Къде е мястото на 24 май
Включването в проекта за конституционни промени на идеята 24 май - Деня на българската писменост и култура, да стане национален празник, вместо сега чествания Трети март, а той да се празнува като официален, разбуни духовете до степен, че някои политически партии, конкретно БСП (чрез изявление на лидера Корнелия Нинова) постави изключването на темата като условие за обсъждане въобще на проекта. А ГЕРБ, които точно преди година предложиха такава промяна, но в Кодекса на труда, но тя не събра достатъчно подкрепа, през тази седмица не заеха категорична позиция. "Имаме много велики празници", беше лаконичен лидерът Бойко Борисов.
Темата с националния празник фокусира масовото внимание и публичното обсъждане на конституционния проект, като по нея медийно се изказваха историци, юристи, политолози, социолози, антрополози, преподаватели, други експерти и, разбира се, всеки гражданин с позиция използваше стената си в социалните мрежи, за да се определи и заяви кой е по-по-най-подходящият празник. Това вероятно е било изчислено от предлагащите и може би умишлено измести вниманието от същинската част на конституционната промяна - съдебните реформи.
Вероятно е и в графата, по която може да се отстъпва в бъдещите гласувания на поправките в опит да се удържат важни за контрола в съдебната власт механизми или да се добавят гласове. Затова и депутатите, които преговаряха по проекта - този на "Продължаваме промяната - Демократична България" да бъде внесен с някои промени и подкрепата на ГЕРБ и ДПС - бяха уклончиви по темата с празника, че много дискусии предстоят.
Иначе проблем с Трети март, празнуван като национален, има и политическите партии не могат да си затварят очите, това се вижда всяка година от яростните спорове-кавги дали е редно поколения българи да израстват и помнят своята държава с един лозунг - тържествено изказване на благодарност и признателност към друга държава, други народи и армии и към чужд владетел за постигане на вековната мечта за свободна и независима българска държава.
А печалният парадокс е в това, че тези българи, които се смятаме за патриоти, или националисти, или съпричастни на националната идея (всякакви още добри или съмнителни определения за нас си можем да изброим), би трябвало да сме всички вкупом "за" 24 май, или поне "за" друга дата, тоест "не" за поклон пред друга държава, без да се заличава признателността ни към нея. Но не и не - разговорът по същество е невъзможен, обсебени сме от противопоставяне.
"С някои нюанси": ГЕРБ и ДПС застават зад проекта на "Продължаваме промяната - Демократична България" за конституцията
"Дневник" отдавна води темата за ролята и силата на 24 май като национален празник. През миналата година, когато 3 март се падна дни след нападението на Русия над Украйна, медиата ни отново отвори дискусията за проблема с празника.
Не политиците, а историците първи поставиха въпроса
Целта беше да започне аргументиран и задълбочен разговор и че преди да решават политиците за национален празник, разумно е да бъдат чути експертите, които познават най-добре събитията от българската история и могат извън конюнктурните емоции да мотивират идея, която да е обединителна, каквато би трябвало да носи националният празник.
(Разговорите с доц. Пламен Божинов от Института за исторически изследвания при БАН и с проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий" можете да прочетете тук и тук, с доц. Стефан Дечев и проф. Петко Ст. Петков - тук и тук. А през юни 2022 проф. Петър Стоянович по същата тема предупреди, че въпросът е достатъчно сериозен и не бива да се обвързва с ежедневната политика и конюнктурни цели.)
Историците припомниха, че Трети март беше обявен за национален празник без обществен дебат, с указ на председателя на Държавния съвет Петър Младенов от 27 февруари 1990 г. и решение на завареното Народно събрание от 5 март 1990 г.
Историци до парламента: 24 май да стане национален празник
И за да не се повтори подобна промяна, професори и доценти по българска история проведоха през октомври 2022 г. научна сесия във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", на която прегледаха детайлно българския празничен календар и стигнаха до извода, че обединителният ден е именно 24 май. Въз основа на обсъждането отправиха петиция до Народното събрание с предложение да започне дискусия той да бъде обявен за национален празник, а Трети март да се чества като официален празник, както други отбелязвани тържествено и сега дати на исторически събития.
"От всички празници съществува един, който не изпълнява изискванията за единство на нацията и идентификацията, а същевременно е превърнат по политически причини в национален празник през 1990 г. Трети март е ден, привнесен у нас като ден на възшествието на чужд владетел. На този ден през 1878 г. е подписан един предварителен договор без правни последствия, който не решава българския национален въпрос, а напротив, го задълбочава", се казва в документа.
| Основните мотиви на историците са няколко: - Денят на Свети Кирил и Методий е най-продължително честваният български празник, още от 1851 г.; - Празнуван е в цялата българска етническа територия, тоест от всички българи независимо къде са се намирали - в Австралия, в Америка или в България; - Безспорен е като сплотяващ нацията ден, а националният празник на една държава трябва да бъде обединяващ, не разделящ. |
Най-детайлно са посочени историческите аргументи защо Трети март е изкуствено наложен за национален празник в статията на преподавателя във Великотърновския университет проф. Петко Петков.
