"Всичко е наред" може да помогне страшно много

"В част от ситуациите, по които предоставяме подкрепа, към нас се обръщат хора, които за пръв път се осмеляват да попитат дали това, което се случва с тях, е редно. Независимо дали става въпрос за ограничаване на личната свобода, системно уронване на увереността, токсични шеги на работното място, които карат човек да бъде системно неуверен в делата си и други. Има разколебаване в собственото усещане за нередност, защото може би сме нормализирали различните форми на насилие и фините форми на токсичност във взаимоотношенията до степен, в която се чудиш дали изобщо е ок да потърсиш подкрепа".
Това са думи Олга Минева - основател на фондация Emprove, която помага на жени, преживели насилие и попадали в токсични връзки, но и е водена от по-мащабната мисия за пробуждане на обществото за най-ранните прояви на токсичност във взаимоотношенията.
Фондацията е основана през 2019 г. и поставя акцент върху превенцията на насилието. Различното е, че се опитва да го прави не само чрез предоставяне на директна подкрепа, обучителни програми, подкрепа на работодатели, събития и лекции, но и чрез мащабни кампании с изкуство, за да достигне до възможно повече хора и по-широки публики. Част от Emprove е и общността на "Жените Survivors" - тези жени, които са успели да се измъкнат от токсичните връзки и са продължили напред и днес с опита и силата си променят животи.
Една от тях е Димитрина Иванова, която се присъединява към разговора на "Дневник" с Олга Минева. Димитрина Иванова преминава през токсична връзка, намира съмишленици в Emprove и става част от десетките жени в общността на "Жените Survivors".
Ранната превенция на насилието и пътят след това
Олга Минева подчертава, че фондация Emprove се опитва да постави два много важни акцента по темата с насилието - ранната превенция и как изглежда пътят след това. По думите й "не може само да гасим пожари" и да говорим за този проблем, чак когато вече е станало прекалено късно. Така и стартира създаването на Emprove - в началото те проучват опита на седем държави, за да разберат какво работи и къде са предизвикателствата за съществуващата подкрепа по темата. Забелязват, че не само в България, а и в други европейски държави, фокусът е основно върху кризата и дори чисто като комуникация на проблема много по-често виждаме кампании с плакати на насинени лица например.
В това Олга Минева вижда проблем и казва, че диалогът трябва да започне много по-рано. Затова фондацията създава кампанията #РаноБудна - за да информира обществото за ранните признаци на токсичност във взаимоотношенията и да провокира открит диалог по темата.
"Неслучайно събитията ни са свързани с отворени за широката публика концерти, лекции, корпоративни събития, изложби, кинопрожекции, литературни четения. Няма канал, който за нас не е релевантен, защото ние искаме да стигнем до всички онези хора, които не търсят подкрепа или не мислят, че имат нужда от нея и че тази тема ги засяга. Това е най-ранната превенция и най-голямото предизвикателство за нас", казва Олга Минева.
Превенцията според Минева е и подкрепата за мъжете. Фондацията има програма за мъжкото психично здраве, която стартира с арт инициатива - изложбата "Чуй Гласа Ми" на майстора на портретната фотография Павел Червенков, след която произлиза и желанието за лекции на тази тема.
"Има стигма около разговора за мъжкото психично здраве, но ако не се грижим за него, понякога натрупаните травми и неизказаните емоции могат да ескалират в насилие. Кръстихме изложбата "Чуй гласа ми", защото усещането и наблюдението ни е, че мъжете са готови да споделят и всъщност са чакали някой да ги попита. Те улавят емоциите си и могат да ги вербализират, но не го правят, защото така са научени - нали момчетата не плачат, ти трябва да си силен, да си основата на семейството. И в крайна сметка може би наистина ние просто трябва да зададем правилните въпроси и да чуем гласа им и да покажем, че няма проблем мъжът да говори за своите емоции". |
Освен за превенцията за фондацията е важно да се говори и за пътя след това. Доказателство за това са и "Жените Survivors" - общност от жени, които са излезли от токсични връзки, готови да подкрепят и други жени към промяна и нов живот.
"Прекалено дълго време ние като лешояди се фокусирахме само върху образа на жертвата. Медиите са гладни за това и винаги питат дали ще им дадем да снимат жена, която е преживяла насилие и имат нужда от драмата. А когато дойде светлината в тунела, медийният интерес приключва. Важно е да покажем, че има живот след това", казва Олга Минева. |

