Доц. Момчил Панайотов: Градските дървета са защита срещу топлинните вълни
На фона на поредни дни с топлинни рекорди в света, градските дървета са недостатъчно оценявани и обгрижвани, въпреки че могат значително да подобрят живота на гражданите. Това напомня в презентация, организирана от инициативата "Климатека" доц. Момчил Панайотов, преподавател по дендрология (науката за дървесните растения) в Лесотехническия университет и част от екипа, разработил План за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021 - 2030 г.
"Един от най-бюджетните методи за намаляване на прегряването в градовете е да увеличим покритието с дървета," твърди доц. Панайотов. Според данните, които ползва, увеличиване с 30% на дървесното покритие в града може да намали средната температура в градска среда с 1,3 °C и да намали с 1/3 случаите на преждевременна смърт, свързани с топлинни вълни.
Доц. Панайотов коментира нуждата от градска зеленина за противодействие на градските острови на топлина (повече по темата за топлинния остров на София от "Климатека" тук), които се образуват от разликата в температура на въздуха между града и околните райони. Според учения топлинният остров се образува заради няколко основни фактора като струпване на сгради, "запечатване" на почвата с настилка, автомобилен трафик и намаляване на проветривостта.
Островът на топлина засилва ефектите на горещите вълни (необичайно високи за съответния географски район температури, които продължават няколко дни или седмици), които са особено опасни за хората.
Жълт код за горещо време е издаден и за днес, на места ще превали
Горещите вълни са предизвикали смъртта на над 20 000 човека през лятото на 2022 г. в Европа, позовава се доц. Панайотов на данни от The Economic Times.
Доц. Момчил Панайотов се позовава на термални снимки, заснети по време на гореща вълна в Мелбърн през 2017 г. Според данните към тях е регистрирана разлика от приблизително 30°C между засенчени от дървета и незасенчени части от улично платно и тротоари.
Конкретните ползи са не само по отношение на човешкото здраве, но и икономически.
| Дърветата в градска среда намаляват разходите за охлаждане на сградите, съхраняват въглерод и пречистват въздуха и намаляват праховото замърсяване. Тяхното въздействие върху качеството на живот заради поддържането на градското биоразнообразие и естетическата им функция също не трябва да бъдат подценявани, напомня университетският преподавател по дендрология. |
"Големите градове в България имат добро наследство, но то е неразбрано и пренебрегнато," твърди Момчил Панайотов. За София той дава за пример "зелените клинове", които според Градоустройствения план от 1938 г. на Адолф Мусман е трябвало да свързват централните паркове с околните планини, но заради застрояване част от тях вече са окончателно компрометирани.
Състоянието на столицата по отношение на дърветата доц. Панайотов вижда като:
- Изключително наситено улично и междублоково озеленяване.
- Състоянието на голяма част от дърветата е влошено в резултат на наранявания и неправилни резитби.
- В райони с интензивно ново строителство се допусна почти пълна липса на дървета по улиците.
За София действащият план за устойчива енергия и климат до 2030 г., в който доц. Панайотов е член на екипа, е много общ и засега няма големи постижения по изпълнението му, смята съавторът в разработката му. Реално четири прости неща са приоритетни според доц. Панайотов:
- Разработване на Стратегия за развитие на озеленяването и дърветата в градска среда, каквито документи има например в Барселона, Дъблин и Ню Йорк;
- Работещ кадастър и изработване на публичен регистър на картотекираната растителност по чл. 19, ал. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО), който все още липсва;
- просто засаждане на повече дървета, с подходящи дървесни видове, предвид и прогнозите за климатичните промени;
- поливане на дърветата, в контекста на засушаване в столицата - като могат да се ползват и торби за забавено поливане на новопосадени дървета, с които при приблизитална цена от 40 лв., шансът за оцеляване на дървото драстично се увеличава.
Стратегически документ специално за озеленяването според Момчил Панайотов е нужен, защото наредбата за зелената система дава правила и ограничения за озеленяването при застрояване на парцели - правила, които невинаги работят, но дори и при евентуално бъдещо подобряване, не се отнасят до обща визия за градските дървета.
"Виждам, че Столичната община очевидно харчи немалко пари за дървета, кастрене, отсичане, нови дървета - важно е да има ясен план за това и да се разработят специфични правила, които са различни за града спрямо горските територии," добавя доц. Панайотов.
