- Случващото се е просто част от нормалния бизнес и пазарен живот. Огромните доходности, на които станахме свидетели през последните години, ни разглезиха. Всеки искаше да направи бързи пари. Но подобни неща никога не продължават вечно и България не е изключение.

Въпросът е обаче дали това, което виждаме да се случва на пазарите в момента, променя фундаментално картината? Не мисля така. Не вярвам, че просто така компаниите - било български, регионални или международни, които са имали някакъв потенциал преди месец, сега са го загубили и всичко е вече "мрачно" и "черно". Не мисля така.

Очевидно сантиментът по света се променя, започвайки миналото лято с проблемите около ипотечната криза в САЩ. Променят се и настроенията към региона. Неща, които инвеститорите пренебрегваха в миналото, когато те все още бяха ентусиазирани, вече ще имат по-голямо значение и ще им се отделя повече внимание. Дали инфлация, дефицит по текущите сметки, стабилността на обемните курсове - всичко това, на което инвеститорите не обръщаха особено внимание досега, се промени. От това местните пазари може да ги заболи, но в крайна сметка ще е полезно за тях, защото от макроикономическа гледна точка правителствата ще бъдат принудени да обърнат внимание на положението и да реагират адекватно.

На ниво компании инвеститорите отново ще трябва внимателно да подбират добрите от не толкова добрите компании. Това в дългосрочен план ще даде повече стойност на инвестиционните професионалисти. В миналото някои инвеститори дори не считаха, че имат нужда от консултации, след като пазарът растеше с 30-50% и в каквото и да се инвестираше, то поскъпваше.

Въпреки всичко аз искрено вярвам, че регионът има силен потенциал за растеж. Корекции също ще има, за да ни върнат на стабилна база. Правителствата от своя страна пък ще организират по-добре действията си, а инвеститорите ще са по-предпазливи и няма просто така да се втурнат в инвестиции.

- Гледайте нещата в перспектива, като за пример ще ви дам историята с човека създал фондовете "Пайъниър" през 1927 г. Все още е смятан за инвестиционния професионалист с най-добри исторически резултати в дългосрочен план. На година той е правел по 14% доходност, което ако се предложи на българските инвеститори например, те ще ви помислят за луди. Но тук говорим за такава доходност за всяка година в продължение на 50 години. В дългосрочен план разликата в доходностите има огромно значение и на това трябва да се обърне внимание. От друга страна, той започва бизнеса си през 1927 г., може би една от най-лошите години да започнеш въобще собствен бизнес, защото две години по-късно, 1929 г., всичко отново е "мрачно" и "черно". Въпреки това е успял да постигне подобни исторически резултати.

Всички искаме да купим евтино и да продадем по-скъпо. Ако в краткосрочен план го постигнем, добре, но в дългосрочен наистина няма значение и създателят на "Пайъниър" го е доказал, като е започнал бизнеса си в най-лошото възможно време.

- Главното е човек да не се поддава на паниката. Може би е подходящо да разгледаме отново правените от нас анализи и дори да купим някои от най-засегнатите от спада компании на нива, на които не сме и вярвали, че ще можем да влезем.

Не бива да се влиза в т.нар. стаден комплекс и да се продава. По-скоро инвеститорите е добре да изчакат димът да се разчисти и да се възползват от ситуацията като възможност да влязат в компаниите и индустриите, които смятат за фундаментално атрактивни. Доверието ни в българските компании не се е променило. Защо да разпродаваме компании, в чийто потенциал сме вярвали преди няколко месеца.

- Естествено ежедневно следим портфейлите си и трябва да подсигурим ликвидността си, като изтеглим тези компании, които само маргинално са влезли в тях. Но ако имаме възможност да влезем в нови позиции, ще го направим. Регионът има своя потенциал и извън Индия и Китай е сред най-бързо развиващите се. Това няма да се промени фундаментално. Може да има забавяне на ръста, но в обозримо бъдеще фундаменталните фактори остават стабилни. Затова не виждам защо да взимаме нерационални решения, като се поддаваме на паниката.

