Европейската комисия иска да получи правомощия да може да ограничи износа на производства на някои супер модерни технологии в трети страни с автократично управление. Това става ясно от приета във вторник от нея Стратегия за икономическа сигурност.

Според документа, който ще бъде обсъден от европейските лидери на срещата им в Брюксел в края на месеца, се предвижда забрана за изнасяне на производството на квантови компютри, изкуствен интелект, 6G, биотехнологии, роботика и модерни полупроводници. Комисията разчита при одобрение да получи задача да разработи законодателство, чрез което да реализира замисъла си.

Според стратегията ЕС трябва да предотвратява изходящи инвестиции на такива технологии, в държави, които могат да ги използват, "за да застрашат международния мир и сигурност; и сигурното третиране на чувствителна информация", се казва в документа.

Комисията гледа на износа на подобни инвестиции като на риск за устойчивостта и конкурентоспособността на икономиката си и се надява да получи надзорни функции по отношение на решенията, вземане от компании, регистрирани в ЕС.

В частност Брюксел иска да има думата при предложения за изкупуване на стратегически европейски фирми и инфраструктура от трети страни, както и да получи правото на контрол при износа на чувствителни стоки като оръжие, софтуер за наблюдение и части за шпионско оборудване.

ЕС и сега контролира износа на определени стоки с "двойна употреба", които могат да имат военно приложение, но Комисията планира да го допълни с технологии от решаващо значение за икономическата сигурност.

Експортните лицензи и претеглянето на интересите на сигурността в момента са национална компетентност и всяка държава действа според собствената си преценка.

Според Фон дер Лайен обаче "светът става все по-оспорван и геополитечески" и е необходим по-общ подход за оценка на риска. Тя подчерта, че Европа е първата голяма световна икономика, която излиза със стратегия за икономическата си сигурност.

В документа се казва, че ЕС ще се съсредоточи върху рисковете за веригите за доставки, включително енергетиката, и за критичната инфраструктура, като телекомуникационните мрежи, както и предпазването от икономическа принуда и изтичане на водещи технологии.

На 14-те си страници стратегията никъде не посочва по име държавите, за които се предлага ограничаване на инвестициите и износа на технологични производства, но се използва фразата "намаляване на риска" - новият термин за търговските отношения с Китай, въведен от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен.

Заради по-ниските разходи, ограниченото прилагане на стандарти много компании изнесоха производствата си в Китай. Затрудненията с доставките на материали, съставки и чипове показаха, че този инвестиционен процес е стигнал твърде далеч, оголвайки стратегически отрасли, където зависимостта на Европа от външни доставчици е стигнала критични нива.