Казват, че маниерът му на работа разкрива духа на истински космополит. Също че носи белезите на елегантно смразяващия еротизъм на стила арт деко, шествал през 20-те и 30-те години на миналия век с характерните си стилизирани форми и геометричен дизайн. Едуард Стейкън (Edward Steichen 1879 - 1973 г.) още в ранните години на XX в. има достатъчно увереност като новатор и професионалист, че да изисква от издателя на "Ванити Феър" и "Вог" да публикува името му под всяка негова снимка.

До 30 март Музеят на изкуствата в Цюрих показва малко известна страна от творчеството на американския фотограф. Оригинални снимки, намерили място по страниците на влиятелните модни списания през 20-те и 30-те години, за пръв път се показват на широката публика. Стейкън избягва авангардистки похвати в рекламната си фотография. Вместо това използва по-прагматичен подход - снимката никога не изглежда прекалено артистична и не търси "мода на месеца" ефект. Той смята, че рекламната фотография слага началото на нова техника на правене на снимки. Осъзнава, че фотография, наситена с полусенки, естествено изисква различно осветление, затова изкуствената светлина става съществен елемент в работите му. Създава свой метод на работа, много близък до процеса на филмова продукция, с помощта на голям екип, който наблюдава всичко - от сценичния дизайн и грима до крайния вариант, който намира място по страниците на списанието, обясняват организаторите на изложбата.

В този период по време на фотосесиите в Париж се наблягало на дрехите, а моделите били приравнявани с витринни манекени. Като реакция към тази практика Стейкън разигравал малки сценарии, все едно че от него се е очаквало да прави лични портрети на хора с високо обществено положение. При новаторските му аранжименти фокусът падал върху моделите с техните изражения и силуети, заобиколени от красиви мебели и цялостен декор. В резултат композициите на неговите снимки наистина наподобяват интимни портрети, повече като моментни снимки, въздържано реалистични.

Филмовата индустрия налагала схващането, че красивата знаменитост е тази, която "прави" филма, на което Стейкън сигурно би отговорил, че моделът "прави" роклята. Грета Гарбо, Гари Купър, Марлене Дитрих... те въплъщават красота и лукс. Фотографът обаче съзнателно заличава линията между портрет и модна снимка, като превръща модната фотография в портретна. Най-вече чрез преобразяването на неизвестни красиви момичета в разпознаваеми лица Едуард Стейкън проправя пътя на супермодела такъв, какъвто е известен в сряда.