Д-р Елена Петкова: Съвременното лечение на астма променя живота на пациентите
| Диагнозата тежка астма вече не е присъда |
| Визитка Д-р Елена Петкова завършва медицина в Медицински университет - Варна, през 2005 г. През 2015 г. придобива специалност по клинична алергология към Медицински университет - София. От 2012 г. е преподавател към Катедра по алергология, УМБАЛ "Александровска". Към момента е началник на Отделение по имунопатология в Клиника по алергология на УМБАЛ "Александровска" и работи като специалист по Клинична алергология в ДКЦ "Александровска". Научните й интереси са фокусирани в областта на тежка астма, хронична уртикария и ангиоедем, атопичен дерматит. Д-р Елена Петкова е автор на множество научни статии, публикувани в международно признати медицински списания. |
Kакво заболяване е бронхиалната астма и колко българи са с това заболяване? Как съвременният начин на живот повлиява заболеваемостта от бронхиална астма?
Бронхиалната астма е често срещано хронично заболяване на белите дробове, което причинява периодични епизоди на затруднено дишане, които могат да бъдат провокирани от различни фактори. Засяга хора от всички възрасти, като често започва в детството, въпреки че може да се развие за първи път и при възрастни. Много фактори допринасят за развитието на астма - както генетични, така и фактори на околната среда.
В България по различни причини липсват прецизни епидемиологични данни, но според някои източници броят на пациентите с астма в страната се оценява на над 400 хил. души, като само 50% от астматиците са диагностицирани. За нарастването на този брой има значение и съвременния начин на живот, като е доказано, че фактори като тютюнопушене, замърсяване на въздуха, затлъстяване, заседнал начин на живот могат да имат отношение към заболеваемостта.
Как навременното диагностициране на бронхиалната астма би променило хода на заболяването? Кои са ранните симптоми, които хората да наблюдават и да не пренебрегват?
Всяко навременно диагностициране е свързано със своевременно започване на подходящо лечение, адекватно проследяване на състоянието и създаване на здрава връзка пациент - лекуващ лекар. Това важи особено силно за хроничните заболявания като астма, при която навременното поставяне на диагноза може да предотврати прогресията на заболяването и настъпването на необратими белодробни промени, да профилактира усложненията и да осигури нормално качество на живот.
Най-честите симптоми на бронхиална астма са: наличие на епизоди на затруднено дишане (предимно издишване), свирене и стягане в гърдите, кашлица, които често се проявяват през нощта и се предизвикват от контакт с алергени, физическо усилие или вирусни инфекции.
Това, което е особено важно да бъде обсъдено с пациентите още при поставяне на диагнозата бронхиална астма, е, че това е хронично заболяване, което изисква непрекъснато лечение. Като цяло често диагнозата се поставя в млада възраст, при което има тенденция за отричане на заболяването и необходимостта от постоянно лечение, но пациентите трябва да знаят, че симптомите се дължат на подлежащо хронично възпаление и само адекватното ежедневно инхалаторно лечение може да осигури предотвратяване на по-нататъшни усложнения и добра прогноза.
Какви рискове крие късното диагностициране на астмата?
Тъй като обикновено симптомите не са постоянни, а варират по сила и във времето, често могат да минат 2-3 години преди пациентите да се обърнат към специалист, което води до неправилно лечение (например с антибиотици), напредване на заболяването и настъпване на необратими промени в белодробната функция, пропуснати ползи от адекватното инхалаторно лечение, странични ефекти на прилаганото неадекватно лечение (напр. орални кортикостероиди). Именно поради това е от особено значение при съмнение за бронхиална астма пациентите да бъдат своевременно насочени към специалист, който ще проведе необходимите изследвания и ще прецени и назначи терапия, защото при съвременните възможности за лечение при тези пациенти често по-важно от това как ще се лекуват е кога ще започнато лечение.
Веднъж поставена диагнозата бронхиална астма, кои са важните препоръки, които следва да спазват пациентите?
Според мен има някои важни съвети, които са от особено значение за пациентите с хронични заболявания като бронхиална астма - познаване на характера на заболяването, разпознаване на влошаването на заболяването и доверие в лекуващия лекар.
Както вече стана въпрос, астмата е хронично възпалително заболяване, което изисква постоянно контролиращо лечение, най-често с инхалаторни кортикостероиди. Много е важно да бъде обяснено на пациентите, че това е насочено лечение, което се отличава с по-ниска честота на системните нежелани реакции в сравнение с оралните кортикостероиди и само по себе си представлява революция в лечението на астма. Ежедневното му приложение е важно, за да се поддържа контролът на болестта и да не се допуска влошаване на състоянието и прогресия на заболяването. От друга страна, много важно е да се ограничи употребата на спасителни медикаменти при нужда като салбутамол, защото това е свързано само с краткотрайно облекчаване на симптомите, не повлиява подлежащото възпаление, а повишената им употреба е свързана с лош контрол на болестта, риск от тежък астматичен пристъп и по-лоша прогноза.
