Повечето българи смятат, че до 2030 г. цифровите технологии и интернет ще са важни в живота им в редица сфери - от връзката с близките хора до гласуването, здравеопазването и транспорта. Същевременно България е една от страните в дъното в Европейския съюз по този показател, показа проучване на Евробарометър, посветено на т.нар. Цифрово десетилетие. В България интервютата са проведени през март 2023 г. от Kantar TNS BBSS.

На въпроса до каква степен смятат, че цифровите инструменти и интернет ще бъдат важни в живота им до 2030 г., участниците в анкетата дават следните отговори:

Близо осем от всеки десет европейци (79%) казват, че те ще са важни. Съотношението е подобно на регистрираното през 2021 г. (81%). Двама от всеки петима (40%, -5 процентни пункта в сравнение с 2021 г.) смятат, че ще бъдат много важни, и приблизително същият дял (39%), че ще са доста важни, като тук спадът е с 3 процентни пункта (п.п.).

Всеки пети (20%, +3 п.п.) очаква дигиталните инструменти и интернет да не са важни в живота му до 2030 г., като 7% (без промяна спрямо 2021 г.) са на мнение, че те изобщо няма да бъдат важни.

Анализът по страни разкрива, че в три държави членки на ЕС повече от девет от всеки десет анкетирани казват, че цифровите инструменти и интернет ще бъдат важни в живота им до 2030 г.:

Най-ниски резултати са регистрирани в Румъния (59%), Австрия (71%) и Чехия/България (и двете по 74%).

В пет страни повече от шест на всеки десет анкетирани очакват да бъдат много важни, най-вече в Дания (72%), Швеция (70%), Нидерландия (68%) и Ирландия (61%). Най-малко е вероятно респондентите да изказват това мнение в Румъния (15%). В България го споделят 38 на сто от интервюираните.

В сравнение с 2021 г. в 22 страни делът на хората, които отговарят, че цифровите инструменти и интернет ще бъдат важни в живота им до 2030 г., е намалял, най-вече в Белгия (81%, -10 п.п.), Чехия (74%, - 10 п.п.) и Финландия (87%, -8 п.п.). Единствената страна, в която се регистрира значително увеличение е Кипър (89%, +5 п.п.). В България не е отчетена промяна.

Освен това:

В целия ЕС повече от осем на всеки десет (82%) анкетирани смятат, че цифровите технологии ще бъдат важни в ежедневието им до 2030 г., за да се свързват с хора, приятели и семейство онлайн.

В Ирландия (93%), Швеция (91%) и Кипър (90%) най-малко девет от всеки десет анкетирани ги определят като такива. Най-малко склонни са да мислят това в Словения (71%), Румъния (73%) и Германия (75%).

В четири държави повече от шест от десет души очакват, че ще бъдат много важни в за връзка с близките: Ирландия (66%), Малта (65%), Швеция (64%) и България (62%).

Осемдесет и един процента смятат, че цифровите технологии ще бъдат важни за достъпа до обществени услуги онлайн до 2030 г..

На национално ниво интервюираните от Нидерландия (96%), Швеция (93%) и Ирландия и Дания (и двете по 92%) са най-склонни да ги смятат за такива. По-малко от три четвърти от анкетираните мислят по този начин в Румъния (67%) и Австрия (73%). В България 80% ги оценяват като важни в това отношение.

Малко над три четвърти (76%) от анкетираните очакват за достъпа или получаването на здравни услуги (например телемедицина, изкуствен интелект за диагностициране на заболявания), включително в други страни от ЕС, тези технологии да бъдат важни до края на десетилетието.

В девет държави членки на ЕС повече от осем на всеки десет анкетирани са на мнение, че в споменатата времева рамка цифровите технологии ще бъдат важни за достъпа или получаването на здравни услуги, като най-високите резултати се наблюдават в Нидерландия (87%), Ирландия (86%), и Дания (85%), а най-ниски - в Румъния (66%), Австрия (67%) и Германия (71%). Този отговор дават 76% от българите.

