Природозащитници възстановиха смятано за изчезнало водно растение в Атанасовското езеро
За възстановяването на растението морска рупия в екосистемата на Атанасовското езеро съобщиха от Българската фондация "Биоразнообразие". Видът е единственото водно растение във водите на Атанасовско езеро. Дълго време смятана за изчезнала, морската рупия е тревисто растение от групата на морските треви с нежни листа, високо около 15 см.
Морската рупия (Ruppia maritima) е воден растителен вид, който въпреки научното си наименование не е морско растение. Описана е като устойчив на сол сладководен вид. Родовото име Ruppia е посветено от Линей на немския ботаник Хайнрих Бернхард Рупиус (1689-1719), а специфичното име (maritima) се превежда като "на морето". Заради съвместимостта си с морската вода рупията е широко разпространен вид в сладководни водоеми, които са свързани с канали и в плитките части на морето.
Според експерта от БФБ Спас Узунов именно Атанасовското езеро доскоро обаче не е имало силна популация на вида. Находищата са ограничени единствено в периферните части - тези, които директно се захранват с морски води. Природозащитниците са открили през 2015 г. малки и изолирани колонии на вида в северната част на лагуната и това е предизвикало интереса им.
Според изследванията на БФБ през последните години рупията се влияе от пресъхванията на по-вътрешните басейни, високата температура на водите, силните вълни, причинявани от летния бриз в плитките басейни и замътването, причинено от движението на водите и от вълните. Тези фактори са предизвикали и почти пълното изчезването на вида от Атанасовското езеро.
През 2019 г. от Българската фондация "Биоразнообразие" започват дейности по подпомагане на оскъдната популация и проучване на специфичните изисквания на рупията за живот в Атанасовското езеро и търсене на подходящи места за възстановяване. Основното изискване за басейните е да имат относително постоянно водно ниво, тинест субстрат, да не се образуват високи вълни и да има добра прозрачност на водата.
Спас Узунов от БФБ разказва, че в периода 2019 - 2021 дори естествената колония на рупията в Атанасовското езеро не се е развила. Причините за това са били основно високата мътност на водите в басейна, породени от недоброто управление на водните нива и захранването на езерото със свежи морски води. Екипът е потърсил донорски колонии извън езерото, фокусирайки се на находищата на вида в Поморийското езеро.
"Там растението се развива много добре, благоприятствано от упадъка на солодобива, което позволява поддържане на по-високи водни нива, липса на пресъхване и слабо колебание на температурата и солеността на водите, и най-вече висока прозрачност в резултат от бавната циркулация на водите при липсата на солодобив. Популациите на Ruppia maritima в Атанасовското и Поморийското езеро имат общ произход и се поддържат от растенията на вида в Бургаския залив - най-обширните подводни ливади по нашето крайбрежие", разяснява Узунов.
През периода 2021 - 2023 г. от Българска фондация "Биоразнообразие" прилагат нови методи за засилване на популацията с помощта на доброволци и различни донори. През 2023 г. трансплантираните от БФБ растения вече имат площ около 3000 кв.м - около 100 пъти повече от първоначалната площ. Колонията според експерта Спас Узунов по нищо не се различава от естествените колонии по своите характеристики и възможностите за въздействие върху качеството на средата с басейна. "Приемаме нашата работа за възстановяването на рупия в Атанасовското езеро за голям консервационен успех, първи по рода си за българската природозащита. Успяхме да демонстрираме за пръв път у нас алтернативна техника за възстановяване на крайбрежни местообитания с голям ефект върху тяхното качество. Екосистемните услуги, които тези растения предлагат, са неизмерими с инвестициите и усилията за тяхното възстановяване, особено в контекста на климатичните промени и загубата на крайбрежни местообитания", споделя Узунов.
Повече за важността на влажните зони в контекста на климатичните промени виж тук.
Природозащитниците посочват, че възстановяването на морски треви по света е дългогодишна практика, особено по атлантическото и тихоокеанското крайбрежие на САЩ и в Източна Азия. В Европа в последните години възстановяването на морски треви също се радва на голямо внимание и се прилага в много страни - Испания, Франция, Италия и Гърция. В България използването на подобна практика се извършва за пръв път и предизвикателствата, пред които БФБ са се изправили, са били многобройни.
Морската рупия е много важен вид за екосистемата - макар дребно и невзрачно растение, то има незаменима роля за нейното функциониране. На първо място тя образува обширни и плътни подводни обраствания, наречени ливади, които са местообитание за много видове животни, които се крият или размножават в сенките на растенията - червеи, ракообразни, мекотели, риби. Други важни функции на рупията са пречистването и обогатяването на водата и почвата с кислород, укрепването на тинята и бреговете на влажните зони и намаляване на силата на вълните.
Морските треви привличат птици, които се хранят с тях, а самата рупия е любима храна за различните видове патици и гъски. Най-голяма плътност на тези видове в Атанасовското езеро от БФБ са регистрирали в басейните, в които рупията расте. Експертите на фондацията посочват, че в научната литература има данни за хранене на розовото фламинго с рупия, но в България такова не е наблюдавано.
Атанасовското езеро е известно именно като дом на богато птиче биоразнообразие, което привлича специализирани туристи, както и с традиционния за района солодобив. То е защитено като влажна зона от международната Рамсарска конвенция и като защитена зона в "Натура 2000" по европейските директиви за биоразнообразието. Атанасовското езеро е една от най-ценните зони от "Натура 2000" за защита на дивите птици и най-богатото на птици място в България с 333 вида. През 2021 г. именно на Атанасовското езеро бе наблюдаван за първи път нов за България вид птица (виж тук). Тази пролет за първи път бе наблюдаван и опит за гнездене на розово фламинго в България - именно в зоната на Атанасовското езеро.