Важно е пациентът да информира своя лекуващ лекар при наличие на симптоми на астма, за да може той да коригира или адаптира лечението. При пациентите със симптоматична и тежко протичаща астма трябва да се оцени тежестта на заболяването и да се премине към следваща стъпка на лечение. Така например съвременното биологично лечение при пациенти с тежко протичаща астма позволява да се подобри контролът на астмата, като има потенциал значимо да подобри качеството на живот на пациентите.
Можете ли да ни кажете повече за тежката астма? Как може един пациент да разбере, че има тежка астма? Има ли други заболявания, при които пациентите имат сходни симптоми?
При малка част от пациентите не може да бъде постигнат добър контрол на заболяването и те продължават да имат постоянни симптоми въпреки адекватното лечение. Като цяло диагнозата тежка форма на протичане на астмата може да бъде поставена както при дългогодишна астма, така и при новодиагностицирани пациенти. Тези болни се характеризират с наличие на постоянни симптоми въпреки максималната инхалаторна терапия, чести изостряния на астмата, включително такива, които налагат прием в болница, тежки пристъпи и посещения в звена за Спешна помощ, повече от два курса на лечение с орални кортикостероиди за година. Всички тези фактори са показатели за това, че астмата не е добре контролирана и че пациентът трябва да бъде насочен към специалист по тежка астма, който да оцени вида и тежестта на състоянието и да предложи най-подходящото за конкретния пациент лечение.
Има и други състояния - белодробни и извънбелодробни, които могат да имитират тежка астма, като могат да бъдат както съпътстващо заболяване, така и алтернативна диагноза, затова е много важно пациентите да бъдат оценени от специалист с опит в диагностиката и лечението на тежка астма, за да получат най-правилното и отговарящо на техните нужди лечение.
Много е важно пациентът да знае, че диагнозата тежка астма не е присъда, а по-скоро ни дава информация за това накъде и как да насочим нашите съвместни усилия. Понастоящем в България разполагаме с всички съвременни медикаменти за лечение на тежка бронхиална астма, които са достъпни за пациентите, поради което е много важно тези болни да бъдат своевременно насочени към специалист по тежка астма, за да бъдат оценени и да им се осигури достъп до най-подходящото за тях лечение.
Как един пациент да разбере, че астмата му не е добре контролирана? Кога трябва да потърси лекарска помощ?
Постигането на добър контрол на заболяването е основната цел на лечението, която се постига с адекватна съобразно формата и тежестта на заболяването терапия и трябва да бъде периодично проследяван показател, тъй като не е статично състояние. Контролът на астмата се определя от фактори като наличие на дневни и нощни симптоми, необходимост от използване на допълнителни медикаменти при нужда, качество на живот (отражение върху ежедневните дейности). Често пациентите приемат, че след като са диагностицирани с бронхиална астма е нормално да имат симптоми, което е абсолютно погрешно, тъй като правилната употреба на съвременните възможности за лечение, с които разполагаме осигуряват запазено качество на живот в краткосрочен и дългосрочен план, като позволяват на пациентите да водят напълно нормален живот, без симптоми и с подобрено качество.
От голямо значение е също така и кои лекарства са необходими за поддържане на този контрол. Така например приемът на орални кортикостероиди, макар и под формата на кратки курсове, е аларма за това, че астмата не е в добър контрол. Всяка употреба на орални кортикостероиди трябва да бъде единствено по лекарско предписание и под наблюдение. А честата употреба на орални кортикостероиди - два или повече приема в годината, е категоричен сигнал, че пациентът трябва да потърси специализирана помощ и лечението му да се адаптира според съвременните препоръки.
В опит да подобрят състоянието на заболяването си пациентите и техните близките често търсят информация в интернет. Къде хората могат да намерят актуална информация за астмата?
Да, често пациентите идват при нас за второ мнение - да потвърдим и разясним информацията, която са открили в интернет - в различни платформи, групи, форуми, в повечето случаи съдържащи непрофесионални, дори погрешни препоръки. Затова в днешно време, когато разполагаме с достъп до неизчерпаема информация, е изключително важно да знаем къде точно да я търсим. В здравния сайт www.azcare.bg пациентите с бронхиална астма могат да намерят актуална и полезна информация за своето състояние.
Къде могат да ви открият пациентите, ако искат да бъдат прегледани от вас?
Работя в Клиниката по алергология на болница "Александровска" и в ДКЦ "Александровска". Клиниката по алергология е специализиран център за лечение на тежка астма, като с колегите имаме дългогодишен опит в диагностиката, лечението с биологични средства и проследяването на пациенти с различна по вид и тежест бронхиална астма, които като пациенти с хронично заболяване проследяваме и възприемаме като наши приятели и на които се опитваме да осигурим най-подходящото лечение и най-добро качество на живот.
Материалът има информативен характер и не е предназначен да замести консултацията с лекар. Материалът се публикува със съдействието на "АстраЗенека България".
BG-7607/07.2023
