Той уточни, че това предложение ще прекрати концесията на пристанището, която е увеличена от служебния кабинет на Гълъб Донев с 24 години без мотиви. По думите му контролът на това пристанище е ключов за България и за влизането ѝ в Шенген. След приемането на промените в закона "Лукойл" ще продължи да ползва пристанището, но ще заплаща такса, а оперирането му ще поеме министерството на транспорта, добави Петков.

Той допълни, че целта е решението да бъде гласувано в максимално кратък срок и увери, че транспортното министерство може да оперира на пристанището. В проекта е предвидено решението за прекратяване на концесията да влезе в едноседмичен срок.

Петков обясни, че компанията "Лукойл-Нефтохим", която има база на пристанището, ще продължи да оперира на него чрез плащане на такси. "Вместо да има концесионни такси, ще има приходи от оперирането на това пристанище, но изцяло под български контрол", каза още Кирил Петков.

Друг от съпредседателите на "Продължаваме промяната - Демократична България" - Атанас Атанасов, допълни, че с прекратяването на концесията ще се ограничат възможностите "Русия да използва българска инфраструктура, която да я снабдява с финансови средства".

Според Кирил Петков предложението ще бъде подкрепено и от ГЕРБ. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов потвърди това пред журналисти в кулоарите на парламента, но изрази недоволство от това, че Петков е избързал като е съобщил новината без останалите партньори. По думите му във вторник (18 юли) е имало "доста дълга среща" с Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Мария Габриел, Йордан Цонев, Делян Пеевски, на която идеята за промените в закона са били представени от ГЕРБ, ДПС и "Демократична България"

Според него би било добре след взимането на такива решения, те да бъдат обявявани съвместно. Борисов допълни, че ГЕРБ ще подкрепи промените в закона, но при условие, че в него бъдат включени и текстовете за тръбите и за особения управител.

Изказването на Борисов съпредседателят на "Продължаваме промяната - Демократична България" коментира с думите, че е станало "комуникационно нестиковане". Той потвърди, че темата е била обсъдена с ГЕРБ и ДПС и е постигнато съгласие да се започне с концесията на пристанището "Росенец".

Депутатът от ДПС Делян Пеевски, санкциониран по глобалния закон "Магнитски" заради корупция, също потвърди информацията, но заяви, че инициативата за промените в закона са на ГЕРБ и ДПС, а "Демократична България" веднага са я подкрепили.

От БСП пък представиха "принципната си позиция", според която обекти от национално значение трябва да бъдат национална собственост. По думите на лидера на социалистите Корнелия Нинова конкретно това предложение обаче показва двоен аршин, тъй като се подготвя концесия на летище Пловдив.

През октомври миналата година служебният кабинет на Гълъб Донев тихомълком разреши на "Лукойл" да остане концесионер на "Росенец" за още 24 години до 2046 г. въпреки санкционния режим на ЕС по отношение на руския петрол заради агресията на Русия срещу Украйна. Малко след това тогавашният служебен министър на транспорта Христо Алексиев оправда това решение с дерогацията (изключението), която правителството на Кирил Петков поиска и Европейската комисия предостави на България, до края на 2024 г. петролното ембарго на ЕС срещу Русия да не важи за страната.

В началото на декември 2022 г. ДПС обяви, че обмисля законодателен вариант българската държава да влезе във владение в ръководството и в оперативното управление на рафинерията при нужда. Тогава от "Демократична България" видяха в инициативата на движението опит за овладяване на рафинерията с подставени лица и от своя страна представиха законопроект, който ще даде възможност на държавата да наложи оперативен контрол над "Лукойл".

Така в крайна сметка в началото на тази година с промени в текстове в закона за контрол върху прилагането на дерогацията от ЕС, внесени от ДПС, Народното събрание намери начин как да прекрати концесията на пристанищния терминал "Росенец". Решението беше подкрепено от ГЕРБ и "Демократична България", докато повечето депутати от "Продължаваме промяната" гласуваха с "въздържал се".

За целта обаче беше нужно позволението на ЕС, а малко след приемането за промените в закона 48-ото Народно събрание беше разпуснато и така и не се стигна до приключване на процеса.