Основният - българската подкрепа за приемане на Украйна в НАТО беше ясен, но и много важен. Макар и привидно разменена срещу покупката на реакторите за "Белене" и ангажименти за поствоенното възстановяване на Украйна, българската подкрепа е значима геополитически, защото категорично показва, че мнението за България, като едно от слабите места в НАТО, постепенно може да бъде променено. В случая не става дума за бързо приемане на Украйна в алианса, а за потвърден сигнал към Русия, че то може да бъде един от нежеланите от нея резултати от войната, защото ще е на масата на преговорите, когато стане време за мир.

Вторият ефект, неочакван - за разлика от първия, е окончателното падане на маските в българската политика по отношение на войната в Украйна. Когато тезите на президента Радев и на "Възраждане" съвпаднат с думите на Песков, говорителят на Путин, е видимо кой е "свой". А вербалното спречкване между двамата президенти как да бъде наречена войната само изостри и международното внимание към "странното" поведение на Радев през последната година, в по-голямата част от която управляваха служебните му правителства.