Никой не е разрешавал да се използва батискафът, изчезнал до "Титаник"

Батискафът "Титан", който изчезна с петима души на борда в района на потъването на кораба "Титаник", не е получавал някакво официално разрешение да бъде използван. Причината е, че няма регулаторна организация за сертифициране на подобна техника, предназначена за научни цели.
На това обърна внимание Би Би Си след въпрос на читател, като се позовава и на изявление на "Оушънгейт" (OceanGate) - компанията, която е собственик на апарата.
Повечето от големите оператори в открито море изискват съдовете да бъдат категоризирани от независима структура, като Американското шипинг бюро (ABS), DNV/GL или Lloyd's Register.

Но в блог на Oceangate от 2019 г. се пояснява, че иновативният им подход е едно от нещата, които пречат някой извън фирмата да постави "Титан" в конкретна категория.
Дейвид Пог, журналист от Си Би Ес, спуснал се миналата година със същата компания до отломките от "Титаник", казва в репортажа си, че става дума за "експериментален" съд, "който не е одобряван или сертифициран от какъвто и да е регулатор и може да предизвика физически наранявания, инвалидност, емоционална травма или смърт".
Той попитал изпълнителния директор Стоктън Ръш за доста "примитивните импровизации" при някои от компонентите. Отговорът бил, че компанията работи с НАСА и "Боинг", за да гарантира сигурността на апарата.
"Категоризирането дава увереност на собственици, застрахователи и регулатори, че плавателните съдове са проектирани, построени и инспектирани, покривайки общоприети стандарти. Това може да бъде ефективен начин да бъдат филтрирани незадоволителните проектанти и строители, но установените стандарти не помагат много, когато става дума за оператори на съдове извън категориите", обясняват от компанията.

Тези стандарти са много подробни и обхващат от петролни танкери до подводни дронове, като критериите са резултат на индустриална практика или показатели като брой на спасителните салове, типове материали за корпуса, резервна плавучест и т.н.
Но, според "Оушънгейт" всичко това се отнася до физически качества на съдовете, а не и до процедурите за действие на собствениците или процесите за взимане на решения - неко, което е много важно за намаляване и управляване на риска в открито море. Компанията напомня, че при повечето инциденти, включително в авиацията, причината не е самият кораб или самолет, а грешки на оператора.
Предимството на OceanGate било, че преследва "най-високите разумни нива на иновации в дизайна и оперирането на управляеми батискафи". А по дефиниция, иновацията е нещо, стоящо извън вече приета система и съществуващата парадигма в индустрията. Така постъпвали в Space X, Blue Origin или Virgin Galactic, където разчитали на опитни вътрешни експерти, "вместо да наемат външни лица, които първо да бъдат обучени преди да са достатъчно квалифицирани да "валидират" каквито и да е иновации.

Все пак за "Титан" е нает лицензиран специалист, който да наблюдава тест на дълбочина до 4 километра, да инспектира съда преди и след това и да издаде протокол с фактите след приключването на теста.
Освен че имат програма за проследяване на 25 компонента на риска за цялата експедиция, от компанията подчертават, че притежават единственият по рода си апарат, на който състоянието на корпуса се проследява в реално време. "Тази система ни позволява да определим дали корпусът е компрометиран доста преди ситуацията да стане застрашаваща живота и безопасно да го върнем на повърхността. Тази иновативна система за сигурност в момента не се покрива от никоя агенция за категоризиране. И искаме да знаем защо."