Голямо мнозинство (74%) смятат, че цифровите технологии ще бъдат важни в живота им до 2030 г. за използване, пазаруване и продажба на продукти и услуги онлайн, включително и в други страни от ЕС.

Най-често така ги оценяват хората в Ирландия (90%), Нидерландия (88%), и Кипър (85%), а най-рядко в Румъния и Португалия (и двете по 67%), Латвия (68%) и Франция/Австрия (и двете по 70%). Седемдесет и пет процента от българите дават този отговор.

Повече от седем на десет (73%) казват, че цифровите технологии ще бъдат важни за достъпа и използването на транспортни услуги около края на десетилетието, например чрез онлайн приложения.

В Ирландия (87%), Нидерландия (85%) и Швеция (84%) хората е най-вероятно хората да дадат този отговор. Най-ниските резултати се наблюдават в Австрия (62%), Румъния/Португалия (и двете по 64%) и Германия (66%). В България този отговор посочват 70%.

Седем от десет (71%) посочват, че според техните очаквания до 2030 г. цифровите технологии ще бъдат важни за достъп, общуване и/или създаване на онлайн материали/съдържание.

Анализ по страни показва, че в три държави най-малко осем от десет мислят така: Нидерландия (86%), Ирландия (84%) и Малта (80%). Анкетираните са най-малко склонни да заявяват това в Германия (62%), Австрия (63%) и Румъния (64%). В България в групата на изказалите това мнение попадат 71%.

Също седем от всеки десет (71%) посочват, че според техните очаквания до 2030 г. цифровите технологии ще бъдат важни за достъпа до възможности за образование и обучение.

В Кипър (89%), Ирландия (84%), Нидерландия/Малта (и двете по 81%) и Люксембург (80%) е най-вероятно да изкажат такова мнение. Най-ниските резултати се наблюдават в Австрия/Литва (и двете по 63%), Португалия (66%) и Румъния (67%). В България са 74%.

Близо седем от всеки десет (68%) смятат, че до 2030 г. цифровите технологии ще бъдат важни за участие в демократичния живот (например гласуване, виртуални граждански събрания/заседания на кметството, намиране на надеждна информация и т.н.). В България 68% ги оценяват като такива в тази област.

В три страни най-малко осем от десет споделят това мнение: Ирландия (81%) и Швеция/Нидерландия (и двете по 80%).

Две трети (66%) от анкетираните смятат, че цифровите технологии ще бъдат важни за подпомагане на борбата с изменението на климата (например чрез приложения за проследяване на лични емисии и потребление на енергия, приложения за споделяне на автомобили, онлайн срещи и други).

В България 65% са на това мнение.

То се среща най-често в Ирландия (81%), Нидерландия (79%) и Малта (77%). Единствената страна, в която по-малко от половината от анкетираните мислят по този начин, е Латвия (49%).

Малко над шест на всеки десет (63%) очакват цифровите технологии да бъдат важни за работата от разстояние (69% в България).

В две държави повече от три четвърти от хората са на това мнение: Ирландия и Кипър (и двете по 79%). В Латвия по-малко от половината мислят по този начин.

Анализ на социално-демографските данни показва, че

Същият модел важи за всички други области, например достъп и/или създаване на онлайн материали/съдържание (88%; 84%; 77%; 53%) или работа от разстояние (82%; 79%; 73%; 43%).

Същевременно скорошна статистика на Евростат показа, че България е сред страните в ЕС, в които най-малък дял от работещите (12%) са използвали дигитални устройства през 2022 г.

В ЕС близо 30% от работещите на възраст между 15 и 74 години са отговорили положително на въпрос дали са използвали дигитални устройства през цялото или през по-голяма част от работното си време.

Страните, в които е отчетен най-нисък дял, са България, Румъния (и двете по 12 на сто) и Гърция (12.3%).

Най-висок е делът в Люксембург (46.6%), следван от Нидерландия (40.9%)и Швеция (40.6%).