След тежката влакова катастрофа с десетки загинали и скандал с подслушване на лидер от опозицията Гърция отива на избори в неделя, възможният изход от които може да се обобщи с две думи: нови избори.

Причините са две. Първо, няма стабилно мнозинство според анкетите.

Второ, на следващите избори то е по-вероятно: когато предишното правителство на левия Алексис Ципрас дойде на власт, премахна система с бонуси, с който първата политическа сила получава 50 места, ако има над 37% от вота или 20 - ако вземе над 25 на сто, и това улеснява съставянето на правителство. Наследникът му Кириакос Мицотакис върна бонусите, но според гръцкото законодателство изборните реформи влизат не на непосредствено предстоящия след приемането им, а на следващия вот, за да се избегне облагодетелстване на управляващите.

Така в неделя Гърция ще гласува без система за бонуси за пръв път от 1990 г. Ако резултатът е неуспешен, нови избори през юли 2023 г. ще предлагат бонуси.

Така, ако преговорите за коалиция се провалят сега, след това Мицотакис трябва само да получи по-близък до резултата си на последните избори през 2019 г., за да получи 50 места бонус в парламента от 150 души. Сега нужните за мнозинство на практика са 46%. И все пак някои проучвания създават възможност за мнозинство в рамките на т. нар. лява коалиция, включително заради опасения сред някои нейни представители, че вот след това може да се окаже победител.

Какво може да се очаква от вота в неделя?

Консеративната "Нова демокрация", лявата СИРИЗА (водеща опозиция) и социалистите ПАСОК със сигурност ще са най-големите партии. Скорошно проучване показа, че партията на премиера Кириакос Мицотакис ще получи по-малко гласове, отколкото през 2019 г., но ще остане водеща сила с 30.8%; СИРИЗА ще взема 24.2%, ПАСОК - 9.8 на сто, 7.7% за комунистите, 3.2 на сто за формацията на бившия финансов министър Янис Варуфакис. Висок обаче бе делът на нерешилите - 9 на сто.

Трудно е да се състави коалиция при описаното съотношение, но най-вече заради диаметрално противоположните интереси:

Левите партии заедно биха имали по-добър резултат от "Нова демокрация", но той не би бил достатъчен, особено по новата система без бонуси. Ако партия иска да управлява сама или коалиция иска да получи мнозинство, ще са нужни 46% от вота. При сегашното съотношение това изглежда трудно постижимо.

Някои гръцки медии от своя страна писаха за риск от коалиция между партията на Мицотакис и крайнодясната "Гръцко решение", но проучванията посочват, че тя по-скоро ще остане под чертата.

Друго проучване този месец, но в началото му, на Prorata за телевизия "Атика ТВ", според анализатора Йоргос Кацамбекис дава възможност за коалиция на прогресистки сили: в него СИРИЗА, ПАСОК и MeРа25 на Варуфакис биха имали достатъчно подкрепа за самостоятелен кабинет.

Агрегираните данни от различни анкети в "Политико" показват, че такова коалиционно правителство, заедно с Варуфакис, може да е на ръба, и да не му достигнат няколко процентни пункта, според последната анкета от 13 май.

В. "Та Неа" говореше още през март за сценарии за правителство, които включват "голяма коалиция" между водещите партии "Нова демокрация" и СИРИЗА, каквато и двете за момента изключват. Шпионският скандал, който разтърси Гърция миналата година с подслушването на лидера на социалистите Никос Андрулакис, обаче превръща Мицотакис в невъзможен партньор за тях. Тогава вестникът описваше "лявата коалиция" като възможен сценарий, но без мнозинство за момента.

Изводът в анализ на фондация "Фридрих Науман" е, че скандалът с подслушването се е отразил в по-голяма степен на възможностите за коалиция "Нова демокрация" - ПАСОК, отколкото на рейтинга на Мицотакис.

И Мицотакис даде да се разбере, че не би работил със СИРИЗА, която неколкократно обвини в заявки за неблагоразумно харчене, нито с ПАСОК, коалиционно правителство с която би било "нестабилно правителство, което няма да обслужва интересите на Гърция".

Премиерът показа и че дълбоки реформи в структурата на службите са неприемливи за него - вероятно още една "червена линия" пред потенциални събеседници за коалиция. Не може например разузнаването да излиза от шапката на кабинета на министър-председателя, тъй като основно трябва да се занимава с опасности, идващи извън Гърция.