Знаете ли какво е тагалог? Единият от двата национални езика на Филипините, на който в България е описан профилът на морския ни офицер. Портрет, който вече близо година помага на филипинските моряци да разберат как в един мултинационален екипаж се работи с българи. Зад реализацията на изненадващата идея стои един от най-добрите мениджъри в морския бизнес у нас - Андриан Евтимов.

Най-прозаичният отговор на въпроса защо един учещ в гимназията на Лом младеж иска да стане капитан е... романтиката. За Андриан Евтимов също било така. Той е роден в монтанското село Расово. Зад неговото "стандартно обяснение" обаче освен романтиката, стояли най-вече книгите на Жул Верн. "Малко по-късно, вече в Морско училище, си дадох сметка, че това е и един хубав начин човек да попътува. Ако трябва да бъдем честни, малко след като започнеш да работиш, романтиката се проявява на проблясъци сред рутинната работа и понякога ти помага да се закрепиш", казва днес Евтимов.

След завършване на образованието си започнал работа в БМФ. "Логично. Годината беше 1986 г. Бях на един кораб, който вече не съществува - "Странджа". Там изкарах почти три години и започна т.нар. ми океанска кариера, разказва Евтимов. На 34 години става капитан далечно плаване. Малко след това слиза на сушата и през 1999 г. започва работа в отдела за управление, безопасност и качество в БМФ като суперинтендант. Три години по-късно вече е директор на направление "Трампово плаване" с ранг на заместник-директор на параходството. После, за кратко, оглавява и "Морска администрация". Напуска в края на 2002 г. заради бюрокрацията след инцидента със затъналия край Паша дере хондураски кораб "Муун Лейк". Причината? Тогава, той си позволява да не изпълни заповед. Иначе казано - да не се предприемат никакви действия за предотвратяване на реалната опасност от изтичане на 56 т гориво от "Муун Лейк" в морето, докато няма реално подписани договори с Военноморските сили за това.

"След спасяването на екипажа следващият приоритет на един капитан, и особено капитан на пристанището, е запазването на околната среда. По-трудно ми беше не да се справя със ситуацията, а да се боря със зависимостта на местната структура от централата в София. Ако бях изпълнил тази заповед, щеше да ми е много трудно да обясня на варненци защо брегът е замърсен", спомня си днес Евтимов, който от 2004. г. ръководи българският клон на "Старгейт меритайм". Компанията е дъщерна структура на Taiyo Nippon Kisen Co Ltd. - едно от най-големите дружества за менажиране на кораби в Япония и част от K-line, която е в Топ 10 на корабопритежателите в света. Биографията на Евтимов обаче далеч не се изчерпва с това.

Андро, както го наричат приятелите му, е сред малкото българи, които са членове на Лондонския The Nautical Institute (международна професионална организация на квалифицираните моряци). Той е заместник-председател на Българската морска камара, от години преподава в Български морски квалификационен център (БМКЦ) и притежават диплома от Токайския университет по глобален мениджмънт и лидерство. Колегите му го определят като изключително праволинеен и с познания, които му позволяват да обясни на достъпен език които и да било морски конвенции или разпоредби. Държи на коректността. Убеди ли се, че може да разчита на някого, той получава пълното му доверие и подкрепа. Самият той казва, че е оптимист, наясно със себе си и работи лесно с хора, а обучението му в лидерство е един от моментите, с които се гордее. "Работейки с японска компания да разбереш японския стил на мениджмънт си беше истинско предизвикателство. Научих много, но японския стил се сблъсква много сериозно с българския манталитет", твърди Евтимов с усмивка.

"При японския стил грешката на един човек не се използва, за да бъде той притеснен, унижен или наказан с пари. Тя се отчита като грешка в системата и затова се подлага на обстоен анализ с цел да бъде коригирана. Вземането на решения винаги е колективен процес. Няма безотговорност или хаос. Изказването на мнения се приветства. Така всеки има право на глас и дори мнения, които не се вместват в темата също се отчитат. По този начин се формират няколко потока разсъждения при вземането на решения", обяснява управителят на "Старгейт меритайм".

След като вече няколко години наблюдава японския мениджмънт в действие, той има свое обяснение за японското чудо - силен колективизъм, перфектна организация и много работа. "Самите японци признават, че тяхната сила е в детайлите. Те не са силни в иновациите или в измислянето на нови неща, но когато нещо бъде преценено, че може да се използва, то се анализира до последните детайли. Именно в тях се правят подобрения. На моменти се стига толкова дълбоко в детайлизирането, че се получава нов продукт. Погледнете само гигант като "Тойота". Автомобилният концерн разглобява на детайли всички нови модели на конкуренцията, анализира ги, подобрява детайлите и така прави едни от най-силните автомобили", разказва Евтимов. След което уточнява, че в Япония не е странно да видиш току-що напуснали офисите си костюмирани мъже и жени с куфарчета около 21 или 22 часа вечер.

