- Зелената сделка и политиките, свързани с нея бяха приоритет от началото на мандата на Европейския парламент. Разбира се, икономическите и геополитическите напрежения сменяха приоритетите, но и COVID, и в войната в Украйна ни показаха, че Европа трябва да започне да мисли за изграждането на една по-независима енергийна система, в която да разчитаме предимно на ресурси и технологии, които можем да добиваме в рамките на континента.

- Със сигурност има такива критики и в някаква степен те са основателни, но в конкретиката на законодателството, за което ме питате, не бих се съгласила, защото това е законодателство, насочено към реиндустриализацията на Европа. Говорим за връщане на производства и за развитие на високотехнологични производства, което ще даде сериозен тласък на икономиката и ще се създадат нови работни места. Говорим за връщане на производства в Европа, а не просто за намаляване на потреблението на енергия и на замърсяването. Осъзнаването на това, че зеленият преход се оказа зависим от технологии и ресурси от трети страни, малко закъсня, но вече е факт и се надяваме това законодателство да даде по-различен тласък на европейската икономиката.

- Смятам, че по-скоро IRA е отговорът на САЩ на нашата Зелена сделка. Това, което се случва в Щатите е една корпоративна данъчна реформа - предвиждат се 400 млрд. долара инвестиции в чиста енергия, над половината под формата на данъчни кредити. В ЕС ние нямаме все още прерогатив за обща данъчна политика. Така че двете не са сравними. Но финансовият ресурс, който Щатите предлагат целеше да се привлекат тези производства в Америка, което беше проблем за Европа, защото означава, че и европейски компании и производства биха предпочели да се преместят. Затова ние заложихме даването на по-адекватна и по-улеснена правна и административна рамка, за да могат тези проекти да се развиват и тук.

- Ключовият проблем остава финансирането и това е нещо, по което усилено работя, защото в първоначалното предложение на Комисията беше заложено основният финансов ресурс да идва като държавна помощ. Това би създало сериозен проблем заради неравностойното положение на държавите.

Наскоро проверявах числата за размерите на държавната помощ от началото на COVID кризата и се оказа че половината от общия обем от държавна помощ в Европа е даден в Германия, 25% във Франция и останалите 25% - в останалите 25 държави членки. Това е ясна индикация, че държавната помощ може и да служи в спешни и кризисни моменти, но не може да бъде инструмент за финансиране за такива големи политики като реиндустриализацията на Европа.

- Това, което се опитваме да вкараме в предложението от Европейския парламент е да включим във финансирането системата за търговия с емисии и неизползваните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Данните сочат, че средствата по националните планове за възстановяване и устойчивост не се инвестират достатъчно бързо. За двете години откакто механизмът работи, едва 30% от средствата общо са инвестирани. Съветът на финансовите експерти е да използваме тези средства, защото в условията на висока инфлация те губят стойност, ако не бъдат инвестирани сега и веднага.

Насочваме се и към специални схеми за финансиране от ЕИБ и на разработването на повече схеми за привличане на частен капитал. Далеч съм от мисълта, че можем да градим икономика само с европейски или с публични средства. Необходими са държавни гаранции, че частният капитал ще бъде използван за стратегически проекти и дори при забавяне инвеститорите няма да загубят себестойността на средствата, които са вложили.

- Една от основните ни задачи е да не допуснем това да се случи, но освен финансирането има още един фактор, който ще бъде определящ - човешкият капитал. Оказва се, че дори да вложим целия ресурс във връщане на такива производства, има сериозен проблем по отношение на специалисти и експерти, които могат да бъдат ангажирани. Държави като България трябва сериозно да си го поставят като въпрос, защото още има сектори, в които ние имаме специалисти и експерти и бързо трябва да се работи в посока те да бъдат задържани, а не да се допусне поредното изтичане.

- Имаше сериозни средства за въглищните региони - 1.3 млрд. евро, но тъй като не предадохме териториалните планове, до момента сме загубили 100 млн. Все още можем да се надяваме 1.2 млрд да бъдат изпратени към нашата държава. Това е сериозен ресурс за преквалификация на хора със сериозни технически познания. Това, от което има нужда е да се дадат насоки какви ще са новите индустрии, коио ще се развиват.

- Енергията от въглища няма да бъде икономически рентабилна заради цените на емисиите. Дори няма икономическа логика тези централи да бъдат поддържани след 2038 г., както в момента е заложено. Не мисля, че има натиск от страна на собствениците, по-скоро има липса на план и на стратегия. Говоря с хората от мините и тецовете и те ми казват, че имат нужда от ясен план кога, къде и колко мощности ще са нужни, за да направят разчети на специалистите, които са им необходими и на тези, които вече трябва да започнат да излизат от индустриите и да се насочат другаде.

При нас стратегия има - ние знаем, например, че ядрената енергетика ще е основна и водеща, че имаме възможности за развитие на възобновяеми източници като геотермална и слънчева енергия и офшорни вятърни централи, че водородът също можем да развиваме, тъй като имаме експерти, но това което нямаме е ясен план на държавата кога, къде и колко трябва да идва от тези източници. Когато се направи това индустрията ще може да реагира.

- Дванадесетте държави, които които подкрепят ядрената енергетика в ЕС са единни и всички искаме ядрената енергетика да бъде включена в този регламент. В момента предложението на Комисията включва само новите ядрени технологии - т. нар. малки модулни реактори. Такива в Европа все още няма. Почти никоя държава няма собствен ресурс да развива проекти за малки модулни реактори. САЩ, Китай и Русия са доста по-напреднали. Това, което искаме е регламентът да включи съществуващите ядрени технологии, а не само новите, защото Европа има доста сериозно предимство в съществуващите ядрени технологии.

Нашата ядрена централа е с доста модернизирани системи за безопасност. И като технологии, и като експерти, сме от напредналите държави в Европа. Но, за да запазим това си предимство в региона поне, трябва се ориентираме къде, колко и какви ядрени мощности ще строим. Вече има нови проекти за Румъния и за Турция и ако те бъдат изпълнени преди ние да сме започнали нашите, тежестта на нашия ядрен сектор, ще започне да се намалява.

- Бих казала, че това е близка до невъзможна транзакция, защото такова оборудване не може просто да се препродава между държавите. Ако се променят плановете за пускане в експлоатация на една вече лицензирана или минала съответните проверки ядрена централа, това не може да стане без разрешение или лиценз от производителя. Не виждам как "Росатом" ще даде разрешение това оборудване да бъде използвано в Украйна.

- Допълващите и базовите енергийни мощности няма как да се развиват една без друга. Възобновяемите източници на енергия не могат да гарантират постоянно еднакво напрежение в електропреносната мрежа. За да имаш стабилна енергийна система трябва да има баланс между базови и допълващи мощности. България също има много добър потенциал за развитие на възобновяема енергия, но това не може да бъде за сметка на базовите източници. Родината на г-н Тимерманс, Нидерландия, също работи по проект за два нови реактора за ядрена енергия.

- Липсата на политическа стабилност у нас е проблем, но това, което на мен ми дава увереност, че ще се справим е индустрията. Българската индустрия е изключително запозната с всички законодателни инициативи в Европа и те подготвят своите производства. Преходът ще се случи, защото хората, които трябва да го изпълнят, не са политиците, а реалната икономика.