Голямото изпитание за Ердоган и Кълъчдароглу: третият кандидат мълчи

Голямото изпитание за Ердоган и Кълъчдароглу: третият кандидат мълчи

Голямото изпитание за Ердоган и Кълъчдароглу: третият кандидат мълчи
Докато разликата между Реджеп Тайип Ердоган и Кемал Кълъчдароглу намаляваше през нощта до сегашните под 2.5 млн. гласа, резултатът на третия кандидат, неуспял да спечели дори в собствената си провинция, надхвърли това число.
Други 235 хил. гласа отидоха при оттеглил се кандидат. Как те и общо 2.82 млн. избиратели на Синан Оган - дали му 5% на изборите - ще се разпределят на балотажа, ще реши и изхода от гласуването: дали Кемал Кълъчдароглу все още има шанс да спечели.
А националистът Оган, свързван с някои от най-радикалните политици в турското общество, вече дава заявка, че цената за подкрепа на когото и да било от двамата може да е висока.
Бурно политическо десетилетие
Роденият в провинция Ъгдър (край границата с Иран, Армения и азербайджанския ексклав Нахичеван) Оган е от семейство с азерски корени. В края на миналия век работи като заместник-декан на Азербайджанския държавен икономически университет в Баку, междувременно става част от турската агенция за международно сътрудничество ТИКА. Работи за мозъчни тръстове, докторантурата му е в Московския държавен институт за международни отношения.
В активната политика е от края на по-миналото десетилетие, през 2011 г. стана депутат от Партията на националистическото действие (ПНД) - крайнодясната партия, която по това време доминираше в националистическото пространство.
Няколко години по-късно бе изгонен от партията: първо през 2015 г., но след това се върна със съдебно решение. Вторият път бе изключен през пролетта на 2017 г., когато се превърна в силна вътрешнопартийна опозиция. Оган бе сред хората, които оспорваха председателското място на лидера Девлет Бахчели в момент на разцепление в ПНД: тогава от нея си тръгна група, основала Добрата партия, противник на Ердоган и на референдума му за президентска република, който тогава предстоеше.
И Оган бе "против" смяната на системата в Турция. По време на кампанията си за гласува не с "не" бе ранен и съобщи за няколко опита да бъде сплашен.
Най-радикалните искания
Оган стана кандидат-президент от най-радикалния блок в турската политика - хора, обединени около крайни антисирийски и антикюрдски позиции.
За основната партия в Алиаса на предците (АТА), Партията на победата, дори кюрдският въпрос не е особена тема. Това е първата в турската история партия, която вместо програма предлага само едно: да изгони всички 3.6 млн. сирийци в страната.
Формално Оган не е част от този алианс, но за него призоваваше да се гласува и лидерът на Партията на победата Юмит Йозда. На него дължи Оган дължи поне 40% от вота си, тъй като Йоздаг взе 1.2 млн. гласа.
Партията му поведе агресивна кампания срещу сирийците в социалните мрежи миналата година, насред нарастваща враждебност към тях в турското общество. Мнозина свързват с тях задълбочаващата се икономическа криза в страната. Големите партии, независимо от двойствената си реторика за сирийците, всъщност не казват, че ще върнат избягалите от режима на Башар ал Асад насила.
Йозда обаче никога не го е изключвал.
Все пак не е сигурно кого ще подкрепи
Разривът с Бахчели и ПНД в периода 2015 - 2017 г. бе свързан с поврат при националистите - с избора на курс в подкрепа на Ердоган, който сложи началото на съюза им, след като управляващата партия изгуби мнозинството си на избори през 2015-а.
Това не означава, че той ще даде гласа си за опозицията. Попитан кого би подкрепил на балотаж още преди вота, той обясни:
Ще видим националните им позиции и компетентността им. Ще погледнем положението с връзките с тероризма и как се търси помощ от терористи. Ще решим със здрав разум. Здравият разум показва, че може да не сме в състояние да обещаем Рая, но нека затворим портите на Ада.
Кои са "терористите"? За кой "ад" става дума? Вероятно и двата въпроса имат поне един общ отговор - кюрдите. Ако нещо обединява Ердоган с националистите както във властта, така и в опозицията, това е враждебността към прокюрдската политика. Тя намира израз в постоянни обвинения, че прокюрдските партии са свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК), призната в Турция и на Запад за терористична организация.
"Ще подкрепя Кълъчдароглу само ако Демократичната партия на народите е изключена от политическата система", е заявил Оган в интервю за сп. "Шпигел".
"Казахме, че кемалистите и турските националисти ще са ключови на тези избори, не ДПН и "Худа Пар", стигнахме до този момент", твърди още той.
ДПН - партия, над която тегне заплахата от съдебна забрана и която бе принудена да се яви под егидата на Зелената лява партия на изборите - взе малко под 10% от вота за парламент. Тъкмо решението на ДПН да не издигне кандидат същевременно даде сериозна подкрепа за Кемал Кълъчдароглу сред кюрдите, които са между 15 и 20% от населението. За Кълъчдароглу ангажиментът за изключване на кюрдите (все пак основно представлявани от ДПН) от политическия процес би го лишило от милиони гласове на балотажа. Теоретично, ако Кълъчдароглу протегне ръка към Оган, може да загуби част от кюрдите.
Оган обаче по-късно се разграничи от публикацията на "Шпигел" и обяви, че думите му били приписани. Отрече да е казвал нещо подобно за ДПН: обясни, че отношенията с опозицията били в същата изходна точка като предишния ден.
Откъде идва подкрепата на Оган
При това, в чиято ѝ полза да се обяви Оган, не е гарантирано, че ще бъде послушан от всички избиратели. Експерти отбелязаха снощи, че част от гласовете му от са бивши избиратели на Ердоган, особено в селски райони.
Вероятно обаче е получил гласове и от оттеглилия се Мухарем Индже, за когото все пак гласуваха над 200 хил. души.
Оган сам заяви преди дни, че базата на Индже може да му донесе активи, тъй като включва млади хора, които не се припознават в РНП на Кълъчдароглу, но на светски ориентирани (държат на наследството на Ататюрк), а едновременно с това - и националисти.