Облекченията към бизнеса на заведенията, които месеци наред не работиха по време на пандемията, не са довели до очакваното изсветляване на сектора от гледна точка на задълженията му да плаща данъци и осигуровки. Това се разбира от отговори на Министерството на финансите до "Дневник" след като с подготвения проект на бюджет за годината финансовият министър Асен Василев предложи всички заплати в бранша да минават по банков път.

Далеч по-дразнещо за сектора обаче се оказа предложението му законодателно да се разреши на потребителите да не плащат сметките си, ако не им бъде предоставен фискален бон. Мярката отново е само за този бранш.

Докато собственици на заведения започнаха публична кампания всички да си искат касовите бележки независимо какво купуват, от ведомството, оглавявано от Асен Василев, смятат, че рисковете в този сектор от неплащане на данъци са по-високи от други.

При всяко представяне на написания за две седмици проект на държавен бюджет за 2023 г. финансовият министър подчертава, че се ползва наследената от служебното правителство макрорамка, защото няма време за друго, както и няма изненади, към които тепърва да се адаптират бизнесите и администрациите.

Изключение от това обаче са няколко предложения, които изненадаха и ядосаха бизнеса като цяло и в частност ресторантския. Основното е, че фирми с над 50 служители трябва да им дават заплатите по банков път. Тази мярка може и да е напълно разбираема за непредубедения страничен наблюдател, но заради липсата на мотиви недоволните от нея я обявиха за лобистка в полза на банките, които през последните години доста повишиха таксите си и в условията на спаднали лихви по кредитите в голяма степен се "хранят" от тях.

Например само за първите четири месеца на 2023 г. приходите на банките от такси са 475 млн. лв., или с 27 млн. лв. над постигнатото в същия период на миналата година.

Министерството на финансите обяснява пред "Дневник", че цялостната концепция на Закона за ограничаване на плащанията в брой цели да предотврати укриването и невнасянето на данъци. Посочват, че заложената в него забрана за плащане на суми над определен праг в брой гарантира "фискалната позиция и е от обществен интерес", защото предполага, че всеки плаща данъци според реалните си доходи и печалби. А плащанията по банков път гарантират по-добра проследимост и отчетност.

Допълват, че във вида си в момента законът не обхваща плащането на заплати. "Следва да се отбележи, че изплащането на трудовите възнаграждения е от висока значимост не само от фискална, но и от социална гледна точка, тъй като повече от 3 млн. души получават трудови възнаграждения на територията на страната, като за значителна част от тях това е единственият източник на доходи", допълват от ведомството.

Смятат, че такова задължение ще е гаранция за работниците, че ще си получават навреме заплатите, а също ще им дава възможност да се защитят в съда в случай на спор по размера или датата на получаване.

Във всички становища на бизнес организации към така предложения проект на държавен бюджет се посочва несъгласие с това задължение. Бизнесът като цяло е скептичен, че такава мярка ще изсветли плащането на заплати и ще спре практиката да се дават на ръка. В неформални разговори дори се цитират имена на фирми, за които публично се знае, че плащат само част от заплатите по банков път.

Това посочват в позицията си към проектобюдежа и от Асоциацията на индустриалния капитал - че тази мярка няма да секне порочната практика да сключват трудов договор с фирмата официално на по-ниско възнаграждение от договореното и то да се превежда по банков път, а разликата до договорения размер да се плаща под масата. В позицията си Българската стопанска камара (БСК) пък посочва, че преди да се задължат фирмите да превеждат заплати само по банков път, трябва да се осигури необходимата инфраструктура в цялата страна - интернет, банкомати и ПОС в най-малките населени места.

Бизнесът смята и че вменяването на такова задължение с текст в закон би трябвало да е съпроводено от драстично намаление в банковите такси, а дори и премахването им от такива задължителни плащания. Такава позиция защитиха и представители а Института на дипломираните експерт счетоводители на заседанието на бюджетната комисия при разглеждането на първо четене на проектозакона в четвъртък.

Счетоводители, с които "Дневник" разговаря, също посочват, че макар отдавна да плащат всичко по банков път на фирмите, в които работят, това е свързано с немалки разходи и за превода на всяка заплата се таксува, като размерът на таксата, разбира се, зависи от договореното със съответната банка. Посочват, че в общия случай тегленето от банкомат, освен ако фирмата не е толкова голяма, че е успяла да договори това да е безплатно, също е разход, който за малките бизнеси съвсем не е пренебрежим. Особено като към него се добавят месечните и годишните такси за обслужване извън тези върху отделните операции.

От Министерството на финансите посочват, че мярката се предвижда да е само за средни и големи предприятия, голяма част от които в различни части на страната и сега превеждат заплатите по банков път.

