Проблемът с глобалното затопляне и рекордно високите нива на въглероден двуокис в атмосферата карат все повече страни отново да се обърнат към ядрената енергия, сочена като надеждна и природосъобразна алтернатива на постоянно поскъпващите течни горива, съобщава Ройтерс. В момента в света има 439 атомни електроцентрали, други 34 са в процес на изграждане, а атомната енергия осигурява 16-17% от електричеството в световен мащаб. Преимуществата на този вид енергиен източник не останаха незабелязани и в Европа - наскоро Великобритания обяви, че ще инвестира в ново поколение АЕЦ, централи се строят и във Франция и Финландия, а в страни като Белгия, Холандия и Швеция бе взето решение за "отказ от отказа от атомна енергия", което се изразява в удължаване на сроковете за експлоатация на вече съществуващи ядрени съоръжения.

За подобно възраждане на интереса към атомната енергия допринесоха и изводите на такива организации като Междуправителствения панел по промените в климата (МППК) към ООН. Панелът определи ядрената енергия като "ефективен начин за ограничаване на количествата вредни емисии в атмосферата", тъй като с нейна помощ в момента в световен мащаб се пестят по 1.5 млрд. тона парникови газове годишно, иначе отделяни при друг тип производство на електроенергия. Атомната енергетика може да се окаже удачно решение и за надигащите се икономики като Китай и Индия, които днес са сред най-големите замърсители в света, смята Ференц Тот, старши икономист от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Икономичността на този вид енергоизточник също се сочи като един от основните му предимства - макар себестойността на урана да расте, тя се равнява едва на 5% от общите разходи за производство на ядрена енергия, докато цената на газа и петрола е около три четвърти от цената на енергията, генерирана от тях.

Редица експерти обаче предупреждават, че атомната енергия не бива да се разглежда като отговор на всички проблеми, тъй като недостатъците й са прекалено значими, за да бъдат пренебрегвани. На първо място сред тях е фактът, че половин век след изграждането на първата АЕЦ в света все още липсват адекватни съоръжения за дълготрайното съхранение на ядрените отпадъци, чиято продължителност на пълен радиоактивен разпад отнема хиляди години. Оттук следва и опасността от изтичането на радиоактивни вещества в околната среда, както и възникването на различни аварии в атомните централи. "Когато повечето хора чуят за атомна енергия, първата им асоциация все още е експлозията в АЕЦ "Чернобил" през 1986 г.", заявява Ференц Тот.

По данни на МААЕ радиацията, предизвикана от чернобилската катастрофа, вероятно ще доведе до смъртта на най-малко 4 хил. души. Съществуват и опасения, че не всички страни по света са склонни да използват атомната енергия само за мирни цели, а един ден АЕЦ-овете могат да се превърнат и в мишена на терористите, смята председателят на МППК Раджендра Пачаури. Някои екологични организации, като например "Грийнпийс", пък са убедени, че инвестициите в областта на ядрената енергия трябва да бъдат пренасочени към екологичните и напълно безопасни възобновяеми енергоизточници. Дневник