Как Гърция се озова пред "най-големия обрат в европейската финансова система"

Как Гърция се озова пред "най-големия обрат в европейската финансова система"

Как Гърция се озова пред "най-големия обрат в европейската финансова система"
Reuters
Гърция е на прага да възвърне инвестиционния си рейтинг над десетилетие след като спасителните програми и мерките за икономии я издърпаха от ръба на фалита.
S&P наскоро промени перспективата си за страната от стабилна на положителна. Пълно повишение, което може да е след 21 май при запазване на политическата стабилност, би дало на Гърция BBB-, най-ниският инвестиционен рейтинг на агенцията. Връщането към инвестиционния клас, с който са неразривно свързани разходите и на правителството, и на местните кредитори и корпорации, ще е сигнал за "най-големия обрат в европейската финансова система", отбелязва, цитиран от "Файненшъл таймс", Фокион Каравиас, главен изпълнителен директор на гръцкия кредитор Eurobank.
"Имаше много гласове, които искаха Гърция да излезе от еврозоната. Те твърдяха, че дългът на страната никога няма да бъде устойчив, че ще бъде невъзможно да се постигнат първични излишъци и че банковата ѝ система няма да може да намали запасите си от лоши кредити", продължава той. "В крайна сметка нищо не е невъзможно."
Гърция плати висока цена
След като години наред беше проблемното дете на Европа, растежът в Гърция сега бележи стремителни темпове, продължава изданието:
  • Икономиката направи едно от най-силните възстановявания от пандемията: брутният вътрешен продукт нарасна с 8.4% през 2021 г. и с 5.9% през миналата година.
  • Според Евростат през 2022 г. е регистриран първичен бюджетен излишък от 2.2%.
  • Размерът на заемите, които сега са необслужвани в балансите на банките, е намалял от над 50 процента през 2016 г. до близо 7 на сто.
  • Икономисти от рейтингови агенции и инвестиционни банки като Goldman Sachs очакват Гърция да продължи да се представя по-добре от блока през тази и следващата година.
През февруари 2012 г. кредитният рейтинг на страната се доближи до най-ниския рейтинг - селективен дефолт - след дългова криза, която заплашваше да разкъса еврозоната. Заради липсата на инвестиционен клас на Европейската централна банка известно време бе забранено да купува гръцки дълг като част от програмите си за изкупуване на облигации за няколко трилиона евро за стабилизиране на икономиката на блока.
Достигането до момент, в който повторното присъединяване към клуба с инвестиционен клас (статут, предоставен от S&P само на 70 страни) ще стане реална възможност, беше трудно.
Болезнените мерки за икономии оставиха своя отпечатък върху страна, която сега има едно от най-високите нива на относителна бедност в ЕС. Допреди няколко седмици, когато беше повишена от 832 евро на 910 евро на месец, минималната заплата беше по-ниска отпреди 12 години.
Производството на Гърция остава значително под нивата отпреди кризата; в даден момент сривът бе една четвърт спрямо предкризисните времена. Йоргос Чулиаракис, икономически съветник на управителя на гръцката централна банка, вярва, че за връщането към върха "все още е нужно още едно десетилетие"; само "сериозен многогодишен инвестиционен план в човешки капитал, ключова инфраструктура и здравни услуги" според него ще повиши заплатите.
"Много домакинства усещат натиска от по-високите цени на храните, енергията и други основни стоки", каза Никос Ветас, генерален директор на IOBE, базиран в Атина икономически мозъчен тръст.
Ефектите от болезнените реформи
Същевременно има и подобрения: между 2010 и 2021 г. покрай реформите износът на стоки се е повишил с 90 на сто при 42% за еврозоната като цяло.
"Най-голямата история на успеха на Гърция през последното десетилетие е износът", каза Димитрис Малиаропулос, главен икономист на гръцката централна банка. Въпреки това голям фактор бяха "директните" съкращения на заплатите, добави той. "Цената на това подобрение беше висока."
Гръцкият дълг е с един от най-бързите темпове на намаляване в света, след като нарасна до 206% по време на пандемията; миналата година достигна 171%, най-ниското ниво от 2011-а. Очаква се спадът да продължи, подпомогнат от инфлацията, докато приходите се увеличават. Страната също така е относително по-малко изложена на по-високи регионални разходи за заеми, тъй като средният матуритет на дълга ѝ е 20 години в сравнение със седем години за средно развита икономика.
COVID-19 помогна за увеличаване на приходите, като принуди хората да използват по-лесни за проследяване електронни плащания, когато магазините бяха затворени. Частта от икономическа дейност "на тъмно" сега е обложена с данъци. Скотът на преки чужди инвестиции също помогна; фондът за възстановяване на Европейския съюз ще предостави 30.5 млн. евро безвъзмездни средства и заеми на Гърция до 2026 г., 18% от настоящия БВП.
Туризмът - най-големият сектор на гръцката икономика, който представлява около една пета от БВП - миналата година се възстанови, за да достигне 97 процента от нивата преди пандемията. Чужденците не само почиват в страната, но и инвестират сериозно в недвижими имоти. Продажбите на имоти на чуждестранни купувачи бяха почти четири пъти по-високи миналата година в сравнение с 2007 г., достигайки почти 2 млрд. евро.
Строителството, най-силно засегнатият сектор по време на финансовата криза, също процъфтява. Харис Кокосалакис, чийто строителен бизнес се срина през 2012 г., каза, че търсенето от чуждестранни купувачи му е дало лека "надежда" за устойчиво възстановяване. "Ако не бяха нашите чуждестранни клиенти, щях да съм голям песимист", каза той. "Все още се опасявам, че сме се върнали през 2007 г. и сме на път да се сблъскаме с нова катастрофа."