Там смятат освен това, че плащането в брой е свързано с повече разходи. "Твърдението, че изплащането на трудовите възнаграждения по банков път от работодатели - средни и големи предприятия - ще доведе до увеличаване на разходите им, е необосновано", пишат от министерството.

Допълват и че няма как тази единствена мярка да доведе до изсветляването на заплатите, но ще засили данъчния и осигурителния контрол над работодателите.

В интервю за Би Ти Ви в неделя (9 юли) Асен Василев напомни, че ресторантьорите настояват да запазят ниската ставка на ДДС, с аргумента че тя ще им позволи да извадят бизнеса си на светло.

Уточни, че примерът със сметките е заимстван от Гърция, където дал много добър резултат.

Фиксацията в изсветляването на бизнеса на заведенията не е отсега. Темата бе използвана и от третия кабинет "Борисов" като тогава бе договорено браншът да получи по-ниска ставка ДДС срещу това да осигурява служителите си на по-високи суми, извън това тогавашният премиер Бойко Борисов заяви и че очаква спад на цените заради по-ниския данък.

Месец след това - през юли 2020 г., в отговор на питане от "Дневник" от Националната агенция за приходите обявиха, че се вижда рязко изразен пик в сумите, върху които се осигуряват работещите в бранша и съответно в приходите от платен данък върху доходите.

Това е и причината тези работодатели да са отделени в специална категория в Закона за ограничаване на плащанията в брой, без да се отчита размерът на бизнесите. "Предвид ползите от фискална и социална гледна точка са налице и ползите както за работодателите, така и за наетите лица и не се очаква мярката да доведе до повишаване на административната тежест и разходите за бизнеса. Едновременно с това следва да се отбележи, че предлаганата мярка ще има засилен ефект на защита спрямо работниците и служителите, заети в този икономически отрасъл", се посочва в отговорите не ведомството.

Публична тайна е, че в редица такива бизнеси има неосигуряване, или пък то е на половин заплата, а в други случаи на минималната. Това потвърждават в отговорите до "Дневник" и от министерството като пишат, че спецификите на дейностите в сектора са създали у обществото убеждение и разбиране, че голяма част от предприятията, извършващи ресторантьорски и кетъринг услуги, прилагат практики на заобикаляне на данъчните и осигурителни правила, на неспазване на трудовото законодателство, на прикриване на доходи и обороти. "Въвеждането на мярката освен обществените ползи и ползите за наетите лица и фиска, ще способства за преодоляване на негативното разбиране на обществото и подобряване на обществения имидж на този икономически сектор", допълват от там.

В мотивите на ведомството се посочва, че често заетостта в сектора е сезонна, а наеманите са на възраст 16-18 г. и са особено уязвими на некоректни практики.

Допълват и че свалената на 9% ДДС ставка за сектора не е довела до намаление на цените, а в някои случаи разликата между нея и стандартната 20-процентна ставка е била трансформирана в печалба.

Засега никой извън администрацията не смята, че такова изискване няма да оскъпи и утежни живота на бизнеса. Особено категорични в това са и счетоводители, и организации, но когато става дума за най-малките фирми.

Счетоводители дори дават примери с това, че ако едно малко кафене или ресторантче някъде по крайбрежието трябва да прави това, това означава собственикът да пътува да най-близкия град с банка, за да внесе оборота, получен от летовниците в брой. Но това също ще му струва пари, а както е известно, операциите в офисите на банките са по-скъпи от тези, които клиентите им извършват дистанционно.

В допълнение в тези малки населени места няма нито ПОС терминали, на които хората, получили заплата по банков път, да могат да плащат с карти, нито пък банкомати. Тоест и те трябва да пътуват, за да си изтеглят парите, твърдят предприемачи.

Бизнесът няма конкретни оценки за паричното измерение на такова изискване, защото е доста относително. Разходът зависи от това дали се ползва масово плащане за превод на заплати (когато всички сметки са в една банка), или единични платежни (когато сметките на служителите са в други банки, различна от обслужваща банка на предприятието). Важно е и какъв месечен пакет за обслужване на сметка си е избрало всяко предприятие и какво включва той. Случаите са различни, обяснява пред "Дневник" Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК.

Оценката му е, че въвеждането на това изискване - за заплати по банков път, когато работниците са над 50, ще затрудни предимно производители и преработватели на земеделска продукция, където има сезонни трудови договори (в т.ч. за еднодневна заетост), земеделските кооперации и хотелиерство и ресторантьорство по същите причини. Ще затрудни и икономическите дейности, при които оборотът е преимуществено в брой, а внасянето на суми по сметка е съпътствано от все по-големи банкови такси за броене на пари.

Но основните трудности ще са при работниците и служителите, особено в малките населени места, които ще трябва да търсят банкомати и магазини с ПОС терминали, за да разполагат с възнагражденията си, както и да плащат банкови такси при теглене, с което де факто се намалява разполагаемият им доход, посочва и той.