"Възраждане" оттегли кандидатурата си за управител на здравната каса

"Възраждане" оттегли кандидатурата си за управител на здравната каса

"Възраждане" оттегли кандидатурата си за управител на здравната каса
Дневник
Проруската партия "Възраждане" е оттеглила кандидата си за управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Тодор Хинов, става видно от сайта на парламента. В писмото до комисията по здравеопазване, която трябва да разгледа кандидатурите, не са посочени мотиви за оттеглянето на Хинов.
Както "Дневник" обаче писа, кандидатът на "Възраждане" е с присъда за присвояване на пари и криене на данъци. Според публикация в "24 часа" бившият управител на ДКЦ "Акта Медика" ЕООД Севлиево Тодор Хинов е признат за виновен и е осъден за това, че през периода от септември 2010 г. до декември 2013 г. е скрил данъци в размер на 107 872 лв., като не подал декларация. През периода от юни 2010 г. до юли 2013 г. като едноличен търговец Хинов не платил и данъчни задължения в размер на 24 029 лв. Според информацията в страницата на личния му блог Хинов е помощник-управител на Медицински център "Ангио" в София от 2017 г.
"Акта Медика" пък е обявена през 2017 г. в несъстоятелност. От 2014 г. той е и управител на медицински център "Унимед 1" в София, съсобственост на оръжейния търговец Добрин Иванов. Възможна причина за оттеглянето на кандидатурата на Хинов е фактът, че според закона управителят на НЗОК не трябва да е бил собственик или управител на фалирало дружество в последните пет години. Този срок при Хинов е изтекъл тази година.
Така след оттеглянето на номинацията на Хинов в надпреварата за шеф на НЗОК остават кандидатурите на ГЕРБ и БСП - бившата директорка на столичната здравна каса Иванка Динева и бившият шеф на Националния център по обществено здраве и анализи Жени Стайкова Николова.
И двете кандидатури обаче са силно спорни и притесняват представителите на сектора, отбелязва "Капитал".
Кои са останалите кандидати
Кандидатът на ГЕРБ Иванка Динева бе уволнена дисциплинарно през 2022 г. като директор на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) след скандала в ДКЦ "Александровска" с предполагаемото източване на стотици хиляди левове от НЗОК от завеждащия очната клиника доц. д-р Александър Оскар. Тогава именно СЗОК бе направила констатацията за източването на средствата, вследствие на което ДКЦ "Александровска" подаде сигнал до управителя на НЗОК проф. Петко Салчев за "тенденциозни и незаконни" действия от страна на служители на СЗОК.
Последва проверка от Централното управление на здравния фонд, която констатира, че няма документална следа за причините за разпореждането на пълна проверка в ДКЦ "Александровска" освен писменото запитване на бивш служител на болницата. Това доведе и до сваляне на обвиненията срещу д-р Оскар за източване на касата с фалшиви прегледи, който пък от своя страна заподозря ГЕРБ зад опита за очернянето му заради това, че участва в разкриването на порочния начин, по който се е управлява Александровска болница по времето на бившия й директор и здравен министър на ГЕРБ проф. д-р Костадин Ангелов.
Това е второто дисциплинарно уволнение на Динева от системата. Предишното беше като подуправител на НЗОК, но тя спечели делото, съдът я върна на работа и касата й изплати обезщетение. Била е съветник на здравния министър във второто правителство на Бойко Борисов - д-р Петър Москов. По това време проверка на вътрешен одит в министерството установи своеобразен конфликт на интереси на Динева.
Тя едновременно е била назначена като съветник на министъра и на договор в държавната фирма "БулБио", чийто принципал е Министерството на здравеопазването. Друг факт е, че по времето си като съветник на министъра през 2014 и 2015 г. Динева е предоставяла юридически услуги на държавни и частни болници. Една от тях е УМБАЛ "Александровска", с която е сключен договор за ексклузивно правно обслужване с тогавашния директор проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ). Динева се ангажира дружеството й да обслужва правно болницата с предимство пред всички други и поръчките да се приемат лично от нея и да се възлагат лично от Костадин Ангелов.
Номинацията на БСП Жени Стайкова Николова е настоящ преподавател в Медицинския университет в София и водач на листата на БСП в Кърджали на изборите на 2 април т.г. Работила е като ординатор в ХЕИ - Кърджали и в института по хигиена "Ф. Ф. Ерисман" - Москва. В периода 1995 - 2014 г. е последователно директор на ХЕИ, Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, Районния център по здравеопазване и Регионалната здравна инспекция в Кърджали. През 2014 г. става директор на Националния център по обществено здраве и анализи. Била е председател и зам.-председател на съвета на директорите на МБАЛ "Пловдив". От 2016 г. до 2018 г. е зам.-управител на Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация "Сердика" - София.
През 2014 г. по време на кабинета на Пламен Орешарски е назначена за директор на Националния център по обществено здраве и анализи. След падането на правителството Стайкова излезе в петмесечни болнични. Междувременно новият министър д-р Петър Москов назначи проверка, която откри нарушения в центъра, а и като цяло не беше доволен от работата на центъра, който предоставяше оскъдна информация за здравния сектор с 2-3 години закъснение. В края на болничните Стайкова се яви в министерството и сама подаде оставка.
Какво следва
След проверка на документите на кандидатите и определяне на това кои от тях да бъдат допуснати до процедурата, предстои те да бъдат изслушани в открито заседание на комисията по здравни въпроси. Гласуването на кандидатите в пленарната зала пък се извършва по азбучен ред и е явно чрез компютъризираната система. За избран се смята този, който е получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор на управител на здравната каса.
До процедурата по избор на нов председател на НЗОК се стигна след предсрочното освобождаване на бившия шеф на касата Петко Салчев в предишния парламент. Тогава като мотиви за отстраняването му бяха посочени нарушаването на диалога между управителя на здравната каса и Българския лекарски съюз (БЛС) и системно неизпълнение на задълженията.