Годината се познава от януари
На посещение в България е президентът на Руската федерация. Зад добре пресметнатите икономически интереси, спазарените договори и прибраните милиарди винаги има политически канали, по които върви самодържецът Владимир Путин. Защото той не е просто политик, олигарх или руски монополист - Путин е всичко това плюс самочувствието на империята. Това му дава основание лично да чертае по какви пътища и накъде е добре да върви страната ни, а не да чертаем заедно.
Днес даваме на Русия картбланш да пази интересите си на наша територия, а в същото време говорим за енергийна независимост в рамките на Европейски съюз? И трите проекта - строежът на АЕЦ "Белене", договорът с "Газпром" за доставка и транзит на газ до 2030 г. и нефтопроводът Бургас-Александруполис, са пример за безпрецедентна зависимост и явно Путин идва, за да ги благослови лично. А коледният подарък за българските данъкоплатци беше държавната гаранция за старта на АЕЦ "Белене" от близо един милиард и двеста милиона лева! Тези проекти се случват с нашите пари, а кредитите на тройната коалиция ще се изплащат и от децата ни. Те ще засегнат себестойността на продуктите, ефективността на икономиката ни, разходите ни за бита, екологията, целия ни живот... Днешните управляващи мълчат като пред портал на секретно поделение, но трябва ли да мълчат данъкоплатците?
В търга за строежа на "Белене" участваха руският консорциум "Атомстройекспорт" и чешката "Шкода алианс". Зад чешката компания отново стои Русия - чрез Газпромбанк. За по-голяма легитимност "Атомстройекспорт" посочи като свои подизпълнители френската компания "Арева" и германската "Сименс". Какво всъщност променя това? И двете компании, участвали в търга, на практика са руски.
Няма стратегически инвеститор, който да смята, че подобна инвестиция е икономически обоснована. Според експерти е невъзможна и заложената от изпълнителя цена от 4 евроцента за киловатчас.
Бих акцентирала и върху други два проекта - газовия проект "Южен поток" и приоритетния за ЕС проект "Набуко". През България се предвижда да преминават 30 милиарда куб.м газ годишно. Проектът "Набуко" предвижда строителството на газопровод с дължина 3300 км за транспортиране на газ от Каспийския регион за Европейския съюз, преминавайки през Турция и Югоизточна Европа, за да се намали зависимостта на европейците от руските доставки. Интересното е, че в балканската си част "Южен поток" дублира "Набуко". Изглежда, европейските интереси изостават пред руските, особено за българското правителство.
Първоначалният замисъл на "Южен поток" бе трасето да върви успоредно на сегашния "Син поток" през Турция. Обаче ако и двата потока - южният и синият, по които ще текат общо 48 млрд. куб. метра природен газ, минават през Турция, то тогава тя би "дирижирала парада" на енергийната безопасност на ЕС. Сега трасето ще минава през България, с което страната ни става основен играч в руския мегапроект. Правителството трябва да настоява за мажоритарен дял в дружеството, което ще контролира газопровода "Южен поток" на територията на България. Важно е страната ни да получи гаранции за компенсации при евентуално неосъществяване на доставките. Нормално бе България да полага усилия да укрепи своята независимост чрез разнообразяването на източниците, от които доставя газ и петрол.
В доклад, който Европейският парламент гласува тази седмица, като приоритетни за ЕС са посочени газопроводът "Набуко" и петролопроводът АМБО (от Бургас през Македония до албанското пристанище Вльора), който е изцяло частен проект, подкрепен от САЩ. Нито "Бургас - Александруполис", нито "Южен поток" са сред приоритетните за ЕС проекти в Черноморския регион.
Интересно какво ще обсъдят на четири очи Първанов и Путин при срещата си в "зелената зала" на Дондуков 2? Със сигурност не и "зеления дневен ред" на България. Съмнявам са дали изобщо ще има точка "български национален интерес".
Експерти, политолози и политици от опозицията предупреждавахме, че страната ни ще бъде ощетена от изграждането на този нефтопровод Бургас-Александруполис заради евентуалните последици за икономиката и екологията. Липсва цялостен анализ за рисковете, вероятността от екобедствие и колко би струвало това на българските данъкоплатци. Липсва и държавна политика за защита на националния интерес. Тъй като Международната проектна компания (МПК) за изпълнение на проекта е регистрирана в офшорна зона в Холандия, това означава, че тя може да сменя собственика си, да укрива данъци, да пере пари, да открива "черни каси", да подкупва. За сметка на българския данъкоплатец. Защото МПК е мажоритарна собственост на Русия, което автоматично ни прави заложници на братушките. И няма никаква гаранция, че едно утрешно управление на страната ще има достъп до печалбите й.
Изграждането на петролопровода освен това нарушава екобаланса в почти цяла Югоизточна България - ще бъдат изсечени хиляди дървета в Сакар планина.
Отдавна всеки българин се оправя кой както може, държавата гледа встрани и консолидирано обществено мнение няма. Дано с предстоящия референдум в Бургас това се промени. Тогава едно европейско правителство ще трябва да се примири с необходимостта да реализира и истинска европейска политика. Иначе ще се окаже, че самодържецът Путин е "победил" още преди да дойде. А "Годината на Русия в България" ще отбележи наведената глава пред руската зависимост.
*Авторът е независим народен представител в 40-ото НС.