Има ли европейски пари за хижите
Десетки хижари от цялата страна присъстваха на конференция, която е част от кампанията на конкурса "Хижа на годината" в Учебния център "Мальовица" (бивша Централна планинска школа). Пред тях председателят на БТС Венцислав Венев призова за активно кандидатстване по европейски програми.
"Думата туризъм я няма в Плана за възстановяване и устойчивост. Експертите от Министерството на туризма и Министерството на младежта и спорта не знаят какво да ни кажат, защото нашият (планинският) туризъм го няма при тях", подчерта Венев. Задачата е държавата да разбере, че този вид туризъм има сериозно бъдеще и трябва да бъде изведен на водеща позиция в икономиката на страната, а не да се набляга само на морските курорти", добави той.
Повечето хижи са в окаяно състояние, други са изоставени, трети - приватизирани. Собствеността в много случаи е неясна или се оспорва в съда. Държавата се води, че държи доста от тях, други - БТС и местни туристически дружества, собственик са и някои общини.
"Искаме да разберем защо се е стигнало дотук, но е важно да покажем и хубавите примери - младите хора, заели се със стопанисването на хижи", обясни една от целите на конкурса Панчев.
Европейски пари ще стигнат ли до хижарите?
Шанс за обновяването на хижите дават някои програми на Европейския съюз. Консултантът Весела Шаренкова посъветва хижарите по кои могат да кандидатстват.
Най-достъпна е Мярка 6.4 по Оперативна програма "Развитие на селските райони" към Министерството на земеделието и храните. Тя подкрепя неземеделски дейности в селски райони, като едната ѝ приоритетна ос е в сферата на услугите.
"Тази Мярка 6.4 предстои да се отвори скоро и тя финансира строително-монтажни дейности, предоставяне на нови услуги, но не дава средства за нова леглова база", разясни Шаренкова. Може да се кандидатства с проекти за реновиране на сграда, за фотоволтаична система, купуване на ново кухненско оборудване, изграждане на детски площадки, дори купуване на земя около хижата. Получателят на средствата по тази програма трябва да е юридическо лице и затова се налага хижарите или туристическите дружества да си партнират с фирми. По тази мярка се дават до 200 хил. евро.
Съфинансирането често пъти плаши хората, тъй като изисква сериозни налични средства. Тук може да помогнат различни фондове, които отпускат безлихвени кредити в тези случаи или с много ниска лихва, но при вече подписан договор по оперативната програма, обясни Венев.
Програма "Развитие на регионите" 2021-2027 е към Министерството на туризма. Едната приоритетна ос - "За интегрирано градско развитие", е с териториален обхват като подпомага екологичното развитие, културата, природното наследство и устойчивия туризъм в градските райони. Бюджетът на тази ос е 436 млн. евро.
Трансграничните програми - като "Интеррег България-Сърбия", също дават шанс и в тях българската страна, ако реши да е водеща, може да кандидатства за 1 млн.евро, които да разпределя на партньорите - от Сърбия, от Северна Македония. Условието е първо да се намери подходящия партньор по проекта. Ако се избере да не е водещ, тогава българската организация ще получи финансиране, определено от водещата - 10 хил. или 100 хил. евро в зависимост от степента на участие в проекта.
Проектът Star Growth към Министерството на туризма подкрепя малките и средни предприятия и също може да е от полза, тъй като е насочен към развиване на селския и екотуризма, на местата за настаняване, каквито са хижите и заслоните. По тази програма кандидатстват само юридически лица и затова хижарите и туристическите дружества трябва да са в партньорски отношения с тях.
Ролята на хижаря е ключова за привличането на туристи
Хижите не трябва да са само база за преспиване, техните стопани трябва сами да дават идеи за интересни събития. Тези места могат да станат и център за приключенски туризъм, за представяне на кулинарни традиции и обичаи на региона. За възстановяването на сградите трябват пари, но за да се привлекат туристите ролята е на хижаря. Неслучайно много хижи бяха изоставени и една от причините е не само, че някои не са били построени на подходящо място, но и защото сме загубили интерес към този вид туризъм и не сме намерили подходящите хора да ги стопанисват, коментира Любомир Попйорданов, председател на БААТ. Той призова за изрядна хигиена на легловата база и в тоалетните. "Когато леглото или тоалетната не са чисти, хората изпитват страх и стрес и просто искат да се махнат", настойчиво повтори той.
"Целта на всички ни е да повишим качеството на обслужване в туристическите ни обекти. Ние не гледаме на туристите като на клиенти - те за нас са партньори, които ни дават идеи и насоки, без тях няма как да ни има", потвърди и Венев от БТС.
Много от хижите са построени през миналия век предимно с доброволен труд от елита на обществото тогава. Всеотдайността, заложена в този градеж трябва да се възроди и млади хора все по-често се захващат с тази мисия. Новите хижари на "Бонсови поляни" в Люлин, на "Грънчар" в Рила, на "Момчил юнак" в Родопите бяха посочени като пример.
"Хора с бизнеси за милиони идват в българските планини. Те се интересуват и от история, от вино, кулинарна култура, от рози...", даде насока Попйорданов на участниците в конференцията. В този смисъл може да се кандидатства и за грантове на Министерството на културата, които са за съхраняване на българските традиции. Фолклорни събори или походи по стъпките на исторически личности от Възраждането са варианти, даде примери Шаренкова. Изискването е да се учреди културно дружество, което не е толкова трудно, добави тя. В тези направления Министерството на културата отпуска от 30 хил. лева до 200 хил. лева.