На 21 януари 1879 г. умира видният възрожденски деец, революционер и писател Любен Каравелов. Роден в Копривщица през 1834 г., той учи първо в родния си град, а после в училището на Найден Геров в Пловдив и в гръцко школо. Баща му, виден търговец, го изпраща да чиракува в Одрин, а после и в Цариград. Именно в столицата на империята Каравелов започва да се интересува от политика, а паралелно с това и да събира фолклорни и етнографски материали.

През 1857 г. заминава за Москва и се записва в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Там живее и учи заедно с Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Нешо Бончев и др. Те дори създават българската дружина "Братски труд" и започват да издават едноименно списание. По страниците му Каравелов печата първите си стихотворни опити - "Загорец", "Желание", "Пастир" и революционната статия "Славяне в Немско". Дори става последовател на руските революционни демократи, поради което е поставен през 1859 г. под полицейски надзор. Не успява да стигне до изпити и през 1867 г. заминава за Белград, а през 1869 г. се установява в Букурещ. Там продължава да пише и издава вестници и подема революционна дейност съвместно с Христо Ботев, Васил Левски и др.

Каравелов е сред създателите на БРЦК, но е привърженик на по-умерените методи на действие и за сътрудничеството с околните балкански държави в хода на българското освобождение. След смъртта на Левски се отдръпва от революционната дейност и се отдава на литература и просветителство. Умира в Русе малко след освобождението на България.