Дъждобрани, лаптопи и един автомобил - въпроси и отговори за разходите на Националното радио
Българската национално радио БНР е публикувало публична обява за пазарни консултации по обществена поръчка за рекламни и канцеларски материали на смущаващо високи индикативни цени. Това стана ясно днес по време на изслушването в Съвета за електронни медии (СЕМ) на шестмесечния отчет на генералния директор на радиото Милен Митев. Въпросите за стойността на поръчката бяха зададени от члена на медийния регулатор Симона Велева.
Проверка на "Дневник" в сайта за електронни обществени поръчки показа, че общата стойност на поръчката, която подготвя националната радио, е малко над 1 млн. лв. с ДДС и е с период на изпълнение 24 месеца от датата на подписването на евентуален договор. Приблизително толкова е годишната печалба на медията от предажба на рекламно време и търговска дейност.
| Данните, цитирани днес от Симона Велева, съвпадат напълно с тези от двете оферти с индикативни цени, падодени в процедурата за пазарни консултации. Сред най-фрапиращите цифри в тях са тези за 50 хил. обикновени визитни картички на стойност 237.5 хил. лв. и 10 хил. луксозни за 65 хил. лв., 6 хил. обикновени и луксозни химикалки за над 76 хил. лв., дъждобрани на стойност 25 хил. лв., сгъваеми и автоматични чадъри за 22 хил. лв., 200 луксозни подаръчни комплекта за 35 хил. лв., 300 силиконови гревни за близо 7 хил. лв., 80 плажни топки за 6300 лв., 100 броя фрисби за 6600 лв. и т.н. |
Въпросите на Симона Велева бяха зададени по повод отчетеното от Милен Митев
системно недофинансиране на националното радио
недостига на средства за увеличение на заплатите в медията и обновяването на техниката й.
Председателят на медийния регулатор за Волгин и предаването му: Лъжата също има право на живот
Според отразеното в отчета на генералния директор на БНР разходите на медията от 1 ноември м.г. до 30 април т.г. са близо 32.4 млн. лв., от които текущите са малко над 28 млн. лв., капиталовите около 4.2 млн. лв. В същото време собствените приходи на медията през този период едва надхвърлят 1 млн. лв., а субсидията, получавана от Националното радио била в размер равен на издръжката на всички останали комерсиални радиостанции в страната.
На казаното от Симона Велева Митев отговори, че индикативните цени отразени в получените оферти най-вероятно са недобросъвестно подадени. "Очевидно има фирми, които действително подават завишени цени, за да манипулират поръчката още от самото й начало, каза той. Инструктирал съм търговския директор да изоготви други параметри на обществената поръчка". Митев обясни, че в офертата за пазарни консултации са били заложени по-големи количества по отделните позиции, за да могат те да бъдат купени в случай че радиото разполага със средства за това. "Естествено,
ако нямаме пари за заплати, няма да купим фризби
каза той.
| Сред въпросите, зададени от Велева бяха и тези за 10 лаптопа, купени от Националното радио, всеки от които на цена 8 хил. лв. "За какво са били необходими тези 10 компютъра и защо не са купени обикновени настолни компютри?", попита тя. Отговорът на Милен Митев беше, че лаптопите са били нужни на системните администратори на радиото, както и за управлението на техниката в някои студия. "Това са компютри с по-високи показатели и те веднъж купени се ползват доста дълго време, каза той. Освен това колегите, които се занимават с информационни технологии, държат на определени параметри на компютрите, с които работят и това е довело до толкова високите цени". |
Митев обясни още, че нормалният експлоатационен период на компютърната техника, с която националното радио разполага е четири години. В същото време медията сменяла всеки компютър средно на 8 години и това била една от причините да се търси "нещо с по-добри параметри и да не се налага още след две години да се търси как то да бъде подменено".
Медийният регулатор констатира "пропагандни внушения" в предаване по БНР
| Симона Велева попита Милен Митев и защо на Националното радио е бил необходим SUV автомобил, чиито параметри в обществената поръчка очевидно са предопределяли доставчика му. Отговорът, който последва беше, че е бил търсен автомобил, който да "някъде по средата между SUV и градска кола. "Просто идеята беше да имаме един автомобил, който има малко повече пространство, ако евентуално се налага да пътуват повече хора на дълъг път, тъй като другите автомобили, които получихме са Citroen C3, чийто обикновен модел е преди всичко градски автомобил". |
Справката, представена от Митев при изслушването му днес показва, че последните 14 автомобила, които е получило Националното радио са купувани през 2016 г., а преди това през 2011 г.
В момента автопаркът на БНР наброявал между 70 и 80 автомобила
"Мисълта ми е, че въпросният SUV е с около 15% по-скъп отколкото градските коли, които сме получили. Не е някакъв лукс или изхвърляне!", каза още той.
След зададените въпроси и получените отговори днес съветът за електронни медии (СЕМ) прие отчета на генералния директор на БНР Милен Митев с три на два гласа. Против гласуваха двама от членовете му - Симона Велев и Пролет Велкова.