Димитрина Иванова допълва, че е много е лесно да влезеш в ролята на жертва и самата тя години наред се е чувствала по този начин: "Много е лесно да се пристрастиш към тази зона и да се самосъжаляваш, но всъщност смисълът е съвсем друг - да осъзнаеш, че си силна и можеш да предаваш нататък".
Точно това прави самата тя. Минава през менторската програма на фондацията и вече е готова да помага на други жени, които са в токсична среда: "Аз не очаквах колко много ще извади от мен тази програма, защото тези групови срещи те сблъскват с неща, които традиционната терапия не може. Най-хубавото са жените, които срещнах там и с които се опознаваме все повече и повече. Чувства се сплотеност. Другото нещо, което много ми хареса, е, че не се говори за жени жертви на домашно насилие, а за жените, които са преминали през това като победители".
Помощта и колко е важно да не се отказваме от нея
Въпреки че мисията на фондацията е да отвори диалог за ранната превенция на насилие и да покаже как изглежда пътят след това, все още има много жени, които не са успели да разпознаят ранните признаци и имат нужда от помощ. Олга Минева казва, че всеки случай е строго индивидуален и няма универсално решение, но има някои важни стъпки, които фондацията е почерпила от опита на "Жените Survivors" и които могат да са полезни за всеки от нас, ако има близък в подобна ситуация. Най-важен и в този случай е диалогът.
По думите на Минева въпросът "Как си наистина?" е съвсем прост, но всъщност много жени признават, че той изобщо не им е бил задаван. |
Второто нещо според Олга Минева и опита на фондацията е да не осъждаш, да не си налагаш мнението и да не казваш: "Просто си тръгни", защото пътят за това жената да си тръгне е много по-дълъг и комплексен. Статистиката показва, че една жена се опитва да си тръгне средно между 6 до 8 пъти, преди да го направи окончателно. Всеки от тези пъти е победа, а не провал, казват потърпевшите, макар в процеса много от приятелите им да са гледали на всяко връщане назад като провал.

След първия шамар: Какво да направите, за да има по-малко жертви на домашно насилие
Често картина е следната: Близките са били до жената, слушали са я, подкрепяли са я. Тя си тръгва, но след това се връща и те започват да показват разочарование, а всъщност всичко това е една репетиция за нейното съзнание и как да се освободи - вяра, че може да се справи. В тези 6 до 8 пъти жените губят много от подкрепящата си мрежа, не заради друго, а заради егото на отсрещния човек. Именно тази червена лампичка ни светват от фондация Emprove - егото няма място в процеса на подкрепа.
"Моят призив тук би бил да приспим егото си. Ако ти си до някого за подкрепа, а усещаш, че започваш да се обиждаш, защото той не ти е признателен и не е направил това, което си му казал, то това е его. Това е моментът, в който нашето самочувствие е накърнено, защото нашата "спасителна акция" не се увенчала с успех. А истинската подкрепа трябва да е лишена от его. Ти си там и подкрепяш този човек, докато той е готов. При нас са идвали жени, които са казвали: "Аз съм напълно готова и в момента никой вече не ми вярва, че съм готова". Ние сме тези, които трябва да сме до тях и да им покажем, че не са сами", казва Минева. |