Проф. Петко Петков, историк: 24 май е безспорен празник, такъв трябва да е и националният празник
По същото време ГЕРБ, виждайки впечатляващата масовост на тържествата конкретно на 24 май 2022 г., яхна вълната на общественото ликуване и поиска денят да стане национален празник, без да обясни защо през годините на своето управление не го е предложила, когато е имала и мнозинство да го осъществи. Днес се спотайва, с което поставя под съмнение мотивите си.
А защо не Денят на Независимостта?
Другите две дати, най-широко коментирани за национален празник, не само в социалните мрежи, а и от професионално запознати със събитията, са Денят на Съединението - 6 септември 1885, и Денят на Независимостта - 22 септември 1908 г.
"Съединението е велико и чисто българско събитие, но съединява Княжеството с Източна Румелия, докато Македония ще продължи да съществува под османска власт и този факт ще хвърля сянка на празника. А за Деня на Независимостта... Вярно е, че в почти всички държави националните празници са свързани с независимостта им. Но ние ще трябва неизбежно да отбелязваме на този ден заслугата на цар Фердинанд за осигуряване на дипломатическата подкрепа за тази българска авантюра, която се увенча с успех, а царят нали трябва да бъде мразен по дефиниция", коментира историк с усмивка и пожела анонимност.
Българският цар мразен по дефиниция, а руският цар тачен като освободител всяка година на 3 март, също по дефиниция? - питам за парадокса. "Българските политически партии си останаха с незряло, даже невежо отношение към българската история. Тъй че Трети март, понеже има поддръжка сред значим брой сънародници, може да бъде заменен само с ден, който се приема единодушно от всички българи, без значение колко наивни са техните възражения срещу дати като Деня на Независимостта ", заключи историкът.
А думите му навеждат към извод, че и за националния празник, изглежда, ще се търси решение, съобразено с реалностите на дълголетното манипулиране на масовото обществено знание за историята.
"Под хомота на комплексите", или има ли място 24 май в конституцията
Историческият преглед показва, че
До 1990 г. България не е имала национален празник, нито национална доктрина
До указа на Петър Младенов и решението на Народното събрание от 5 март 1990 г. България не е имала национален празник. До 9 септември 1944 г. Трети март се е чествал като официален - ден на Освобождението. След това е спряно празнуването до 1988 г. поради комунистическо-републиканската трактовка на историческите събития. А самия Девети септември е обявен от комунистическата власт за официален празник.
Озадачаващо е, но само на пръв поглед, че новоучредената Трета българска държава, която във всичките си последващи действия се ръководи от една цел - обединение на всички българи, оставени извън пределите й, в името на което води три войни, възприема тази цел като национална идея, наричана още национален идеал, но не я закрепва като национална доктрина.
Това е така, обяснява проф. Петко Петков, защото не може да се формулира национална доктрина въз основа на договор-примирие между две империи (Руската и Османската), без участието на България; договор, с който е нарисувана една карта на земи, населени с българи, наричана Санстефанска България, но де факто неосвободени от османско владичество, и то с деструктивното съгласие на Русия.
| Санстефанска България е понятие, възприемано като национален идеал, но никога не е било официализирано като национална доктрина. В историята на Третата българска държава не е имало национална доктрина. |
Споменавам този детайл, тъй като в интервю за БНР министърът на правосъдието Атанас Славов обяснява предложението за 24 май и като извеждане на "националната доктрина на конституционно ниво".
"Част от обществения договор са ценностите, около които е формирана българската нация. Те са много важни и трябва да бъдат зачетени на конституционно ниво. Вкарваме, така да се каже, националната доктрина на страната като част от конституцията. В конституцията ще видим преди всичко универсални ценности, но освен тях имаме и нещо специфично наше", заяви правосъдният министър.
Национална доктрина не е обсъждана до този момент
Ако трябва тепърва да се дискутира, със сигурност ще измести акцентите в раздела за съдебната власт, коментират различни анализатори.
Проблемът е, че новите текстове за ценностите, на които се основава българската държавност ("на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери"), трябваше все пак да бъдат предварително представени на общественото внимание въпреки тяхната безспорност, но заедно с въпроса дали трябва в конституцията да се залага и датата на националния празник.
Още повече изневиделица, без въобще да е споменавана такава идея от авторите на проекта за включване в основния закон. (Дори само фактът, че кирилицата, която е посочена в ценностите, не е създадена от братята Кирил и Методий, а от българските книжовници, техни ученици, заслужава отделна дискусия.) Или идеята за 24 май можеше да се подложи на обсъждане заедно с други основополагащи събития от българската история и да се приеме като решение на Народното събрание, за което би могло да се събере мнозинство.
За да се избегне това, не е изключено да падне от проекта предложението за националния празник, а темата да оттече като поредното оживление за три дни. И да си останем с разделението на Трети март. Празникът, който не ни обединява с идеята за Освобождението, уви, а ще продължи да ни разделя - трагично, необратимо и вече фатално за бъдещето ни като нация.
