Днес започва международен проект, който цели връщането на брадатия лешояд - символа на българската природозащита - в България и на Балканския полуостров. През последните десетилетия този изчезнал за дивата природа вид се размножаваше в Спасителния център за диви животни на сдружение "Зелени Балкани" в Стара Загора единствено с цел подпомагане на популации в други страни като част от международната размножителна програма за вида. За проекта съобщиха официално от "Зелени Балкани" и от Фонда за дива флора и фауна, които са част от партньорите по проекта.

За да се завърне брадатият лешояд и в България, условие е преди това да има стабилни популации на гнездящи в дивата природа белоглави, египетски и черни лешояди. Четирите вида лешояди се допълват взаимно в природата и се хранят с различни части от мъртвите животни, като в България засега гнездят белоглави (увеличаващи се) и египетски лешояди (макар и все по-малко), а черният лешояд едва преди две години отбеляза успешно излюпване на малко в дивата природа край Котел, което след това бе отровено.

Възстановяването на вида цели не само компенсация за вредните човешки дейности, довели до изчезването на брадатите лешояди в средата на XX в. То е и полезно, защото - както и останалите лешояди - брадатият лешояд помага на животните и човека като "санитар на дивата природа", който обеззаразява мъртвите животни. Специалното за брадатия лешояд е, че той, наричан още и костобер, поглъща цели кости и така напълно обезврежда заразата и спира разпространението на болестите на дивеча и домашните животни.

Повече за отровите и лешоядите виж в специалното видео на проекта "Натура 2000 в България - нови хоризонти".

България е първата страна, която успява да размножи брадати лешояди в плен - в Софийския зоопарк в периода 1916 - 1927 г., една двойка успява да отгледа 11 малки. Тогава видът още гнезди на свобода.

Видът изчезва за България през 1972 г., когато е открита последната птица, убита над Сливен, според научна статия за БАН на Стефан Дончев от 1974 г., цитирана от проф. Росен Цонев. Оттогава брадатите лешояди, живеещи в Спасителния център на "Зелени Балкани" в Стара Загора, са единствените птици от този вид в България.

Освен защитен от европейската мрежа "Натура 2000" (от Директивата за дивите птици и националния Закон за биологичното разнообразие), брадатият лешояд е обект на защита и от Конвенцията за опазване на мигриращите биологични видове диви животни (Бонска конвенция), Конвенцията за опазване на европейската дива флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция) и Конвенцията по международната търговия със застрашени видове (CITES конвенция).

Брадатият лешояд е класифициран като "изчезнал вид" в Червената книга на България и е включен в Световния Червен списък със статут "почти застрашен" (Near Threatened IUCN 3.1) поради умерено бързо намаляване на световната му популация за последните три поколения. Европейската популация е претърпяла драматичен спад, довел до пълно изчезване на вида като гнездящ от Алпите, Балканите, Карпатите, Кипър и Сицилия. Въпреки всички природозащитни мерки и текущи програми за реинтродукция по данни от 2022 г. има едва 465 двойки брадати лешояди за Европа.

Елена Стоева от "Зелени Балкани" разясни за "Дневник", че тази численост е твърде ниска за оцеляването на вида без човешка помощ. А изчезването му е причинено от заплахи от човека - бракониерство, отрови за хищници, които се залагат в мъртви животни, изчезване на пасищното животновъдство, което намалява достъпа му до храна, и смърт при кацане на птиците върху електропроводи.

Брадатият лешояд е символът на българската природозащита, означен и на логото на защитените територии в България. Възстановяването на вида в българската природа е една символична цел за много от българските природозащитници след изчезването му като гнездящ в България, което предполагаемо се определя към края на 50-те години на XX в.

Проектът е под името "Живот за брадатия лешояд" и се финансира от програма ЛАЙФ на Европейската комисия. Той ще бъде изпълнен от сдружение "Зелени Балкани - Стара Загора" и партньори - Фонд за дивата флора и фауна, фондация "ЕкоОбщност", "EVN - Електроразпределение Юг" ЕАД, Северозападно държавно предприятие - Враца, Дирекция "Природен парк "Сините камъни" от България, Фондация за опазване на лешоядите (VCF) от Нидерландия и Milvus group от Румъния.

