През пролетта на 1973 г. френският писател и държавник Андре Малро е поканен в Прованс от Жаклин, вдовицата на Пикасо. Разпръсквайки пред него платната на някои от най-важните творци на миналия век, Жаклин се опитва да го убеди в значимостта на колекцията на съпруга й. Тя съдържа ценни работи на негови колеги, събирани от художника в продължение на десетилетия, пише Джулиъс Пърсел от "Файненшъл таймс". Причината за тази покана са слуховете, че Лувърът може да поиска няколкото работи на Матис и Сезан, част от тази колекция, за да ги прибави към другите техни творби, притежание на музея.

Трийсет и пет години по-късно забележителната сбирка може да се разгледа в Музея на Пикасо в Барселона до края на март. Самата колекция поражда въпроси от рода на какво кара един художник от ранга на Пикасо да колекционира произведения на изкуството? Какво определя любовта към една картина, респекта към друга и възхищението от трета? И защо например не особено добра работа на френския протореалист Луи льо Нен е намерила място в сбирката, а сред над 150-те картини не могат да се срещнат платна на Ван Гог, Хуан Гри или Пол Клее?

Някои от картините Пикасо е разменял срещу свои работи, други купувал от търговци, с които имал отношения, а всички заедно предлагат хроника на приятелствата и вкусовете му. Жаклин води Малро от стая в стая, посочвайки ту към автопортрет на Хуан Миро, ту към изпълнено с дълбоко чувство платно на Модиляни. Малък, мръсен натюрморт, за който Малро предполага, че е нещо на Гоя, след избърсването на прахта се оказва работа на френския художник Шардин. В един коридор Малро забелязва "Кошница с портокали" на Матис, която писателят си спомня, че е виждал да виси до платно на Балтус в студиото на Пикасо.

Особена стойност имат двата малки портрета на Анри Русо, рисувани 1900 - 1903 г. Те са автопортрет и портрет на втората му съпруга, двамата застанали до газена лампа. Известно е, че Пикасо е разнасял платната като любими семейни вещи навсякъде, където е живял. В крайна сметка, независимо кога е била придобита, всяка картина в колекцията загатва, че той се е стремил през целия си живот да попълва и продължава собственото си визуално образование, коментира британското издание.