Настоящият управител на БНБ Димитър Радев, който се кандидатира за втори мандат, обяви вече известната си позиция, че България трябва максимално бързо да влезе в еврозоната, за което банковият сектор е почти напълно готов. Другият кандидат - Любомир Христов, обяви, че е за приемането на еврото, но не смята, че това трябва да стане скоро заради това, че развитието на България в цялост, и в частност доходите са много по-ниски от средното равнище за ЕС.

Кандидатурата на Радев бе издигната от ГЕРБ и по-късно подкрепена от "Продължаваме промяната" - "Демократична България" - формацията, която първоначално заяви, че ще предложи свой кандидат. Любомир Христов е предложен за поста от "Възраждане", която иска да се проведе референдум с надеждата, че хората ще гласуват против приемането на еврото. Сегашният мандат на Радев изтече през юли 2021 г., но политическата криза попречи на избора на нов управител досега.

За поста и БСП бе издигнала кандидат, но днес обяви, че го оттегля.

Както и преди ден пред друга комисия Радев посочи, че конкретно БНБ и търговските банки са силно напреднали в подготовката за еврото, напомни, че преди годни вече с ЕЦБ бяха проведени стрес тестове и няма логика сега дебатът да се връща назад с колебания дали и кога България трябва да възприеме общата европейска валута."Страната трябва да финализира прехода от периферията към ядрото на ЕС, което е еврозоната. Това ще е ясен знак за посока и принадлежност и катализатор за ускорено развитие на страната и подобряване на живота на хората. Поддържам мнението, че целта е това да стане възможно най-скоро, но не по-късно от 1 януари 2025 г.", обяви той пред депутатите.

Според Любомир Христов не е късно за дебат кога е най-добре България да влезе в еврозоната и смята, че БНБ е длъжник на обществото в това отношение. Според него изтъкващите безспорните ползи от влизане в еврозоната прилагат т.нар. счетоводен подход, но не включват в него негативите.

Обяви, че в качеството не само на кандидат за БНБ, но и на гражданин, няма никакво намерение да нарушава никакво действащо законодателство, нито подписани вече международни договори. "В този смисъл смятам, че мястото на България е в еврозоната, но присъединяването от 2025 г. би било преждевременно, защото създава неоправдани рискове със съмнителни ползи", посочи той. Обяви, че датата на приемане на еврото се задава от реалната конвергенция, като обяви, че заплатите на жълтите павета са достигнали 92% от средните в ЕС и затова София още утре може да влезе в еврозоната, но не така стои въпросът с другите части на страната, където заплащането е малко над 30% от средноевропейското.

Цитира анализ на Световната банка, в който според него пише, че с този темп на развитие България може да достигне средното за ЕС развитие след 15 години в най-добрия случай.

Влизането в еврозоната няма да промени независимостта на БНБ и мандата ѝ, но съществено ще се промени ролята й в паричната политика, обяви Димитър Радев. Обясни, че решенията се взимат централизирано от ЕЦБ, а се прилагат децентрализирано.

В допълнение ще отпадне необходимостта от поддържане на огромни ликвидни буфери от страна на банките, които представляват по същество замразен ресурс, който иначе би подпомогнал развитието на икономиката. Напомни, че в момента от банките в България се изисква да заделят 12% минимални задължителни резерви от 1 юли, а при членство в еврозоната процентът би бил 1%.

Подчерта, че БНБ е в добра изходна позиция, защото е единствената централна банка извън еврозоната, която работи в режим на близко сътрудничество с ЕЦБ. И единствената, която пълноправно участва в ключовите механизми - единния надзорен и единния механизъм за преструктуриране, а условията към нея за влизане в еврозоната са изпълнени още през 2020 г. "Единственият активен критерий е този за валутна стабилност и БНБ изпълнява този критерий", обяви управителят.

Очаква пълният пакет законови проекти, които са ангажимент на БНБ, да бъдат внесени в Народното събрание през септември.

Любомир Христов обяви, че евтините пари са най-опасната отрова за икономиката, особено ако това е задълго. С това той се противопостави на тезата, че членството в еврозоната гарантира евтини кредити. Посочи, че евтините пари ще доведат до приток на чуждестранни капитал, голяма част от които ще бъдат инвестирани в нископроизводствени сектори като строителството и търговията или ще бъдат спекулативни. Това според него резултатът ще е временно повишаване на цените на активите и образуването на балони. "Но в един момент капиталовите потоци спират, стига се до рецесия. Това е риск, а не предопределеност и няма нещо, което може да се направи, за да се предотврати", обясни той.

Според него един от най-добрите начини да се смекчат тези рискове е страната да се концентрира върху работа върху растежа, повишаване на ефективността на труда за по-бърза конвергенция със средните нива на доходите, производителността на труда, цените в ЕС, с което тези рискове ще станат много по-малки.