Димитрина Иванова също е на мнение, че измъкването от токсична ситуация е дълъг процес: "Беше ми трудно да си тръгна по ред причини. Винаги има страх, даже мисля, че със страха не се разделяш много дълго време след такива неща. Но в един момент, когато си тръгнеш, осъзнаваш, че си взел правилното решение. Наистина това е много дълъг процес, защото ти минаваш през периоди на осъзнаване как се чувстваш и дали изобщо си в проблемна връзка. На финала вече знаех, че повече не мога да стоя и вече не ме интересуваше какво ще се случи, просто си казах: "Аз трябва да си тръгна". Най-големият страх беше дали ще се справя сама, но в крайна сметка успях. Една жена може да се справи с много неща".
Тя е и една от тези жени, които преминават през всичко сами: "Истината е, че понякога се случва да има неразбиране, защото хората някак си не вярват. Едва сега, когато станах част от "Жените Survivors" и се срещнах с такива, които са минали през същото, осъзнах и усетих разбирането, което преди това не срещах. Тези, които не са минали през това нещо, много трудно го разбират. Има го и другият момент, че ти не искаш да говориш заради срама от признанието. Трябва да мине много време, докато се престрашиш. Аз не говорех и затова минах през всичко сама". |
Олга Минева допълва, чe често с фондацията се свързват хора, които са близки на жена в токсична връзка и не знаят какво да направят: "Хората много често не се намесват, защото мислят, че трябва да влязат като спасители на бял кон и да имат цялото решение в главата си, а истината е, че решението и пътят за излизане от тази ситуация, са в човека, който е в съответната ситуация. Той носи ресурсите, с които може да се справи, а ние сме подкрепящата мрежа. От нас не се изисква да казваме на човека, че трябва да направи едно или друго нещо, а просто да покажем, да кажем на човека, че това, което му се случва не е редно, че това е насилие. Да кажем, че виждаме промяна в поведението и да го попитаме как се чувства наистина. Ние се плъзгаме по повърхността и се притесняваме да навлизаме в такива разговори, сякаш не е наша работа. А всъщност на кого е, ако не е на близките и приятелите, дори и колегите".
Тя допълва, че това да поискаш и потърсиш помощ до голяма степен зависи и от отношението на държавата към този проблем. По думите на Минева обаче, всеки един от нас има огромна роля в подобна ситуация и припомня, че буквално едно изречение може да бъде началото към промяната на нечий живот.
Изкуството и как то помага в превенцията на насилието
Различното в работата на Emprove е, че всички тези разговори за превенцията, помощта и диалога минават и през изкуството и множество арт инrциативи. Фондацията организира изложби, партита и лекции, за да може да достигне до всеки един. Тя ще присъства и по време на фестивала Sofia Summer Fest, където всички присъстващи ще могат да видят арт инсталацията на Рада Якова "Розов облак", да си поговорят с "Жените Survivors" и да опитат т.нар. коктейл "Ранобудна" - част от официалното меню с напитки на фес+
тивала.

Фотогалерия: "Розов облак" в подкрепа на жените, преживели насилие
"Ние не подозирахме изкуството какъв кратък път ще отвори към емоциите на хората, а то наистина пробужда. С този хаштаг направихме първия си кинопроект и осъзнахме, че хората нямат нужда само от рационални факти, от плакати със статистики. Да, те са ужасяващи, но през изкуството всъщност ние докосваме по-дълбоки пластове на съзнанието и хората си тръгват от тези събития с чувство за принадлежност към тази тема. Сякаш тя е тяхна, а не е просто репортаж, от който чуваш някакви числа. Когато веднъж си я съпреживял, е много по-трудно да си дистанциран от една тема и да си безучастен. адяваме се чрез изкуството да привлечем внимание, любопитство, въпроси, разговор и ангажираност", казва Олга Минева.
Димитрина Иванова също е на мнение, че изкуството много помага: "В моя случай това беше писането. В момента се сещам за Марина Абрамович, която много харесвам като артист, защото тя е минала през много тежко детство - нейната майка я е тормозила и тя до 29-годишна възраст е имала вечерен час. Според мен тя изважда тази потиснатост в семейството чрез изкуството, което прави. За някои хора е много трудно да гледат пърформансите й, но може би това е нейният начин да премине през преживяванията си. И това донякъде е смисълът на изкуството според мен. Освен да пробужда и да изважда емоции у другите, ти самият през него да преработваш неспокойния си вътрешен свят".

"Ранобудна": Олга Минева иска да преборим всяка форма на токсичност във взаимоотношенията
Всички арт инициативи на Emprove можете да следите тук. А ако някоя жена има вътрешно усещане за нередност и се чуди дали да потърси помощ, oсвен да пише на страницата на Emprove, Димитрина Иванова споделя какво си повтаря всеки ден:
"Всичко, което трябва да знам, ми се разкрива. Всичко, от което имам нужда, ще дойде при мен. Всичко в моя живот е наред. Аз съм в безопасност" - нещо, което си е взела от специалния 8for8 ден, организиран за "ЖенитеSurvivors" oт Биляна Савова и част от годишната програма за грижа и личностно развитие на общността на Emprove. Тъй като в момента преминавам през малко странен период, това са изреченията, които си повтарям всеки ден, за да се почувствам по-добре. Но понякога дори едно "Всичко е наред" може да помогне страшно много, особено ако ти го каже някой друг". |