Особено ако си президент - мижитурка.

И още по-трудно е, ако си президент, чийто единствен "героизъм" е да прави руска пропаганда.

Е, когато говори с думите на Путин пред президенти - противници на агресора Русия, в собствените си очи той сигурно се чувства герой. Важен компонент на мижитурщината е конформизмът - и ето го, в тази група той се държи антиконформистично - значи е герой, какъв да е? Пък на президентите около него им е неудобно по човешки, а политически им е отвратително.

Днес обаче на нашия "герой" му се наложи да седне срещу истински президент - герой. Човек, който с личен риск, ум и храброст направи от Украйна нация. Показа, че е готов да даде живота си за своята родина, и с това посочи пътя на своите украинци към битка, саможертва и победа. Няма днес на света друг такъв президент. Да си направим един мисловен експеримент: ако днес трябваше да гласуваме глобално кой от действащите президенти заслужава да бъде избран за лидер на Земята - Володимир Зеленски щеше да бъде на първо място. Така ни подсказва интуицията - а ако сме честни пред себе си, и тя няма да ни излъже.

Насреща на такъв човек - Радев. Радев, който всеки ден действа, за да направи от българската нация мравуняк от мижитурки. И днес пак: позволи си да поучава Зеленски, че "мир - харашо". Но не беше се сетил, че насреща си има не само по-умен президент на по-силна държава (неговите срещи обикновено са с такива), а човек, чийто героизъм му позволява да говори истината. И ако не каже цялата истина, то е не защото "в такива срещи не е прието" и той се придържа към конвенциите - а защото просто му дожаля за нещастника пред него.

(Забелязахте ли леката усмивчица на Зеленски, докато изнасяше на Радев азбучен урок по президентско говорене - тя не беше презрителна, беше снизходителна.) Затова Зеленски се ограничи само с леко мъмрене в стил "Знаете думата "война", демонстрирахте ми го - тогава защо изведнъж заговорихте за "конфликт", все едно че сте Путин? Не сте Путин. Объркали сте се, редник, оправете се..."

Отрадно различни на този фон бяха хората на изпълнителната власт Денков и Габриел. Наистина, и те не посмяха да го нарекат герой - не за да му направят дипломатически комплимент, а заради очевидната истина. Но в думите им имаше топлота и дори следа от намек за възхищение. Казват, че осъзнаването на истината е процес...

Обаче ми идва една интуитивна хипотеза, която за по-голяма разбираемост ще формулирам като постулат: в България, за да наречем някого герой, първо трябва да го признаем за наш господар. По много причини няма как да обявим Зеленски за Господар на българите. Ето защо не ни се обръща езикът да го наречем и герой!