Забавяне, забавяне: Новата прогноза на Еврокомисията за икономиката на България
Растежът на българската икономика ще се забави до 1.5% през 2023 г., т.е. с повече от 50% спрямо миналата година (3.4%), преди да се засили през 2024 г., но темпото от 2.4% ще остане под средното за периода 2003 - 2018 г.
Ръстът на износа предстои да се забави през 2023 г. поради пониженото външно търсене и специфични за страната еднократни фактори.
Растежът на потреблението на домакинствата се очаква да намалее към края на 2023 г. и през първата половина от 2024 г., тъй като реалните лихвени проценти се повишават и ръстът на заплатите се забавя.
Очаква се инфлацията да се забави, но да остане относително висока (9.4%) през 2023 г.
Това са част от очакванията за процесите в българската икономика според пролетната прогноза на Европейската комисия, представена днес в Брюксел. Добрата новина е, че вероятно ще бъде избегната рецесия и след година ръстът ще се ускори. Лошата е, че инфлацията остава висока и догонването ѝ с повишаване на заплатите съдържа риск от прегряване и изпадане в спирала, в която номинално повечето пари на домакинствата се прелива в още инфлация. Спадът на износа, прехвърлянето цената на по-скъпите кредити от бизнеса към потребителите и евентуалната стагнация и влошаване на пазара на жилища също потискат ръста на българската икономика.
Инфлацията - най-горещият въпрос за населението през последните повече от 12 месеца, ще намалява постепенно. Очаква се годишната хармонизирана инфлация при потребителските цени да спадне с около една четвърт от 13% през 2022 г. и след това да се забави допълнително до 4.2% през 2024 г.
- Цените на енергията се очаква да намалеят както през 2023 г., така и през 2024 г.
- Инфлацията на цените на храните се прогнозира да се задържи на високи нива през 2023 г. и да намалее през 2024 г.
- При услугите ръстът на цените ще се ускори през 2023 г. и ще остане относително висок през 2024 г.
Част от тази инфлация е създавана от ръста на заплатите и компенсациите за служители и работници, както и от ефекта от инвестиции по линия на еврофондовете и Плана за възстановяване и развитие, чието пълноценно прилагане се забавя.
Пазарът на труда остава под напрежение при ниско ниво на безработица (3.8% през февруари 2023 г.) Това се разчита като ясен сигнал за недостиг на работна ръка и води до силно покачване на номиналните заплати през 2022 г., включително и поради натиска от страна на висока инфлация. Този ръст на заплатите се предвижда да спада постепенно, първоначално в сектора на търговията (след по-слабото представяне на износа и по-нисък процент на инфлация), а после да се разпространи и в останалата част от икономиката. Прогнозите са, че заетостта ще нарасне незначително през 2023 г. и 2024 г. просто защото безработните са намалели значително през последните години и работната сила като цяло се свива.
През прогнозния хоризонт до края на 2024 г. се очаква ръстът на реалните доходи на домакинствата да остане близо до положителните нива от 2022 г., като инфлацията на заплатите и цените паралелно се забавя. Очаква се нивата на спестяване на домакинствата да се увеличат с повишаването на номиналните и реалните лихвени проценти, съчетано с известна умереност в кредитирането на домакинствата.
Предстои забавяне на вътрешното и външното търсене. Реалният БВП нарасна през 2022 г. поради силното частно потребление и износ (основно на електричество в района). Вносът също нарасна силно, воден от високото вътрешно търсене и високото вносно съдържание на износа. Темпът на растеж на износа се очаква да се забави значително през 2023 г. и след това се възстановява 2024.
Очаква се БВП да стагнира след първото тримесечие на 2023 г., което приключи преди месец и половина. Стабилната експанзия ще се възстанови през 2024 г., водена от износ, частна консумация и публични инвестиции.
| Прогнозата за бюджетния дефицит е за 4.8% от БВП (след 2.8% през 2022 г.), но в документа изрично се подчертава, че това може да се коригира бързо с мерки, когато бъде приет държавният бюджет за 2023 г. Само ръстът на заплатите и пенсиите досега е планирано да струва на бюджета тази година 3.5%, а няма консолидационни мерки за финансирането на този разход. |
Същото ниво на дефицит е прогнозирано от Европейската комисия и за 2024 г. При сценарий без промени в политиките ръстът на данъчните приходи ще забави темпото. Балансиращ ефект се очаква да има намаляването на финансираните от бюджета инвестиции, основно по линия на Плана за възстановяване.
Правителственият дълг ще се увеличава от 22.9% от БВП през миналата година на 25% през тази и 28.1% през 2024 г.