Основната дейност на "Старгейт меритайм" е осигуряването на български офицери за корабите на K-line и тяхното последващо обучение. Намерението е "Старгейт меритайм" да прерасне в мениджмънт компания, като част от корабите, собственост на K-line, които посещават европейски пристанища, да бъдат менажирани в България. "Замисълът е голямо предизвикателство за всички, които работят в "Старгейт меритайм", защото до момента компания, която да се занимава с чист корабен мениджмънт в България няма", разказва Андриан Евтимов. Посочва, че основният фактор, който за момента възпрепятства развитието на проекта са недостатъчните комуникации. "За една сериозна мениджмънт компания е нужно човек по възможно най-бързия начин да отиде на кораба, където има нужда от него. Особено когато става въпрос за кораби с висока скорост на обработка каквито са каркеърите (автомобиловози). Те престояват в пристанище между 8 и 10 часа. Напълно немислимо е заради липсата на регулярни връзки или "бедствие" като това от първите дни на годината да пътуваме по няколко дни", обосновава се Евтимов.

"Работейки с японци, вече мога да кажа, че за тях вече е ясно, че при нас много силно е застъпен индивидуализмът. Всеки българин, погледнат като личност, като индивидуалност е един голям вектор (насочена линия). Но когато в едно общество погледнеш хората - те са вектори в различни посоки. Според правилата на елементарната математика, когато започнеш да събираш вектори - особено щом са пространствено ориентирани, тези с противоположни посоки дават сбор нула или в най-добрия случай не се знае какъв ще бъде резултатът. В Япония всеки като индивидуалност е по-малък вектор като капацитет. Но когато този, който е начело каже, че посоката е тази или онази, всички започват да я следват. Така общият вектор расте все повече и повече. Опитвам се да направя някаква смесица от двата стила на управление - японският и българският и да приложа на практика някакъв елемент на колективизма, на екипната работа", казва Евтимов. Дали е успял? Вероятно. Защото в офиса на "Старгейт меритайм" целогодишно на ротационен принцип се въртят капитани и старши помощници за вътрешно обучение на кадрите на компанията.

Всъщност, обучението също е много характерна черта за японския мениджмънт. Там непрекъснато се обучават както самите хора, така и самите организации. Не липсва и предаването на опита от по-старите на по-младите. "Подобна система на менторство имаше и в корабоплаването в България. У нас обаче това по-скоро беше свързано със системите за израстване в йерархията. А когато човек работи на море, йерархията е важна. В компанията, в която съм, този модел лека полека се възстановява, защото има постоянство на хората, които работят. Аз много неща съм научил от капитаните, при които съм бил. Имах капитан - казва се Атанас Панчаревски, който никога не ми даваше директен отговор на въпроси. Но винаги ми обясняваше кое къде мога да го намеря. Казваше ми - "това нещо можеш да го прочетеш отсреща...", "ей там има една книга...". Така се понаучих да се ровя и да търся, спомня си Евтимов. А в неговия занаят без четене не може.

Визията за капитана, който вика и псува на мостика, отдавна е отмряла. Така не се всява респект и не се става лидер, казва още Евтимов, за когото лидерството е сред най-пристрастните теми за обсъждане. Смята, че част от българския манталитет е почти всеки, който има кетап за нещо да си мисли, че вече е научил всичко в професията си. "За да станеш лидер обаче, не е достатъчно само да си "капитан". Професионалните изяви не са само чисто технически или професионални качества. Изискват се други неща. Може да имаш перфектния специалист на кораба, но ако той създава проблеми в екипа, не е добре", разсъждава Евтимов. Затова работата в мултинационална среда, каквато е в моряшката професия, изисква голяма толерантност и уважение към всичко, което другите нации правят, категоричен е управителят на "Старгейт меритайм". "Изследването за профила на българския морски офицер, което спонсорирахме и което е написано и на тагалог - езика от началото на този текст, разкри много интересни неща. Той показа, освен че сме индивидуалисти, и че сме много толерантни към различните националности. Ако в екипажа на един български капитан или главен механик има някой, който не може да се вмести от професионална гледна точка, българинът никога няма да го изгони и до последно ще прави опити да го приобщи и да му даде шанс. При мултинационалните екипажи всяка нация изучава другата - трябва да знаеш какво да очакваш от другата националност. За филипинците е много важен подхода към тях - пряката забележка и крясъците към него не вършат работа. Моряшката професия не е трудна, но е свързана с лишения. Но когато на брега дори и при миниконфликт с колега можеш да забравиш, като се прибереш в къщи, това на кораба не може да стане. Затова потушаването на конфликтите, уменията да работиш с хора и лидерските качества са толкова важни на кораба", посочва Евтимов.

В момента на кораби на K-line работят около 250 българи, подбрани и изпратени от "Старгейт меритайм" и техният брой е повече от този на японските моряци в компанията. До няколко години техният брой трябва да стане 400, казва той. С усмивка уточнява, че макар и с относително добро име, българите не са родени моряци. "Когато една нация е морска, тя си строи къщите с прозорци към морето. А ние не го правим, защото ни духа."