След като Румен Радев опозори не само големия събор на Рожен, но и националното знаме, предлагайки ни да заклеймим борбата на украинския народ за свобода и независимост - време е да поговорим за патриотизма.

Поне веднъж годишно ми се налага да насочвам вниманието на моите студенти към фрапиращия факт, че ако разделим територия на глава население, България е най-голямата страна в Европа. На територия колкото Англия у нас живее население, по-малобройно от това на Лондон.

Не говорим, напомням на студентите, за някаква негостоприемна земя край Арктическия кръг. Говорим за гостоприемна територия, разположена на крайно привлекателно място. Как така се е случило, че ние, една шепа народ, имаме контрол върху това огромно и апетитно нещо?

Обяснението е очевидно. Поколения наред нашите прадядовци са отстоявали тази територия с пушка в ръка. Изобщо не са се впечатлявали, че им се налага да правят това срещу армиите на велики империи като английската, френската, руската, турската или германската. В крайна сметка единствената Велика сила, с която нашите прадядовци не са се срещали на бойното поле, е САЩ.

Понякога питам студентите си дали, ако някой днес ни нападне, те ще направят същото като своите прадядовци. Питам все по-рядко, защото знам отговора: няма. А какво, любопитствам, биха правили? След последния отговор изобщо престанах да питам. Той гласеше: "Ще се надяваме на милостта на нападателя"...

При подобно поведение от страна на нашите обути в цървули прадеди, днес дори паметта за България щеше да е изтляла. Но именно това поведение Румен Радев препоръчва днес на украинците, упреквайки ги, че именно те "настояват" войната да продължи. Че не се отдават на милостта на нападателите. Че не са с наведени главици.

Да си представим Радев през 1876 година. Щеше да обикаля копривщенските дворове и да агитира против готвещото се въстание. Най-вероятно, за да запази мира, щеше да топи "лудите" на властта. Не свободата, а животът, щеше да твърди Кириак Радев, е висшата ценност. Както ни съобщи на нас, днешните българи, само преди няколко месеца. Каква свобода? Мир трябва на раята, мир... Година по-късно, в разгара на август 1877-ма, щяхме да го намерим под връх Шипка да убеждава българските опълченци да не "настояват за продължаване на войната", да не бъдат "войнолюбци", а да постигнат мир с пъплещите нагоре турци.

Да си го представим през 1885 година. Щеше да се мъкне из пловдивските кафенета и да убеждава комитетите да не правят Съединението. По-добре мир, щеше да твърди, отколкото - национално обединение. Пък и да чупим хатъра на руснаците... Сетне Радев щеше да се влачи в обоза на българската войска и да агитира за мир със сърбите. Голяма работа, ако им отстъпим София, нали не бива да сме войнолюбци. А пък и нали, ако се помолим, ще си задържим село Славяново и дори Ръжево конаре...

Или да си представим Радев през 1908 година. "Как така", щеше да пледира той в софийските кафе-шантани, "независимост? Ние да не сме някакви шарлатани, изпълняващи волята на големите чужди държави, които мразят Русия?".

Да си представим Радев като едно тамагочи, нали ги помните? Ето припомняне от Уикипедия: "Виртуалният домашен любимец преминава през няколко етапа на развитие през жизнения си цикъл. Всеки етап продължава определено време, в зависимост от модела на играчката, като при преминаване към нов етап се издава звук".

Какъв ли звук ще издаде Радев следващия път, когато реши да сподели с нас своите геополитически възгледи? Не е трудно да се предвиди; все пак тамагочитата не са изкуствен интелект.

Започна с обявяването за "войнолюбци" на онези българи, които подкрепят борбата на украинския народ срещу руското нашествие. Впоследствие ги обяви за "нихилисти и безродници", което на съветско-комунистическия език, в който той е израснал означава - евреи и шпиони. След това ги изкара агенти на "големи чужди държави", което на съветско-комунистически език означава "Англия и Америка", смятани (незнайно защо) за най-върли врагове както от съветска, така и от путинска Москва. Последно обвини украинците, че "настояват" войната да продължи.

Ясно е какво ще каже следващия път, когато издаде звук: "Украинците провокираха Путин да ги нападне, защото това тяхното беше нетърпимо". От месеци човекът внимателно подготвя почвата за това съобщение, като постоянно намеква за някакви невидими исторически и политически причини, довели до неизбежността на тази война. Когато ни разкрие тези причини ще разберем, че според него украинците десетилетия наред не са спали, само и само да дразнят московците, докато накрая не са си изпросили боя...

Това беше разговор за патриотизма и той води до определени и очевидни изводи.

Радев и останалите български путинисти не са патриоти. Те са предатели на националната идея, готови да харижат не само Украйна, но и моята страна (опазена от моите дядовци) на всеки минаващ руснак. И студентите, готови да се осланят на милостта на някой агресор, не са патриоти. Оставена в ръцете на Радев, радевци и подобни младежи, България ще бъде изтрита от картата за норматив. Патриоти са били нашите предци, с оръжие в ръка и мокри цървули на крака отстояли територията, на която живеем и към която често се отнасяме като към чужда. Патриоти са украинците, в момента правещи това, което са правили нашите прадядовци.

Патриоти са и всички българи, които следват заръката на Васил Левски за това, България да се подреди като равна до останалите европейски народи, а не - до народите на Русия, Туркменистан или Таджикистан.

Румен Радев не е сред тези българи. Напротив, в последните седмици той се обозначи като техният най-лют и непоколебим враг.