Изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов е разпоредил да се извърши проверка на действията по разследване на неприключени и спрени досъдебни производства за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет и от членове на Министерския съвет.

Проверката ще обхване и дела за престъпления по глава Първа от особената част на Наказателния кодекс - престъпленията против Републиката, съобщиха от пресцентъра на прокуратурата.

Екип от осем прокурори от Върховната касационна прокуратура ще установява спазен ли е принципът за случаен подбор за разпределение на делата, каква е срочността и ритмичността на разследванията, действали ли са своевременно наблюдаващите прокурори при упражняване на своите правомощия по ръководство и надзор по досъдебните производства, взетите по отношение на обвиняемите лица мерки за процесуална принуда и др.

Ще бъдат проверявани две групи дела - неприключените досъдебни производства и спрените досъдебни производства. Това налага да се проверят основанията за спиране на делата и периода на спиране, посочват от държавното обвинение.

Докладът от проверката трябва да бъде представен в срок до 7 август. Контролът по изпълнението на заповедта е възложен на Мария Павлова, заместник на Сарафов.

Какви дела ще се проверяват

В последните седмици преди да бъде отстранен от поста главен прокурор, Иван Гешев поиска имунитетите на няколко депутати, а парламентът създаде временна комисия за имунитетите на Бойко Борисов от ГЕРБ и Кирил Петков, който междувременно обяви, че се отказва от своя имунитет.

Гешев поиска имунитетите на Бойко Борисов и Даниел Александров от ГЕРБ, на Кирил Петков от "Продължаваме промяната" - "Демократична България". Останалите са Радостин Василев (вече нечленуващ в парламентарна група), Веселин Вешев и Ангел Георгиев ("Възраждане"), които също се отказаха доброволно от имунитета си. Последният поискан депутатски имунитет от Гешев е на Димитър Аврамов.

От началото на мандата на Иван Гешев като главен прокурор бяха образувани и дела за "Престъпления против Републиката" по Глава първа от Наказателния кодекс - за шпионаж, вредителство, диверсия, противодържавна дейност и др.

Такива обвинения има Васил Божков, за противодържавна дейност се разследва "Военен съюз - Българско народно опълчение "Шипка", а с такова обвинение се сдоби и протестиращ през 2020 г.

Текстовете в тази глава са се използвали за повдигане на обвинения преди 1989 г. В повечето държави от ЕС подобни разпоредби вече са изменени. По времето на социализма, наказанията за диверсия са били "лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода двадесет години или със смърт." Впоследствие смъртното наказание е отпаднало. Все пак в съществуващия текст е останала възможността наказанието да е доживотен затвор без право на замяна - най-тежкото наказание според българския Наказателен кодекс.

Междувременно пленумът на Висшия съдебен съвет обсъжда кой е компетентният орган да назначи временно изпълняващ функциите главен прокурор и дали това е прокурорската колегия на кадровия орган (която определи Борислав Сарафов) или пленумът. "Дневник" следи на живо дебата във ВСС.