От доста време насам прави впечатление речта на президента. Той се изказва от последна инстанция и громи всичко наред. Нарича европейски лидери и български партии "войнолюбци", хвърли държавата в осезаема европейска изолация и я постави в една не много оживена писта с Унгария. Парадоксално, това се случи, въпреки че политическата кариера на Румен Радев е изградена около борбата му с българския еквивалент на Виктор Орбан - Бойко Борисов. И двата си мандата той печелеше като символ на желанието на много хора за политическа промяна.

Тази седмица той мина няколко граници. "Продължаваме промяната" съсипаха държавата, докато управляваха и ще я довършат, а днес г-н Борисов им подарява цялата власт", каза президентът в парламента преди гласуването на новото правителство и това е само една от многото му реплики към партията на някогашните министри в един от служебните му кабинети. Какво се е случило между тях извън публично известните факти към момента не е ясно, но тонът на коментарите показва много дълбока пропаст. Така е и с почти всички други партии - ГЕРБ (мутри), БСП, ДБ (войнолюбци)...

Да изливаш по този начин гнева си върху партиите най-малкото е непрактично. Да го правиш, както той постъпи тази седмица - най-демонстративно да напусне парламентарната зала малко преди клетвата на новото правителство и химна, вече е обидно.

Румен Радев забравя, че конституцията дава на президента по-скоро представителни функции, отколкото управленски. Това, което се случи последните две години, е извънреден авариен режим. С него между другото той не се справи трагично. Можеше и много по-добре, но можеше и да се стигне до истинска катастрофа. Сега той отново влиза в период, пред който, ако има някакво влияние, то ще се дължи на уважението, което е спечелил. Ако продължава с конфронтационната си политика, ще загуби и малкото си останали правомощия,като например да назначава директори на специални служби. Или пък да се отмени институтът на служебните правителства.

Да се каже, че Румен Радев е предизвикал настоящата политическа криза е напълно невярно. Много от действията му, особено през последните седмици, обаче затрудняват излизането от нея, засилват много конфронтацията между хората и недоверието в политиката и институциите. Накратко казано - отслабват сериозно държавата. Президентът може и да не упражнява директно руско влияние в България, но това, което прави през последните седмици,съвпада напълно с интересите на Кремъл да има разделено общество и слаби институции. Политически разочарования имаме всички. От президента очакваме да прави България по-силна.