Кандидатите за председател на Сметната палата обещаха политическа независимост

Кандидатите за председател на Сметната палата обещаха политическа независимост

Кандидатите за председател на Сметната палата обещаха политическа независимост
Публичност, прозрачност и независимост. Да спазват тези принципи дадоха заявка двамата кандидати за нов председател на Сметната палата - Димитър Главчев и Нина Стоименова по време на изслушването им в парламентарната бюджетна комисия. Те са кандидатури съответно на ГЕРБ и "Възраждане".
Срокът за внасяне на номинации за председател бе до 16 юли. Той беше удължен два пъти, след като до вечерта на 7 юли единствената внесена кандидатура беше тази на Нина Стоименова. С проекторешението за удължаване на срока депутатите определиха до избора на нов председател длъжността да изпълнява Горица Грънчарова-Кожарева, бивш заместник на отстранения председател Цветан Цветков, също като него с изтекъл мандат.
Това обаче предизвика правен казус, тъй като няколко седмици по-рано Конституционният съд обяви за противоконституционно отстраняването на Цветков. В началото на годината по инициатива на ГЕРБ, БСП, ДПС и "Български възход" Народното събрание внезапно освободи Цветков с обяснението, че мандатът му е изтекъл преди една година и коментари за репутационен скандал заради дарения към "Да, България". "Продължаваме промяната" и "Демократична България" обжалваха през февруари пред Конституционния съд отстраняването на Цветков, а съдът се произнесе четири месеца по-късно. Във вторник (12 юли) президентът Румен Радев обяви, че е сезирал Конституционния съд заради решението на Народното събрание. Той е на мнение, че с действията си по темата народните представители са нарушили принципа за независимост на Сметната палата.
В първата част от изслушването днес двамата кандидати изложиха визията си за работата на Сметната палата.
Сред основните идеи на бившия председател на парламента Главчев е да възстанови работата на консултативен обществен съвет, който да разглежда работата на одиторите, но без намеса във функциите и организацията на работа на органа. Той смята да привлече и бивши председатели на Сметната палата да участват в работата на съвета. Конкретно за работата на Сметната палата каза, че има "неща, които могат да се пипнат, що се касае до субсидиите на партиите", но добави, че това е работа и на Народното събрание.
Нина Стоименова, която бе представена от "Възраждане" като изключително ескпертна кандидатура с професионален опит в областта на одита, финансовото право, счетоводството, заяви, че първият ѝ приоритет би бил стабилизиране на обстановката сред работещите в Сметната палата, за да придобият увереност, че няма да бъдат масово подменени. Тя констатира, че трябва да се върне доброто име на Сметната палата сред обществото и международните партньори, което според нея е разклатено през последните месеци. Поиска да бъде прегледано докъде са стигнали всички започнати одити и заяви, че в новата финансова програма на Европейския съюз за периода 2021 - 2027 ще залага повече на резултати и постигнати цели, а не единствено на финансова проверка за изразходване на средствата. Стоименова има идея в някой от университетите да се създаде паралелка, която да предоставя възможност да се обучават млади хора, които искат да работят за Сметната палата. Паралелно възнагражденията в нея да станат "достойни".
"Действаща, независима, прозрачна одитна дейност", обобщи Стоименова визията си.
Последва етап от изслушването, в който депутатите задаваха въпроси.
Мартин Димитров от "Продължаваме промяната - Демократична България" отчете добрата работа на Сметната палата през последните години с открити сериозни пропуски в компаниите "Монтажи" и "Автомагистрали". Препоръча обаче новият председател да направи проверки за 16 одита, прекратени при съмнителни обстоятелства. Даде пример с одит на Фонда за гарантиране на влоговете. И двамата кандидати се съгласиха, че проверка е нужна, като Стоименова увери, че като одитор не обича нищо на трупчета и нямало да пожали каквото и да е, за да излезе истината. Ако някой се опитал да й окаже натиск, щяла да си подаде оставката.
Георги Ганев попита каква визия имат за престуктуриране на Сметната палата, като Главчев обобщи, че Сметната палата е работила добре и ще се стреми тези, които работят да бъдат стимулирани, другите - не. Освободените, ако са добри специалисти, ще положи усилия да се върнат.
Румен Гечев от БСП заяви, че Сметната палата е уж независима, а през последните години на два пъти са прекратени предсрочно мандати на председатели и се избират нови, които се харесват на понастоящем управляващите. Той сигнализира за одити, които са на трупчета и предложи да бъде направена екселска таблица, в която се записва кога и къде започва одит, а бюджетната комисия периодично да следи за резултатите, с което Стоименова се съгласи.
"От управляващите винаги има натиск. Ръководството трябва да е защитено от прекомерен натиск. Става дума за 70 млрд, харчени годишно от бюджета. Сумата е достатъчно привлекателна, за да поставя в колебания", каза Гечев.
На това Главчев декларира, че бягал като дявол от тамян от политически пристрастия.
"Ако някой има политически пристрастия, няма място в ръководството на Сметната палата", заяви предложеният от ГЕРБ и също се противопостави на одитите на трупчета. По думите му, ако има политически представители в консултативния съвет, те трябва да са от всички партии.
След като вметна, че е "ясно кой ще бъде избран", Тошко Йорданов от "Има такъв народ" се върна към казуса "Нексо" като каза, че в един месец служители на компанията са получили увеличения на заплатите, което дарили на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", но уточни, че не помни дали и на двете. Венко Сабрутев от коалицията веднага реагира, че за това изказване може да се заведе дело за клевета. Покрай разследването на криптокомпанията "Нексо" от прокуратурата стана публично известно, че "Демократична България" е получила от 15 служители на "Нексо" дарения за 199 999 лв през 2021 година и 199 993 лева през миналата година. Те са отчетени от партията и публикувани на сайта на Сметната палата.
И двамата кандидати казаха, че са запознати със случая основно от медиите, а Главчев добави, че категорично няма закононарушение.
"Може да има заобикаляне на закон, което е трябвало да светне на одиторския екип и да има реакция, за да не е това дъвка сега", каза Главчев.
Сабрутев пък поиска Сметната палата да проверява подписите за регистрации на партиите в изборите за "мъртви души", на което и двамата кандидати отговориха, че това е работа на ГРАО и ЦИК, но ще проверяват всичко, за което законът им дава правомощия.
След края на изслушването председателстващата комисията Теменужка Петкова обобщи, че ще бъде изготвен доклад, който ще се приложи към проекторешенията за избирането на всеки един от кандидатите. За избран при гласуването в пленарна зала ще се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите депутати. Ако и двамата кандидати отговорят на това условие, избран ще бъде кандидатът, получил най-много гласове "за".
През миналата седмица Главчев участва в неформална среща с "Продължаваме промяната - Демократична България", на която да изложи идеите си, но Кирил Петков не се яви на съвместно изявление с него след разговора, за разлика от събеседването с кандидата за гуверньор на БНБ Димитър Радев, който вече е избран.
След като обяви кандидатурата на Главчев за управител на Сметната палата, лидерът на депутатите на ГЕРБ в парламента Десислава Атанасова обяви, че номинацията е одобрена "Продължаваме промяната - Демократична България". От коалицията не издигнаха своя кандидатура за поста в посочения за това срок, а междувременно неофициално се разбра, че двете формации са постигнали договореност ГЕРБ да излъчат кандидатура за шеф на Сметната палата, а коалицията - за управител на здравната каса.