Крайната цел на проекта е да възстанови от списъка на изчезналите видове брадатите лешояди в България и на Балканите и да завърши реинтродукцията на черния лешояд в България като гнездящ вид в дивата природа. За Румъния инициативата ще постави началото на програмата за възстановяване на лешоядите там.

За осъществяване на дейностите по проекта регионалните правителства на областите Естремадура и Андалусия в Испания ще предоставят безвъзмездно черни лешояди за освобождаване в България, а брадатите лешояди за освобождаване в България ще бъдат осигурени от VCF, които координират Размножителната програма на затворено за брадатият лешояд (EEP).

За възстановяването на брадатия лешояд и подсилване на популацията на черния лешояд в България ще се работи освен с пускане в дивата природа на птици и в други ключови направления. Една част от дейностите са насочени към подобряване на условията за гнездене чрез поставяне на изкуствени платформи за гнезда на черен лешояд и с пилотно управление на гори за създаване гнездови местообитания за черен лешояд в дългосрочен план.

Предвидени са и дейности за подпомагане на лешоядите чрез подобряване на хранителната им база:

Проектът ще работи и за намаляване на заплахите, довели до изчезването на лешоядите в края на миналия век. Дейностите срещу рисковете включват:

Мерките за възстановяването на видовете се планират международно, а дейностите за един вид лешояд са съобразени и със състоянието на популациите на останалите два вида.Например в България възстановяването на брадатия лешояд се съобразява с европейски програми и с Балканския план за възстановяване. Пускане на брадат лешояд в българската природа не може да започне, преди да се изградят стабилни колонии на белоглави лешояди (вече с голям напредък след дългогодишна работа на природозащитните организации) и преди да има свободно гнездящи черни лешояди, което се случи едва преди две години.

Работата на природозащитниците както на национално, така и на международно ниво, се води от разработени от експерти дългосрочни програми, които траят няколко десетилетия. На ниво Европейски съюз има приети планове за действие за опазването и възстановяването на видовете, които са одобрени от Европейската комисия. Природозащитниците се ръководят в дейностите си за възстановяване на лешоядите и от други международни планове, разработени по силата на различни международни конвенции, като например Бонската за мигриращите видове.

В България плановете за действие и за трите вида лешояди трябва да се изготвят по силата на европейските правила за мрежата "Натура 2000", които с регламентират за страната с националния Закон за биологичното разнообразие (ЗБР). Според ЗБР планове за действие за растителни и животински видове се разработват задължително, когато се установи, че:

1. видът е застрашен в международен мащаб и за опазването му са необходими мерки в цялата област на неговото естествено разпространение;
2. състоянието на популацията на вида в Република България или в отделни региони не е благоприятно;
3. въведен в природата неместен вид въздейства неблагоприятно върху условията на природните местообитания или върху състоянието на местни видове от дивата флора и фауна.

С предимство според закона се разработват планове за действие за приоритетни видове от приложение №2 на ЗБР (за чиято защита се обявяват зоните от "Натура 2000") и за защитени растителни и животински видове от приложение №3 (които трябва да се опазват и извън защитените зони от "Натура 2000"), както и за видове, които са предмет на регулирано ползване (приложение №4 на ЗБР). Трите вида гнездящи в България лешояди (египетски, белоглав и черен) са вписани в приложение №2, както и в приложение №3. В приложение №3 е вписан и брадатият лешояд.

Плановете за действие за трите вида лешояди - брадатите, белоглавите и черните - са разработени през 2014-2015 г. от неправителствените организации "Зелени Балкани", Фонд за дивата флора и фауна и Дружеството за защита на хищните птици. И трите плана са приети от експертния Национален съвет по биологичното разнообразие (НСБР) към екоминистерството. Въпреки че държавата ни е длъжна по силата на европейската Директива за дивите птици да има планове за действие за всеки от видовете, досега има два плана за лешояди, официално приети от Министерството на околната среда и водите - за черен и за египетски лешояд.