заложен дълбоко в турската история и география. Отслабването на Османската империя през 18 и 19 в. ѝ носи осъзнаването, че "за да оцелее, трябва да се озападни, но и че за да защити интересите си, трябва да балансира силите една срещу друга", казва Юнлюхисарджъклъ, който управлява турския офис на американската организация German Marshall Fund. Това, в комбинация с ценното ѝ географско положение и съзнанието за суверенитет, са части от "голямата стратегия" на Турция.
Тя няма да се промени. Анкара ще има трайни интереси в Кипър, в Кавказ, в Близкия изток. Тъкмо партията на Кълъчдароглу нахлува в Кипър през 1974 г. През 2003 г. искането на САЩ да ползва турска територия за още един фронт за инвазията в Ирак не е прието не заради еднолично решение на управляващата и тогава Партия на справедливостта и развитието (ПСР), а заради недостатъчна подкрепа в парламента на фона на остра съпротива в турското общество. Опозицията подкрепи някои от острите антиевропейски послания на Ердоган в последните години и сама инициира други: Кълъчдароглу поиска затваряне на американски бази, ако САЩ продължат да подкрепят сирийски кюрдски бойци, през 2018 г.
И РНП, и Добрата партия следват традицията да стоят зад някои от по-твърдите - или просто нехаресващи се на Запада - външнополитически послания.
"Партията ни в голяма степен подкрепя външната политика на Ердоган", казва Гюрбюз. "Военните действия и някои международни споразумения (...) Не и частта с руските ракети С-400 и други аспекти на (отношенията с Москва - бел. ред.)."
Разликата между Ердоган и опозицията: Ердоган насочи вниманието към ислямската идентичност на Турция. "Цялата му външна политика е базирана на антизападна реторика - по културни причини, за да постави Турция по-близо до исклямския свят. Да се възприема повече като лидер на Глобалния юг", каза Зия Йониш, професор по международни отношения в университета "Коч" в Истанбул. "Това не означава пълно изтегляне от Запада", но увеличава дистанцията между Турция и Запада по отношение на ценностите.
Вижда вота като избор между Турция като глобален играч или ориентиран навътре, по.маргинален. Махалото би се наклонило повече на изток, както и става в последните десет години - по-близки отношения с Русия и Китай." То обаче няма да се завърти напълно към Запада.
Ето и няколко примера.
Европейският съюз
Турция чука на европейската врата вече 60 години, включително чрез различни споразумения с някогашната Европейска икономическа общност. Преговорите са в застой след години на конфронтация, заложена от някога смятания за радетел на евроинтеграцията Ердоган. Турската публика често харесваше това; опозицията понякога пригласяше.
"Нашата съдба": защо Турция пътува към Европа 60 години
Опозицията обещава нов тон в дипломацията, но вижда и интерес в конкретни стъпки между Анкара и Брюксел. Времето на изнудване и шантаж от страна на Турция към ЕС приключи, каза Чевикьоз за "Дневник" (това, изглежда, разбират и управляващите: те също опитват да сменят тона към Европа и дори към Гърция в последните месеци).
Юнал Чевикьоз, опозиционен политик: Турция повече няма да се меси в България
В замяна Анкара ще има някои очаквания.
Визова либерализация. Турция не е изпълнила 5 от 72 критерия, към които опозицията обещава да премине бързо: за няколко месеца според публични коментари на Кълъчдароглу, може би повече - според Чевикьоз.
Мигрантите. В програмата се говори за "преразглеждане" на сделката от 18 март 2016 г., съгласно която Турция спира мигранти, които опитват да пресекат, и приема обратно сирийци, а получава 6 млрд. евро за грижата за последните, и ангажимент за напредък по либерализацията и модернизирането на митническия съюз, както и по самия преговорен процес.
"Сега е очевидно, че от 2019 г. тази сделка не функционира взаимно в полза нито на Турция, нито на Европейския съюз", заяви Чевикьоз. "Не подкрепяме това споразумение", каза Емир Гюрбюз. "Излиза много евтино: само 6 млрд. долара, за да се държат границите затворени и да се гледат всички тези бежанци".
Митническият съюз. Турция ще настоява за модернизирането на съюза (каквото иска и сегашната власт) с увеличаване на категориите стоки и услуги. Това е нещо, което искат и бизнесът в страната, и европейски компании: ще отвори така нужните икономически възможности.