- Работил съм в централна банка и точно в този момент не искам да съм на тяхно място, защото ситуацията е много сложна. От една страна, логично е да се помогне на пазарите, като се увеличи ликвидността чрез промяна в лихвите, но, от друга - трябва да се балансира ръстът в цените на хранителните продукти и горивата, респективно ръстът на инфлацията. Поддържането на този баланс е сложно.

Специално в региона трябва да се обърне внимание на въпроси като дефицит по текущата сметка, висока инфлация, които споменах. В миналото те не са били на дневен ред, но може би вече трябва да станат, защото проблемите там са тревожни и инвеститорите вече им обръщат внимание. Въпреки това оставам оптимист и смятам, че за страна като България, която след влизането в Европейския съюз леко губи стимула да прави каквото и да е, това може да са новите стимули тя да развива реформите си. Използвайте например въвеждането на еврото като следваща цел, за постигането на която трябва да направите всичките необходими непопулярни реформи.

- На регионално ниво смятаме да запълним нишите, където все още не присъстваме. Току-що открихме дружество за управление на активи в Сърбия и предстои да отворим такова и в Македония след няколко месеца. Смятаме да открием и банка, която да обедини и надгради дистрибуционната мрежа на основните три дейности. Надяваме се, тя да е напълно функционираща до края на годината.

По отношение на България миналата година затворихме кръга от основните ни дейности и вече предлагаме управление на активи, брокерски услуги и животозастраховане. Трите дейности взаимно се допълват - взаимните фондове, животозастраховането в комбинация с инвестиционна схема и брокерските услуги основно в частта на управление на богатство и доверителното управление. От гледна точка на дейностите си няма да предлагаме нови направления тук, но ще развиваме нови продукти. Планираме да предложим на българския пазар 4-5 фонда на словенското дружество. Все още се обмисля кои точно и се подготвя предлагането им.

- В момента в Словения данните показват, че средно 2000 евро на човек от населението са инвестирани в инвестиционни фондове. Историята дори за нас е все още в самото си начало. Ако сравним средствата като процент от БВП например с Португалия и Гърция, ще видим, че при тях показателят е три пъти по-висок. Но дори и БВП на човек да не се увеличава, а само разбирането и знанието на хората за алтернативата да нараства, пак е добре. Къде е таванът, може би Швеция, където проникването на продукта е 94%. При тях има задължителна инвестиция в подобен продукт, но дори и без задължението 75% отиват във взаимните фондове. Това са трима от всеки четвърти българин. Да си представим какво било станало, ако толкова българи инвестират във взаимни фондове. Естествено това е възможно, но, да речем, след 20 години. След няколко години съвсем възможно е обаче, ако сега имате около 40-50 евро на човек, инвестирани във фондове, сумите да се увеличат до 250 - 300 евро. А ако това стане изведнъж, имате пазар от 2-3 млрд. евро.

- Нищо по-различно и оттук България не се различава от останалите страни.

- Не се поддавайте на паниката. Най-добрият пример остава "Пайъниър". Продал ли е всичко той през 1929 г.? Не. Изчакайте димът да се разчисти и ако имате средства, преценете кой има добри исторически резултати и всъщност увеличете инвестицията си. Не смятам, че това, на което сме свидетели през последните 10 дори 100 години, се е променило фундаментално. Паниката е най-лошият съветник. Светът вече е виждал подобни ситуации - през 1929 г., 1987 г. За българските и словенските инвеститори, разбира се, е нова ситуация, особено след огромните ръстове през последните години, но те не бяха нереалистични. Съответно не бива да се преминава в другата крайност - да се смята, че това е хазарт, пирамида.

Според мен настоящата ситуация ще накара хората да се фокусират върху това какво всъщност им казва човекът от отсрещната страна, който продава. В Словения през последните 2-3 години основна част от средствата влязоха в 4-5 фонда от над 200 схеми, защото хората смятаха, че познаваме региона. Не мисля обаче, че са си давали сметка за риска, който поемат, и съответно не възприемаха, когато им се кажеше, че този тип инвестиции са волатилни. Вечните съвети са да премислите инвестиционните си хоризонти, да диверсифицирате и да сте търпеливи. Но в региона хората не са търпеливи, а обичат да правят бързи пари. Тези навици ще трябва да се пренастроят. В дългосрочен план вярвам, че сегашната ситуация е за добро и ще ни направи по-силни.