Първата заплаха за оставка на правителството "Денков - Габриел" дойде по-малко от три седмици след избирането му заради изопването на отношенията между партньорите във властта - двете най-големи групи в парламента. Поводът беше поредицата от синхронни гласувания на ГЕРБ заедно с ДПС и "Възраждане" и последвалата закана на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" да се откаже от управлението заради саботиране на предварителните уговорки. А резултатът - настояване на коалицията за официализиране и структуриране на отношенията, на което ГЕРБ отговори с условие да се подпише документ със стойността на коалиционно споразумение за общо управление.

Засега не е известно кога ще се осъществи срещата, на която трябва да бъдат обсъдени механизмите за работа в бъдеще. Публичните изяви на двете партии от миналата седмица извадиха наяве нестихващото напрежение, за което неофициално разказват политици още от времето на сформирането на кабинета. Това пролича и по въведения от тази седмица в публична употреба израз за конструкцията на управлението - "сглобката", за който лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че бил използван в есемес на Лена Бориславова от "Продължаваме промяната" до лидера на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова.

Според тях случващото се е по-скоро опит за заемане на по-добри позиции от партньорите във властта, между които все така няма доверие.

ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" имат договорка за законодателна програма, както и декларация за национално отговорно управление, която рамкира поетите ангажименти. Недоверието и властовите амбиции на партньорите за назначения в средните ешелони на властта обаче засега изместват на заден план заявките за реформи. А обявената голяма цел - съдебната реформа за реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата, изглежда твърде далечна. Иван Гешев беше отстранен като главен прокурор и набързо сменен със заместника му Борислав Сарафов. Парламентарната комисията за промени в конституцията, чиято работа се очаква да маркира колко време ще продължи управлението, все още не заседава.

За партията на Борисов причината за изострянето на отношенията е в "узурпирането на цялата власт" от "Продължаваме промяната". За коалицията причините са в нарушаването на споразумението между първите две политически формации със забързването на процедури по избор на ръководители на ключови регулатори, изолирането на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" при гласуването на промени в антикорупционния закон и блокирането на изслушването на министъра на правосъдието Атанас Славов в парламентарната правна комисия.

В резултат "Продължаваме промяната" - "Демократична България" първо напусна пленарната зала, после излезе с декларация с условия към ГЕРБ и заплаши с оставка, ако не се надгради и спазва споразумението с партията на Борисов.

Изказвания през почивните дни потвърдиха, че двете политически сили поне засега не са решени за край на редовното управление. Пред "Нова телевизия" съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов заяви: "Нашата категоричност не е да хвърлим кърпата. Нашата категоричност е да променим страната, да я реформираме."

На партийно събрание във Велико Търново лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов настоя за споразумение с "Продължаваме промяната" - "Демократична България".

Бившият премиер даде да се разбере, че иска правителството и парламентът да продължат да работят: "След избори отново трябва да правим такава сглобка. Вижда ми се крайно глупаво, детинско, емоционално."

Едно от седемте искания на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" към ГЕРБ е представители на първите две политически сили да провеждат всяка седмица срещи, за да се уточняват по законодателната програма на парламента и мнозинствата около законопроектите. В декларацията на формацията не се споменава на тези срещи да се обсъждат и назначенията от изпълнителната власт, но пред "Нова телевизия" Христо Иванов включи и този аспект:

По информация на "Дневник" от източници в ГЕРБ тъкмо неразбирателствата между двете формации за назначенията предизвикали партията на Борисов "да покаже сопата" на "Продължаваме промяната" - "Демократична България". Представители на партията на Кирил Петков и Асен Василев многократно посочиха, че форматът за назначенията се свежда до: предложения се правят от министрите и от партиите, но се одобряват от премиера и вицепремиера.

Източници от ГЕРБ обясниха неофициално, че партията иска повече: подобие на коалиционен съвет, който да съгласува назначенията, защото досега принципът на "Продължаваме промяната" бил "докато не приемете нашето, няма да стане".

Представители на партията на Бойко Борисов казаха пред "Дневник", че на "Продължаваме промяната" е предложен компромисен вариант и за назначенията на областните управители: да не са политически представители, но при заместниците им да има по една номинация на ГЕРБ и на "Продължаваме промяната" - "Демократична България". Той обаче обаче не бил приет.

Обсъждано е и разпределение на областните управители - 15 да са предложени от ГЕРБ, 13 от "Продължаваме промяната" - "Демократична България", като превесът за партията на Бойко Борисов е заради по-високия ѝ резултат на парламентарните избори.

Всички 28 областни управители в страната, назначени от служебното правителство на Румен Радев, подадоха оставки в първите дни на новия кабинет, но остават на постовете до назначаването на нови. От изказването на Борисов в събота (24 юни) стана известно, че той смята смяната им за важна, защото областните управители отговарят за организирането на избори. Наесен предстоят местни избори, на които според неофициални коментари на политици президентът ще участва косвено, като инициативни комитети издигат близки до него кандидати за властта.

Трусовете между първите две политически сили от последните дни дадоха повод на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" да припомня, че причината за съществуването на правителството са заявките за реформи. Най-тежка, рискова и дългосрочна е конституционната, с основен акцент за промени в структурата на Висшия съдебен съвет (ВСС) и правомощията на главния прокурор.

От седмици ДПС демонстративно налага във всички взаимодействия с останалите партии водещата роля на депутата, бизнесмен, санкциониран за корупция по глобалния закон "Магнитски" Делян Пеевски. Първо го изпрати на разговорите за правителство. След това го включи в екипа за обсъждане на възможностите за конституционно мнозинство, въпреки че официално той е редови член на групата на ДПС и дори не участва в правната комисия. След това по спешност го вкара в комисията, която се очаква да изготви промените в основния закон, с обяснението че тъкмо Пеевски е в основата на предложенията на ДПС за промени.

След избирането на Пеевски, което предизвика поредно обтягане на отношенията между партньорите в управлението, работата на конституционната комисия спря. Тя не успява да избере председател, неизвестно е кога ще започне да заседава. С изказване съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов по Би Ти Ви даде да се разбере, че залогът за постигане на решение е участието на Пеевски в нея:

Иванов добави, че при липса на разбирателство "Демократична България" ще внесе свой проект самостоятелно. Досега формацията заявява, че се стреми към консенсус между всички политически сили в парламента, който да доведе до общ законопроект за промени в конституцията. Обратното би означавало всяка партия да търси мнозинства за предложенията си, това да изолира някого от политическите играчи и разделенията помежду им да останат.

По информация на "Дневник" от източници в управляващото мнозинство и от ДПС преосмислянето на състава на комисията е много трудно, но не е изключено. Условието е формациите да се договорят за конструкция, която да показва, че движението е фактор в процеса. Според досегашните публични заявки провал на съдебната реформа може да доведе и до поне две оставки - на правителството с премиер Николай Денков и на Христо Иванов като лидер на "Да, България".