Нов имидж. С икономическата глътка въздух е свързана и заявката за вътрешнополитически реформи. Така разбирането на ЕС за Турция ще се промени, а "може и да тласне ЕС към повече преки инвестиции", смята Чевикьоз. Европейският съюз със сигурност ще приветства и освобождаване на политици и други известни личности като Селахатин Демирташ и Осман Кавала, каквото може да бъде очаквано.
Трябва да започнем с демократизацията и промените във вътрешната политика в тази страна. Вече няма правова държава. Вече няма разделение на властите. Няма повече демократични права и свободи. Ако всичко това бъде възстановено и ако Турция се върне на пътя на демократизацията, със свободата на медиите, със свободата на изразяване, ще се промени и представата за Турция в Европейския съюз.
Според Зия Йониш "ще има значителен демократичен обрат към Европа. Пренасочване към Запада... но не бива да очакваме да е драматично." Няма обаче и да е безусловно:
Демократични промени ще съживят отношенията с Европа и със западните съюзи. Но процесът ще зависи и от сигналите, които идват от самата Европа. Процесът е двупосочен.
Топката ще е в Европа и по други теми: разширяването. Турция ще гледа внимателно как се води разговорът за Украйна, Молдова и Западните Балкани. Ако няма раздвижване и за Турция, това "ще ни донесе още едно разочарование", казва Йониш.
Дали обаче ЕС е готов за това съживяване?. "Не виждам Европа, подготвена да започне разговор за бъдещето на отношенията", каза на брифинг за европейски журналисти Аслъ Айдънташбаш, гост изследовател в "Брукингс".
Между САЩ, Русия и Китай
В опозицията недвусмислено подкрепят присъединяването на Швеция към НАТО. Консенсус има и за нуждата от по-добри отношения със САЩ. Като "абсолютна грешка" (по думите на Емир Гюрбюз) се отчита покупката на руските ракетни комплекси С-400, която доведе до изключването на Турция от програмата за изтребителите F-35: тя бе и купувач на самолети, и производител на компоненти.
Турция стана толкова уязвима към Русия, че никое правителство не може да си позволи да е враждебно към Русия в момента... В правителство или опозиция, трябва да очакваме приемственост.
Колко далеч може да стигне обаче разведряването със САЩ? В турското общество има силни антиамерикански настроения, които само се задълбочиха около инвазията в Ирак през 2003 г., но и около подкрепата за сирийските кюрдски бойци, смятани в Анкара за разклонение на Кюрдската работническа партия (ПКК). И естеството на отношенията с Вашингтон се промени след края на Студената война.
С-400 беше противно на обещанията ни. Подписахме споразумение за раздялата със съветско оборудване. Трябват ни обаче и самолети F-35, които платихме, а заради ракетите останахме без тях. Повече ни трябват самолети, отколкото ракети.
"Ако трябва да опиша отношенията между САЩ и Турция, би било като пластична деформация", казва Арда Мевлютоглу, заместник-генерален мениджър в консултантската компания в авиокосмическия сектор FEV. Мевлютоглу, космически инженер по образование, използва термина за трайната промяна на форма на обектите, за разлика от временната (еластична), при която обектът просто е под натиск. Променен за него е и начинът, по който Западът гледа на Турция: вече не като на стратегически партньор в региона, а като на тактически по конкретни въпроси.
Преминахме точка, от която няма връщане назад. Отказът от С-400 би бил знак за пренастройване. Но нищо няма да е като преди 10-20 години.
РНП и Добрата партия са против руско-китайски завой като членство в Шанхайската организация за сътрудничество, с каквото Ердоган се заиграва от години. Разминават се обаче за Китай.
Добрата партия го смята за "конкурент", а и влезе в конфликт с китайския посланик заради коментари за уйгурите. "Партията ни има антикитайски позиции заради Източен Туркестан (Синцзян в Китай - бел. ред.)." Освен това "не е икономически партньор, а съперник... във всеки сектор. Още са по-добри от нас, но ако получим инвестиции или подкрепа от Германия, Франция и САЩ, можем да ги настигнем".
Дипломатическите връзки обаче ще се уважават, а темата за правата на уйгурите ще се повдига внимателно пред Пекин, включително заради големите дългове. "Няма обаче да пращаме бежанци в Китай, както прави Ердоган. Това открито противоречи на Европейския съд по правата на човека."
