- Интересът на бизнеса към разяснителната кампания беше значителен и те участваха активно. Семинарите се проведоха във всички областни центрове като Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Благоевград, Враца и др. С помощта на експертите се направи всичко възможно за достъпното представяне на параметрите на програмите, условията за кандидатстване, начина на попълване на формулярите. Представена беше цялата базисна информация, която да ориентира предприемача дали има изгода да кандидатства. Смятаме, че подобни кампании трябва да се разгръщат за всяка нова грантова схема, тъй като всяка от тях ще изпълняват различни аспекти от спецификата на програмата и ще съдържа различни изисквания и условия за кандидатстване.

- Най-често задаваните въпроси бяха свързани с желанието на хората да вместят условията на личния си бизнес към общите условия за кандидатстване. Но като правило нашите експерти нямат право да дават индивидуални консултации, тяхното задължение е да разясняват само общите условия. Това е работа на частните консултанти, които могат да насочат предприемачите за евентуалните възможности за финансиране. Още повече че част от консултантските услуги също могат частично да се финансират от грантовете. Колкото до конкретния интерес, най-много въпроси имаше към технологичното обновяване и внедряване на нови продукти. За този приоритет в програмата ние сме заделили и най-голям бюджет. Планираме да представим най-разнообразни грантови схеми, които да обхванат различна категория фирми, така че всяка една от тях да може да развие потенциала си. Ценни бяха изводите от тази кампания, които обяснихме и на потенциалните бенефициенти - че програма "Конкурентоспособност на българската икономика" не е социална. Нейната цел е да насърчи добрите да станат още по-добри, а не е създадена за стабилизиране на губещи фирми, които да се поддържат изкуствено живи. Важното е да идентифицираме наистина жизнеспособните и перспективни компании с добра пазарна перспектива, на които да осигурим ресурс за успешното им развитие.

- Критериите за големина и оборот на кандидатите бяха подбрани само за тази първа грантова схема. Бих нарекла тази схема пилотна, защото един от критериите на Еврокомисията е именно "помогни на по-малкия и неопитния". С този подход искахме да идентифицираме високоефективни малки фирми, които да получат по-голям процент безвъзмездна помощ. Затова ограничихме безвъзмездната помощ за средните фирми до 20% от общия бюджет на проекта, но в абсолютна сума това е 2 млн. лв. при 10 млн. лв. обща стойност на проекта. Вероятно тези ограничителни условия ще отпаднат и това ще стане след приключването на срока за кандидатстване, след като анализираме ефекта от тази грантова схема. Искам да подчертая, че този режим беше избран само за тази схема. Усещайки общото настроение на бизнеса при следващите схеми, ще пристъпим към по-осреднен подход и ще използваме максималния режим на подпомагане между 50 и 70 процента за малките и средните предприятия.

- Всичките банки откликнаха на нашето предложение и смятам, че успяхме да постигнем взаимно добри правила за действие. Предложението ни за партниране беше прието и те се ангажираха да подпомагат не само своите, но и нашите бенефициенти. Банките ще осигуряват не само необходимите документи при кандидатстването, но ще въведат по-облекчена процедура за кредитиране, необходима за съфинансирането на проектите. Проектът с банките намери естествено продължение и вече имаме изработен типов договор и с лизингови фирми. Бенефициентите ще могат да ползват услугите на такива фирми при технологичната модернизация и покупна на ново оборудване. Така че фирмите ще могат да ползват облекчени процедури и при лизинговите договори.

- Да, повечето банки са подписали тези договори, остава да се парафират и от министъра. В процес на подписване сме и с лизингови компании, които също имат интерес да участват в проекти за модернизация, където техниката може да се купува на изплащане. Вече имаме подобни договори с "Интерлийз", "Ванто лизинг", "Евролийз ауто", Е Еф Джи, "Дойче лизинг" и "Юниън лизинг". Вероятно и други лизингови компании ще се включат.

- Работата с Европейския инвестиционен фонд по създаването на такъв фонд по европейската програма Jeramie напредва. Те вече наеха правни консултанти в България и в момента обсъждаме правната структура на холдинговото звено, което ще се регистрира в България. Знаете, че финансирането ще се извърши по трети приоритет на оперативната програма. Той е много важен от гледна точка на компенсиране на пазарните недостатъци при финансирането на малките и средните предприятия. Целта е да се осигури така необходимото микрофинансиране, кредитни гаранции и рисково финансиране чрез венчърни фондове. Ако приемем, че регистрацията на холдинга стане в близките два месеца, смятам, че от средата на годината той би могъл вече да планира финансовите си политики.

- През тази година ще бъдат отворени още две схеми - по приоритетна ос едно "Развитие на икономика, базирана на знанието" и по ос две "Повишаване на ефективността на предприятията и развиване на благоприятна бизнес среда". Вероятно през първата половина на годината ще открием схемата за внедряване в производството на иновативни продукти и предоставяне на иновативни услуги. Тя ще бъде насочена не само към малките и средните, но и към големите предприятия, които притежават правата върху определена интелектуална собственост и могат да ги внедряват в реално производство. През втората половина на 2008 г. ще се реализира схемата за подкрепа и обновяване на оборудването с приложни цели на научноизследователски центрове. По нея ще работим с Фонда за научни изследвания към Министерството на образованието и ще си поделим и разходите за финансиране. Те ще покрият средствата за изследователска дейност, а ние - за оборудването на тези центрове с приложен характер. Планира се и схема по енергийна ефективност за насърчаване внедряването на енергоспестяващи технологии. По нея също ще имаме по-либерален режим за кандидатстване и ще могат да участват не само малки и средни, но и големи предприятия. Ще бъде отворена схемата за безвъзмездна помощ за стартиращи иновативни предприятия до изчерпване на нейния бюджет изобщо. Надявам се да стартират и проектите на нашите институционални бенефициенти - за укрепване на структурата за качество и стандартизация по четвърти приоритет.

- Още е рано да говорим за подобно пренасочване, защото тепърва ще се правят изводите. След като мине тази бюджетна година, ще се направи анализ за готовността на бенефициентите при усвояването на средствата и тогава можем да говорим за прелокация на средства от една мярка към друга. И тук е важно да представяме достъпна информация. Смятам обаче, че за разлика от други програми сега финансирането ще се отпуши, защото самите банки работят в конкурентна среда и са мобилизирани да предложат гъвкави схеми за кредитиране на различните категории фирми.