Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
"Брулени хълмове" на Емили Бронте (откъс)
В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Брулени хълмове", с автор Емили Бронте, предоставен от Издателство "Сиела"
Най-демоничната любовна история на английската литература излиза у нас в ново, луксозно издание
Единственият роман на иконичната писателка Емили Бронте излиза само година преди смъртта ѝ и вдъхновява световноизвестни писатели като Вирджи-ния Улф и Ърнест Хемингуей.
В ново библиофилско издание като част от поредицата вечни класики с логото на издателство "Сиела" ("Малки жени", "Гордост и предразсъдъци", "Джейн Еър") на пазара в брилянтния превод на Мария Чайлд излезе шедьовърът "Брулени хълмове" от бунтарката и икона на ранния феминизъм - Емили Бронте.
Когато английската писателка публикува за пръв път книгата си през 1847 г., нищо не подсказва, че единственият ѝ роман, излязъл година преди ненавременната ѝ смърт само на тридесет години, ще се превърне в култова класика през вековете.
Повече от 175 години по-късно Емили Бронте е считана за една от "кралиците на английската литература", редом със сестра ѝ Шарлот Бронте и Джейн Остин. А диаболичната любовна история в "Брулени хълмове" е почти толкова емблематична за световната поп култура, колкото шекспировите Ромео и Жулиета.
"Не знам от какво са направени душите ни, но неговата и моята са еднакви"
Когато господин Ърншоу прибира скитащото се из улиците на Ливърпул дете с чудатото име Хийтклиф в имението "Брулени хълмове", не подозира, че поставя началото на поредица от събития, които ще доведат до прекършени сърца, смърт и разруха.
Израснал като част от семейството заедно с децата на Ърншоу Хиндли и Катрин, след смъртта на покровителя си Хийтклиф се оказва в съвсем различно положение. Унижаван и тормозен от новия господар на имението, отхвърлен от любимата си Кати, която избира да се омъжи за далеч по-заможен кандидат с благороден произход, младият мъж напуска имението и изчезва безследно.
А когато се завръща години по-късно като богат и изискан мъж, Хийтклиф канализира цялата си безпощадна любов към Катрин и я превръща в маниакална жажда за мъст. Мъст, която ще обладае и последните късчета, останали от човешкото му сърце, и ще изпепели всичко по пътя си.
Шокиращ и гротескен, мрачен, поетичен и ветровит като дивите йоркширски тресавища, в чиито студени обятия се развива действието, "Брулени хълмове" е един от най-суровите и готически романи от английския канон, който е почти толкова загадъчен и енигматичен, колкото и самата Емили Бронте, за чийто живот е до днес е достигнала оскъдна информация.
Осветяващ най-тъмните дълбини на човешката душа, шедьовърът на Емили Бронте се превръща в един от най-великите романи за страстта, писани някога, вдъхновение за милиони читатели по света и за иконични писатели като Вирджиния Улф и Ърнест Хемингуей.
Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата тук.
Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от "Брулени хълмове" на Емили Бронте
ПЪРВА ГЛАВА
Хиляда осемстотин и първа година. Току-що се завърнах от посещение у своя хазяин - единственият съсед, който ще смущава уединението ми. Този край е наистина красив! Не вярвам, че бих могъл да избера по-откъснато от светската суетня кътче в цяла Англия. Идеалният рай за един мизантроп - и двамата с господин Хийтклиф сме такава подходяща двойка за споделянето на тази пустош! Славен човек!
Едва ли има представа с каква топлина се изпълни сърцето ми, когато, докато яздех по хълма към него, забелязах как черните му, изпълнени с подозрение очи се оттеглиха под надвисналите вежди и как, докато съобщавах името си, пръстите му с пламенна решителност потънаха още по-дълбоко в пазвата на жилетката му.
- Господин Хийтклиф? - попитах го аз.
Той кимна.
- Господин Локууд, вашият нов наемател, господине. Имам честта да ви посетя възможно най-скоро след пристигането си, за да изразя надеждата, че не съм ви причинил безпокойство с настойчивото си желание да се настаня в "Тръшкрос Грейндж": вчера разбрах, че сте изпитвали някакви колебания
- "Тръшкрос Грейндж" е моя собственост, господине - прекъсна ме сопнато той. - Не бих позволил на когото и да ило да ме обезпокои, ако съм в състояние да го предотврати. Влезте!
Последната дума беше процедена през стиснати зъби с тон, който ясно казваше: "Вървете по дяволите!". Дори портата, над която хазяинът ми се беше надвесил, не помръдна в подкрепа на поканата му и мисля, че именно това обстоятелство ме накара да остана: изпитвах любопитство към този човек, който изглеждаше по-саможив и от самия мен.
Когато видя, че гърдите на коня ми се притискат право в оградата, той протегна ръка да откачи веригата от портата, после навъсено пое пред мен по високата павирана пътека. Влязохме в двора и извика:
- Джоузеф, отведи коня на господин Локууд и донеси вино.
"Предполагам, че с това се изчерпва всичката прислуга на това място", мина ми през ума при тази двойна заповед. "Нищо чудно, че между плочите е прорасла трева и живият плет е подкастрян единствено от говедата."
Джоузеф беше възрастен, всъщност, не - стар, вероятно дори много стар човек, въпреки че бе як и жилав.
- Бог да ни е на помощ! - изсумтя недоволно той, докато поемаше юздите на коня ми и междувременно кисело оглеждаше лицето ми. Това ме накара великодушно да предположа, че старецът най-вероятно се нуждае от божествена намеса, за да смели вечерята си и че благочестивото му възклицание няма нищо общо с неочакваната ми поява.
Домът на господин Хийтклиф се нарича "Брулени хълмове". "Брулени" е значимо тукашно прилагателно, даващо описание на суровите атмосферни условия, на които е изложено имението по време на буря. И наистина, там горе сигурно по всяко време се радват на неспирно свежо, ободрително проветряване: човек може да се досети за силата на фучащия над зъберите северен вятър по силно наклонените стволове на няколкото хилави ели в единия край на къщата и по редицата сухи трънаци, протегнали мършавите си клони в една и съща посока, подобно на ръце, просещи милостиня от слънцето.
За щастие, архитектът се бе оказал достатъчно предвидлив да направи сградата солидна: тесните ѝ прозорци са разположени дълбоко в стените, а ъглите са укрепени с големи, издадени навън каменни блокове.
Преди да прекрача прага, се спрях да се полюбувам на щедрото изобилие от чудновати релефи, обсипали фасадата на дома и особено участъка около главния вход, над който насред огромния брой ронещи се грифони и безсрамни момченца различих датата "1500" и името "Хертън Ърншоу".
С удоволствие щях да направя няколко коментара, както и да помоля навъсения домакин да ми разкаже накратко историята на това място, но държанието му на входа ми подсказваше, че или трябва да побързам да вляза, или да се омитам оттук, а аз нямах желание да засилвам допълнително нетърпението му, преди да съм разгледал неговото свещено убежище.