Русия и войната в Украйна
За войната в Украйна, друга тема на разминаване с Европа и САЩ, между двете водещи партии има консенсус: турската политика е добра. "Подходът на Турция винаги е бил такъв, не само в това правителство: санкциите не са много ефективни", каза Юнал Чевикьоз. Според него позицията на Турция за Русия и Украйна не вреди на руско-турските отношения, а връзките трябва да продължават въпреки различията между държавите.
"В различна политическа атмосфера (от Европа) сме", казва Гюрбюз, макар че, както сам отбелязва, партията му не тази симпатии и към Русия. По думите му Анкара балансира между изпращането на военно оборудване на Киев, и "същевременно да създаваме безопасен хъб за руски предприемачи и олигарси" просто защото няма избор:
Не сме Полша или Финландия, но също сме изправени пред руска агресия в различни кътчета: в Либия, в Сирия, в Азербайджан. Винаги сме на различен полюс в отношенията. Съперници сме, но трябва да поддържаме отношенията, за да има стабилност в региона.
Означава ли това обаче, че според него отношенията с Русия може да са като с равен? "Разбира се, че не. Западният блок винаги е по-демократичен: дори със САЩ можете да преговаряте като с равен."
САЩ може да са лидер на военен и политически блок, но винаги има място за игри в дипломацията. В блок с Русия обаче ще видите танкове по улиците си като в Прага или Будапеща. Можете обаче да се възползвате от лошите дни на Русия. Например когато Русия ви трябва. Можете да я използвате.
Отговорът на Юнал Чевикьоз бе дипломатичен. "Със сигурност (можете да сте като равни - бел. ред.). Въпрос на увереност, доверие, прозрачност."
"Не можем просто да се откажем от тези отношения: (ще трябва) да запазим някакъв баланс, но и да се придвижим напред", казва Зия Йониш. "Русия би искала Турция да се отдалечи от Запада и да развие с нея много по-асиметрични отношения. За Турция това не би било рационално."
Войните и оръжията
Който и да е на власт, почти сигурно е: турската отбранителна индустрия ще продължи да търси нови хоризонти и то с помощта на държавата.
Заради С-400 тя вече попадна под санкции. И двете големи партии говорят за нуждата те да бъдат свалени, но и да се положат усилия за връщане към програмата за F-35, дори това да е невъзможно, но гледат и отвъд програмата:
Ще има обаче и шесто поколение самолети. Ще има разработка на технологии. Искаме да сме част от това. Турската отбранителна индустрия е важен двигател на развитието ни. За да си върнем това предимство, трябва да намерим решение. Не знам как, но е проблем.
Защо са тези усилия, ако вратата е затворена? "F-35 не е просто самолет, също символизира други неща. Върхът на копието е в малък клуб, воден от САЩ. Турция не е част от този кръг. Тя има някои общи интереси", смята Арда Мевлютоглу.
Турция обаче има и собствени. Интервенциите като тези в Либия и Сирия се възприеха като необходими за турските интереси. Миналия месец Ердоган показа обновени турски танкове на церемония на празник, известен в Турция като Деня на националния суверенитет и децата.
В Турция укрепването на отбранителната индустрия и въоръжените сили не е въпрос на идеология, тъй като армията има "огромно въздействие върху колективната памет", смята Мевлютоглу. Освен това "собственото оборудване дава повече маневреност във външната политика".
Ако извадите нов танк, това е много силен образ и следователно много силен политически инструмент. Всяка партия има право да го използва, не ги обвинявам.
Поне в лицето на добилите световна слава дронове "Байрактар" същевременно националната техника вече е изпробвана на бойното поле не само в Украйна, а и в Сирия, Либия и Азербайджан, където Турция или активно се меси, или активно помага, в последните години.
Това лице на Турция едва ли ще се промени, най-малкото в Сирия: заради сложната взаимовръзка между съдбата на милиони сирийци и отношенията с правителство, което Турция някога искаше да бъде свалено, но с което и власт, и опозиция сега искат да се помиряват.
Как партиите търсят решение на сирийския въпрос и как то ще се отрази на съдбата на милионите сирийци в Турция - превърнали се в бомба със закъснител в турската политика - четете тази седмица в "Дневник".