Страсбург: Възхвала на Народния съд не е защитено слово
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург отхвърли жалбата на бившия зам.-председател на Народното събрание Валери Жаблянов (БСП), който през февруари 2018 г. бе отстранен от поста заради изказване, че "Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие". За обявеното днес, 27 юни, решение на ЕСПЧ информира "Капитал".
Жаблянов претендираше, че е нарушено правото му на свобода на политическо изразяване, каквото всеки гражданин и депутат има, и че отстраняването от поста заради изказването му е несъвместимо с това право на изразяване. Според ЕСПЧ обаче оправдаването на Народния съд е равносилно на проповядване на тежко насилие срещу политически опоненти и не може да е защитена реч.
През февруари 2018 г. Валери Жаблянов бе отстранен от поста зам.-председател на 44-ото Народно събрание с гласовете на ГЕРБ, техния партньор "Обединени патриоти" и "Воля" заради констатация в изказването му. БСП се разграничи от тази оценка и заяви, че тя не е съгласувана, а е добавена от автора в декларацията, осъждаща провеждането на Луков марш. Същевременно БСП се противопостави на отстраняването на Жаблянов от зам.-председателския пост и сезира Конституционния съд.
КС се раздели по въпроса и само с един глас надделя становището, че не е противоконституционно отстраняването на Жаблянов.
Сред мотивите на конституционните съдии се открояваше този, че през 2000 г. парламентът е приел Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, което КС приема за израз на обществената оценка за визирания исторически период.
Решението на Съда в Страсбург тепърва ще бъде тема на обсъждане заради критериите, които дава за определяне границите на правото за свободно изразяване на политиците, когато става въпрос за пропагандиране и защитаване на насилствени репресивни похвати в съвременната история.
Съдът в Страсбург прави обстоен преглед на създаването и дейността на Народния съд,
и опитите за отмяна на решенията му след 1990 г. и в този контекст преценява, че оценката на Жаблянов по отношение на Народния съд и пренебрежителното му и провокативно поведение в пленарната зала по време на предложеното едноминутно мълчание в памет на жертвите на комунизма не заслужава повишената защита, която обикновено се предоставя на изразяването по въпроси от обществен интерес. Това поведение може да се разглежда като пренебрежение към жертвите на комунистическия режим и като противоречащо на ценностите, залегнали в Конвенцията за правата на човека.
Освен това съдът обръща внимание, че в пленарната зала Жаблянов е говорил в качеството си на представител на политическата партия, която е наследник на партията, управлявала през целия комунистически режим и която е най-отговорна за създаването и функционирането на Народния съд. Речта на Жаблянов прославя политическото насилие, в което тази партия се е ангажирала в миналото, осмива депутата, предложил минута мълчание и оценката му за Народния съд, защитава тезата, че създаването на този съд е напълно оправдано от решенията на съюзниците през Втората световна война и на практика категоризира всички хора, осъдени от него, като "хитлеристи", "военнопрестъпници" и "фашисти", се констатира в решението на ЕСПЧ.
Същевременно, независимо дали някои от осъдените наистина са били виновни,
Народният съд противоречи на изискванията за справедлив процес
констатира ЕСПЧ. От това следва, че всяко категорично и цялостно оправдание на този съд може да се разглежда като противоречащо на основните ценности на конвенцията, заключава съдът.
Решението на Европейския съд уеднаквява критериите за незащитено слово
и тепърва ще бъде анализирано, коментират юристи след пръв прочит. Досега незащитена и дори преследвана реч беше положителна оценка на насилия, извършени от нацистки и фашистки режими. А възхвала или оправдаване на насилие организирано от комунистически режим под формата на класова борба с огромни човешки жертви се смята за свобода на изразяване на политическа позиция. Решението на Европейския съд, оценяващо оправдаването на Народния съд като противоречащо на Европейската конвенция за правата на човека, според юристи сигурно ще се отрази на публичната комуникация.
Народният съд е създаден през октомври 1944 г. с наредба-закон в противоречие с Търновската конституция, която не позволява извънредни съдилища, и е действал от декември 1944 до април 1945. Обвинени са над 11 хил. българи от общо арестуваните 28 хиляди Произнесени са 2730 смъртни присъди, разстреляни са всички правителства и премиери от 1941 г. до 9 септември 1944 с изключение на последния - Константин Муравиев, и всички депутати от правителственото мнозинство от 25-ото Народно събрание, издатели на вестници, журналисти, представители на интелигенцията. Над 1300 души са осъдени на доживотен затвор, останалите - от 1 до 20 години. От Москва Георги Димитров дава указания "никой да не бъде оправдан".
Тъй като България, макар и страна от Тристранния пъкт, е невоюваща държава по време на Втората световна война, Народният съд се оценява от мнозина историци като подготовка на страната за съветизация, а не като възмездие за злодеяния към съюзените народи, каквито не е извършила.